Определение № 4540 от 06.12.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4540 гр. Варна, 06.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502275 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Д. С. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А., частна жалба срещу разпореждане №26150/25.07.2022г. по ч.гр.д. №9545/22г. по описа на ВРС, Х IV-ти с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу ОД на МВРВарна, ЕИК 129009750, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“**********“ № 2 за сума в размер на 5,00 лева, представляваща заплатена от заявителя „държавна такса за издаване на изпълнителен лист по АНД 20213110202530 на РС - Варна.

В жалбата се излага, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилни са изводите на ВРС, че вземането не е измежду предвидените такива, дължимостта на които може да бъде установена по реда на чл.410 ГПК. Сочи се, че е нужно посочването и представянето на писмен документ, като форма на доказване, но не и посочване на правоотношението, което материализира този документ. Твърди се, че сумата за издаване на изпълнителен лист се дължи от длъжника и той не отговаря за тях, само ако не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и за постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 1 по чл.410 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима , а по същество неоснователна, поради следното:

Пред ВРС е подадено заявление от Д. С. Л., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. А. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ОД на МВР-Варна, ЕИК 129009750, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“**********“ № 2. В подаденото заявление е обективираното искане от заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сума в размер на 5,00 лева, като посоченото основание е „такса за издаване на изпълнителен лист по АНД 20213110202530 на РС Варна“. Твърди се, че с влязло в сила решение длъжникът е бил осъден да заплати на заявителя сумата в размер на 300,00 лева- обезщетение за имуществени вреди по договор за правна защита. За издаване на изпълнителен лист по делото заявителят е заплатил сумата в размер на 5,00 лева по сметка на РС- Варна съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С молба от 31.01.2022г. изпълнителният лист и таксата от 5,00 лева са предявени на длъжника и на 11.07.2022 г. последният е заплатил сумата от 300,00 лева, но не е заплатил сумата от 5 ,00 лева.

С атакуваното разпореждане ВРС отказал издаване на заповед за изпълнение.

Разпореждането е законосъобразно.

Нормата на чл.410 ал.1 ГПК предвижда, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Предвидено е, че заявлението следва да отговаря на определени изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК. Не се изисква представяне на доказателства за наличие на твърдяното вземане, но заявителят следва да изложи всички обстоятелства, от които произтича вземането. В подаденото заявление е посочено, че претендираната 2 сума от заплатена от заявителя в полза на трето лице- Районен съд, с оглед събиране на признато срещу длъжника вземане. Не се твърди, че претендираната сума от 5 лв. е част от признатото вземане. Не са наведени твърдения на какво основание сумата е дължима от длъжника, въпреки че не се твърди да е заплатена в негова полза недължимо или да е заплатена вместо длъжника от заявителя. Такива съображения са наведени едва в частната жалба срещу разпореждането. Предвид горното и съставът намира, че в заявлението не е посочено от заявителя такова основание, според което сумата, предмет на заповедта, да се дължи именно от длъжника.

Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, е законосъобразно, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Д. С. Л., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. А., срещу Разпореждане №26150/25.07.2022г. по ч.гр.д. №9545/22г. по описа на ВРС, ХIV-ти с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3