Решение № 18 от 17.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20232200500446 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 279/15.06.2023г. по гр.д. № 20222330102723 по описа за 2022г. на ЯРС, с което е осъден Е. Й. С. да заплати на В. Г. Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД сумата 7 500 лева - заплатена на отпаднало основаниеедностранно развален от поръчващия договор за дентално лечение, осъществено за периода м. септември 2019 г.– м. април 2020 г., поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода м. септември 2019 г.– м. април 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 14.10.2022 год. до окончателното изплащане, както и направените разноски пред първата инстанция в размер на 2 750 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

1

С въззивната жалба въззивникът атакува изцяло цитираното решение като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда. Оспорва изводите на районния съд, че по делото не е представена медицинска/дентална документация за извършеното лечение на ищцата от страна на ответника, както и такива, удостоверяващи денталния статус на ищцата преди и след провеждане на лечението, като в тази връзка въззивникът се позовава на представени и приети от първата инстанция писмени доказателства, както и на направеното от ищцата признание на факти с исковата молба.

По-нататък, предвид заключението на вещите лица по назначената СМЕ, въззивникът счита за неправилен извода на съда, касаещ състоянието на захапката на ищцата, прието от съда като влошено, като се сочи, че нарушаването на захапката на ищцата и затруднения в дъвченето в резултат на загуба на зъби са били налице преди започване на лечението при ответника, а решението за екстрахиране на част от зъбите на ищцата е било правилно и не е в противоречие с добрата медицинска практика.

Въззивникът не есъгласен с изведения от решаващия съд извод, че отчупването на поставената на ищцата керамична конструкция се дължи на неправилно планиране, като относно този извод се твърди, че противоречи на приетото от съда относно причините за възникналите счупвания на керамиката- техническо изпълнение, както и устойчивост на конструкцията. Твърди се, че необосновано съдът с кредитирал изводите на вещите лица по назначената експертиза, че в случая се касае за физическо счупване, което е възникнало в началото на поставянето, като от заключението на вещите лица не ставало ясно по какъв начин те са установили това обстоятелство, въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства, по какви признаци вещите лица са установили кога реално е възникнало счупване като времеви период- дали действително след поставянето им или след извършваме на всички последващи процедури от други стоматолози.

На следващо място въззивникът намира за неправилни крайните и решаващи изводи на съда, че са налице условията за връщане на получената от ответника имуществена престация в размер на 7 500 лв. с доводи, че в 2 случая не е налице каквото и да е виновно поведение на ответника като лекар- стоматолог, което да води до основание за разваляне на договора за дентални услуги. Твърди, че лечението на ищцата е започнало и е достигнало до последния му етап- поставяне на конструкциите. Въззвникът се позовава на това, че ищца сама сочи, че след поставяне на конструкцията е изпитвала известно неудобство, като впоследствие не е посетила ответника и в този смисъл лечението е било прекъснато, поради което няма как да се очаква добър цялостен изход от него, още повече, че в случая се касае за неговата съществена част- поставянето на съответните мостови конструкции. Сочи още, че интервенциите по зъбите на ищцата представляват един цялостен процес, обхващащ голяма част от зъбите й, чиято крайна цел е излекуването им, поставянето на съответна металокерамична конструкция и създаването, като резултат от това и на добър естетически вид /предвид и липсата на половината зъби на ищцата още преди посещението при ответника/.

По-нататък въззивникът твърди, че именно ищцата е тази, която с поведението си не му е дала възможност да завърши започналото лечение, при завършването на което резултатите биха били други, т. е. на практика със своя отказ в хода на извършване на лечението, ищцата сама е станала повод то да не завърши и не би могла да черпи права от тази своя неправилна преценка на фактите от действителността. Излага се, че поведението на ищцата следва да се счете за нейна проява, при която тя е решила да преустанови по своя воля субективно лечението си при ответника, на което има право,както и право да потърси друг специалист, но това не би могло да доведе до връщане на паричните средства, заплатени за вече извършените в цялост денталнн манипулации и проведено лечение, нито за възложените по нейно искане такива, свързани с изработване и готови зъбни протези и конструкции.

Също така въззивникът намира за неправилни и изводите на съда, че в резултат на недобро/некачествено ендодотско лечение на шест фронтални зъба, довело до възпалително усложнение, изразяващо се в перипиапикален париодонтит, ищцата двукратно е преминала в болнично заведение и са осъществени две хирургични интервенции за период от два месеца, позовавайки се на заключението на вещите лица, съгласно което добрата медицинска практика не ограничава броя на зъбите, които ще се извадят и 3 не ограничава броя на операциите, които могат да се направят и няма противопоказания за извършената от ответника преценка относно умъртвяването на 6 зъба на ищцата, като по делото липсват данни въз основа на които да се установи недобро/некачествено ендодонтско лечение на 6 фронтални зъба на ищцата, както неправилно и необосновано е приел първоинстанционният съд. Сочи и за наличие пълна неяснота относно реално извършените оперативни дейности при приема на ищцата в МБАЛ „И.С.“ – гр. С., кои зъби са лекувани и на коя челюст на ищцата, като въззивникът се позовава на заключението на вещите лица по назначената СМЕ, сочеща на това, че представените по делото епикризи за хоспитализация в МБАЛ „И.С.“ гр. С., съдържат множество противоречия между описаните проведени процедури и състоянието на ищцата и като цяло съдържат „съмнителни" констатации, като е установено, че посочената в епикризите клинична пътека не отговаря на кода на заболяването и на извършените в действителност манипулации. Оспорен е извода на съда, че в случая е било налице възпалително усложнение, изведен от двете епикризи, които съдът не е следвало да кредитира, както е оспорена и сочената от ЯРС причинноследствена връзка между проведеното от ответника лечение и твърдяното възпаление.

Във въззивната жалба се твърди още, че са неправилни и крайните и решаващи изводи на съда, че са налице основания за уважаване на исковата претенция на ищцата за заплащане от ответника на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в размер на 10 000.00 лева. В тази връзка се сочи, че при провеждането на дентално лечение същото е съпроводено с дискомфорт и болка, вкл. и кървене, подуване, а в някои случаи и с вдигане на температура, като твърденията на ищцата за претърпени болки и страдания по време на проведеното от ответника лечение, според въззивника, представляват субективни оплаквания на пациента, които освен че са недоказани, са и присъщи за провеждания тип лечение, които не могат да се свържат с виновно поведение на ответника.

Във въззивната жалба пунктуално и с аргументи са оспорени твърденията на ищцата относно възникнала инфекция след провеждането на процедурата по изпиляването на зъби, наличие на разкъсани венци, наличие на кръв при изпиляване на зъбите, невъзможност да се храни с нормална храна и да говори, че е отслабнала и намалила социалните си контакти, че 4 твърдените болки и страдания са се отразили на близките й, с доводи за недоказаност на тези твърдения, а по отношение на последната категория с довод, че претенцията за заплащане на неимуществени вреди е лична и същата не би могла да се свързва с болки и страдания, претърпени от други лица.

Въззивникът твърди още, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, освен това е установено по делото фактическо допринасяне за настъпването на вредите на друг причинен фактор- неправилна захапка и невъзможност ищцата да се храни правилно още преди започване на лечението, което не е било отчетено от районния съд, който е следвало да намали размера на обезщетението при наличието на този каузален принос. При условията на алтернативност, въззвникът сочи, че дори и в случай, че се приеме, че е налице виновно поведение от страна на ответника при проведеното дентално лечение на ищцата, то размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е следвало да бъде присъден в претендирания от ищцата размер, предвид предложеното и проведеното й лечение.

Заявява, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, тъй като липсва цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност в тяхната логическа последователност от страна на ЯРС, при съобразяване на доводите и възраженията на страните, а при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е обсъдил въведените в предмета на спора възражения от страна на ответника относно наличието на данни за осъществено последващо лечение при други лекари по дентална медицина на ищцата; относно съдържанието на представените по делото епикризи, издадени от МБАЛ „И.С.“ гр. С.; относно липсата на доказателства кога и при какви обстоятелства е настъпило отчупване на керамичната структура на зъб 13; относно зъб 43 и 42 и твърдяната екструзия на каналопълнежния материал; относно липсата на причинно-следствена връзка между проведеното от ответника лечение и евентуално настъпилия вредоносен резултат.

Също така излага и доводи за необоснованост на обжалваното 5 решение, свързани с кредитираните според въззивника неправилно свидетелски показания на сина на ищцата, оспорените от ответника епикризи, за които се сочи, че са документи с невярно съдържание, кредитиране на заключението на вещите лица относно обстоятелствата, базирани на оспорените епикризи, както и обстоятелства, за които по делото няма данни и доказателства. Съдът необосновано е приел, че липсва каквато и да е медицинска документация, че не е снет зъбния статус на ищцата. Така необосновано съдът заключил, че са установени и доказани претенциите за претърпени неимуществени вреди от ищцата и е уважил изцяло тези претенции.

С оглед всичко изложено, въззивникът иска въззивният съд да отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно атакуваното решение и да постанови ново, с което отхвърли предявените от ищцата искове по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Не е заявена претенция за разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, с изложени съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Въззиваемата заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е преценил събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел, че предявените искове са основателни и доказани, обсъдил е всички твърдения и възражения на страните. Сочените в жалбата обстоятелства са неотносими и не дават основание за отмяна на решението. С въззивната жалба са оспорени изводите и заключението на вещите лица, които са приети от първоинстанционния съд и не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. Не са посочени и доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата, поради липсата на такива.