Решение № 586 от 25.07.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Шумен, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20223630102716 по описа за 2022 година

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.

422 от ГПК.

Искова молба на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – г*** срещу Н. Р. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 189,36 лева главница и 11,47 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 200,83 лева, представляваща – 189,36 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 14.10.2021г. – 01.12.2021г., и 11,47 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 28.07.2022г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/17.08.2022г./. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Издадената заповед по ЧГД № 1807/2022г., била връчена по реда на чл. 47 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен, 1 подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че ответницата, не е клиент на ищцовото дружество и не дължи соченото количеството ел. енергия.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Приложените неоспорени писмени доказателства – искане № 5961762/26.11.21г. и проток-опис от с.д./съдържащо запис, за ползване на имота /обект на потребление – ***/, до 01.12.2021г., от ответника/, извлечение от сметка и справка за потребление, установяват, че ответникът е бил клиент на ищеца по смисъла на чл. 98а ЗЕ. Той, издал 2 счетоводни документа /фактури/, за дължима цена на ел. енергия, в общ размер на 189,36 лева, за период на потребление, от 14.10.2021 до 01.12.2021г., всеки съдържащ срок за плащане, съобразен с приложимите публично известни общи условия.

Задълженията, въпреки ответното оспорване, се установяват от тях и представените извлечения за фактури и плащания за периода. Заявлението по ЧГД № 1807/2022г., по описа на ШРС, е подадено на 17.08.2022г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението.

Всички посочени, са налице. Ответницата е била „краен клиент“, по смисъла на §27г от ДР на ЗЕ, а ищецът и е продавал електрическа енергия, при публично известни общи условия. Плащането на начислената цена за ел. енергия, освен от тях, се урежда и от общите правила на договора за продажба, според които плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, или на документите които дават право на купувача да получи стоката /чл. 200, ал. 2 2 от ЗЗД и чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Процесните фактури нямат обвързващата съда доказателствена сила спомената от ответния представител, но са единствените документи издавани на крайния клиент, за получаваната движима вещ, макар и обикновено, много по-късно от получаването . Имено като такива, заедно с другите частни документи установяват облигационно отношение между страните, по което се дължи претендираната сума за консумирана ел. енергия, а на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и лихвите за забава, от падежа посочен във всяка фактура, до 28.07.2022г..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 650 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 1807/2022г., по описа на ШРС, представляващи 100 лева държавна такса; 150 лева юрисконсултско възнаграждение, за двете производства и 400 лева разноски за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** срещу Н. Р. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, съществува вземане, за сумата от 200,83 лева, представляваща – 189,36 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, в периода 14.10.2021г. – 01.12.2021г., и 11,47 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 28.07.2022г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н. Р. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 650 лева разноски, в настоящото производство и по ЧГД № 1807/2022г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3