Решение № 4150 от 20.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4150 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова в присъствието на прокурора Д. Хр. Й. като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110104007 по описа за 2024 година

Ищецът Е. П. твърди, че на 18.04.2023г. около 15:20ч. в гp.Варна, кв.Аспарухово на ул.„Народни будители" в посока Аспарухов мост докато управлявал автомобил марка "Фолксваген Поло" с рег. № *** бил е спрян за проверка от полицейски служители от 04 РУ ОД МВР-Варна. При проверката му е извършен тест, който отчел положителен резултат за канабис, но той заявил, че желае да даде кръв и урина за изследване. Съставен му е АУАН с №GA39996/18.04.2023г. по ЗДвП за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като му е издаден талон за медицинско изследване с №114777/18.04.23г. Веднага след това служителите ни 04 РУ-ОЛ МВР Варна отвели П. вьв ВМА Варна, където той дал кръв и урина за изследване. След това бил отведен в ареста на 4 РУ-ОД-МВР Варна и задържан за 24 часа по ЗМВР. Били снети регистрационните табели на автомобила му и иззети СУМПС и контролния талон към нето за срок до решаване на въпроса за отговорността. Било образувано ДП №143/2023 по описа на 04 РУ ОД МВР Варна, пр. преписка №5279/2023г. по описа на РП Варна. По собствено желание на 19.04.2023г. П. си направил отново в две лаборатории изследване за употреба на наркотични вещества и тестовете били отрицателни, без да са открити наркотични вещества нито в кръвта, нито в урината. Въпреки представянето на тези резултати пред органите образуваните преписки не били прекратени. Едва след като излязъл резултата от кръвната проба при ВМА Варна прекратили наказателното производство поради обстоятелството, 1 че не е открито наличие на наркотични вещества. Едва на 19.12.2023г., с Решение №1804 по адм.д. №1100/23г. по описа на Адм.съд Варна е отменена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №23-О44200ОО93/19.04.2023г. издадена от началника на ОД на МВР Варна-04 РУ. В продължение на 8 месеца ищецът не е можел да изпълнява трудовите си задължения към фирма „В.-2010" ЕООД, като „Шофьор па лекотоварен автомобил, поради което със Заповед №4/24.04.2023т. е освободен от заеманата длъжност. За тези месеци без доходи му се е наложило да тегли кредит за текущо потребление от „Банка ДСК" АД за сумата от 20000лв., с който да покрива нуждите си до получаване на окончателното постановление на прокурора, П. понесъл много горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен, бил притеснен, уплашен и психически разстроен, в съС.ие на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото. Чувствал се безперспективен и обезнадежден. Вредите, които понесъл, се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка, непосредствена последица от незаконосъобразното повеление от страна на ВРП, а именно лишаването му от право ла управлява моторно превозно средство и освободен от работа, поради невъзможност на упражнява професията и по трудов договор.

Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 22 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от образуваното ДП №143/23г. по описа на 04РУ-ОД- N1BP Варна и пр. пpeписка №5279/2023г. по описа на PП - Варна, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда до окончателното му изплащане, както и всички направени по делото разноски в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение, в което сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като:

В чл.2 от ЗОДОВ, в 7 отделни точки са лимитативно посочени случаите, при които е допустимо ангажиране отговорността на Държавата за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда.

Т.е. очертани са случаите, при които са налице основания за предявяване на иск по реда на този специален закон. В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите на чл.2 от ЗОДОВ и в частност - визираните в т.З от тази разпоредба (ако се приеме, че според формулирания петитум на исковата молба, е предявен именно такъв иск). Твърди се, че претендираните неимуществени вреди са настъпили в резултат на образувано досъдебно производство, което е прекратено с постановление на ВРП от 22.11.2023г. по прок. преписка №5279/2023 г. по описа на ВРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Но, в конкретния случай, досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК и ищецът не е привличан като обвиняем по него, поради което не е възникнал фактическия състав по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

Ищецът би могъл да претендира вреди в следствие на воденото наказателно 2 производство от момента на привличането му като обвиняем до момента на влизане в сила на акта, с който наказателното производство е прекратено или той е оправдан. За времето от образуването на наказателното производство, до ангажирането на наказателната отговорност, чрез привличането на дадено лице като обвиняем, за него не съществува право на иск. А в конкретния случай, поради факта, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем и че досъдебното производство не е било образувано срещу него, въобще не е възникнало право на иск и претенцията му за присъждане на обезщетение е напълно неоснователна. Допустимостта и основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, като специален закон, се обуславя от неоснователно (незаконно) поддържано обвинение, каквото в този случай липсва. При неотносимост на разпоредбите на ЗОДОВ към конкретния казус и непопадането на същия в нито една от лимитативно посочените в него хипотези, при които възниква отговорност в лицето на ответника, респ. възниква право на иск за ищеца, възможността за ангажиране отговорността на Прокуратурата на посоченото основание е изключена. Казусът не попада в предметния обхват на ЗОДОВ. Предявеният иск е неоснователен и с оглед липсата на ангажирани доказателства, дали и кога постановлението, с което наказателното производство е прекратено, е влязло в законна сила. Същото е подлежало на обжалване в 7-дневен срок от получаване на преписа и едва след изтичане на този срок по отношение на лице, което е претърпяло вреди от водено наказателно производство, би могло да възникне право на иск по ЗОДОВ, при наличие на останалите предпоставки за това. Претендират се неимуществени вреди, за които не може да се приеме, че представляват пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата, свързана с воденото досъдебно производство и следователно не може да се приеме, че попадат в обхвата на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Р България, регламентирана в чл.4 от ЗОДОВ. В исковата молба, като основание на предявения иск, се сочат обстоятелства, като - съставяне на АУАН, отнемане на СУМПС, снемане на регистрационни табели на управляваното от ищеца МПС, издаване на Заповед за прилагане на ПАМ (в последствие отменена от АС - Варна), задържане по реда на ЗМВР. Но е напълно недопустимо действия на трети лица (органи на МВР) да й се вменяват в отговорност на ответника по настоящия иск Прокуратурата на Р България. Тя не е пасивно легитимирана да отговаря за техните действия. Що се отнася до направените твърдения, че в резултат от действията на Прокуратурата ищецът е бил лишен от възможността да работи и да се издържа, те също са неоснователни. В исковата молба се сочи, че в продължение на 8 месеца той не е можел да изпълнява задълженията си по трудов договор №21/20.10.2021г. към „В. 2010" ЕООД като „Шофьор на лекотоварен автомобил" и поради това със Заповед №4/24.04.2023г. е освободен от заеманата длъжност. Видно от съдържанието на тази Заповед, правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е чл.326, ал.1 от КТ - т.е. трудовият договор е прекратен по негова инициатива с 3 писмено предизвестие до работодателя. Това писмено предизвестие по правило се подава в месечен срок преди прекратяване на трудовия договор и в самата Заповед е посочено, че то е отработено от ищеца. Изложеното сочи, че такова предизвестие е било подадено от него около месец преди образуването на досъдебното производство и в този смисъл приложената Заповед по никакъв начин не доказва наличието на причинна връзка между прекратяването на трудовото правоотношение и воденото разследване и не следва да бъде кредитирана като доказателство за причинени вреди от посочения вид. Аналогично, не следва да се кредитира като доказателство за настъпили за ищеца финансови затруднения в следствие на воденото наказателно производство и приложеният към исковата молба Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2023г. Видно от съдържанието на този договор, с него на ищеца е предоставен кредит за текущо потребление при преференциален лихвен процент, като едно от условията за това е било превод или поет ангажимент за превод на работна заплата или доходи от извънтрудови правоотношения по разплащателна сметка в банката и то в размер на минимум 50% от удостоверения доход или пенсия. Т.е. от клаузите на договора се установява, че към момента на уговаряне на условията му и отпускането му, ищецът е удостоверил пред банката-кредитор наличието на доходи, които са служили като обезпечение. Не на последно място, съобразно справката за съдимост, приложената към настоящия отговор, на 02.07.2020г. по а.н.д.№1899/2020г. по описа на ВРС, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.З, пр.2, т.1, пр.1 от НК - държане на наркотични вещества (марихуана и метамфетамин) без надлежно разрешително по ЗКНВП и макар и на основание чл.78а от НК да е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, то не може да се приеме, че той е бил лице с безупречна репутация и добро име в обществото, които да са били накърнени именно от воденото срещу него наказателно производство по ДП №143/2023г. по описа на IV РУ при ОД на МВР - Варна, а не от собствените му предхождащи противоправни действия. Следва да бъде отчетено и че участието на ищеца във воденото досъдебно производство е било сведено до участие в много малко на брой процесуални действия, поради което твърденията му за интензитета на отрицателните му преживявания са силно преувеличени. Не са ангажирани доказателства и за отрицателно въздействие на воденото разследване върху психическото и физическото му здраве, като не е представена медицинска документация, от която да се установява какво е било неговото здраве преди започване на разследването и наличието на негативни промени в него и то като пряка и непосредствена последица от това разследване. Липсват доказателства и за останалите посочени от ищеца видове неимуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи, че поради непривличането му като обвиняем, спрямо него не е прилагана и мярка за процесуална принуда, която да е ограничила по някакъв начин правата и свободите му. Също така, следва да се подчертае, че досъдебното производство е образувано на 4

18.04.2023г. и е прекратено с постановяване на наблюдаващия прокурор от 22.11.2023г., което налага извода, че то е водено в разумен срок (около 7 месеца). Като дори тази му продължителност се дължи основно на необходимото технологично време за изготвяне на назначената по него химическа експертиза. В условията на евентуалност, прави възражение, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен и не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ) и оспорвам размерът на предявения иск и на това основание.

Осъждането на държавата по ЗОДОВ само по себе си има ефект и на овъзмездяване. За това, като база за паричния еквивалент на доказано причинени неимуществени вреди служи и стандарта на живот, икономическия растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството му.