Решение № 1515 от 14.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Варна, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501653 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба о т „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна срещу Решение № 150 от 26.03.2021 г. , постановено по гр.д.

№ 20203110110597/2020 г, с което ВРС :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *****срещу Е.О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ..., иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2722.01 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактура № ФП**********/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № 1090004375, с адрес: гр. Варна, к.к.

„С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ... и клиентски № 1100263258 и 167.10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2722.01 лв., 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., за което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение , поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10597 по описа на ВРС за 2020 г., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и се

ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *****, да заплати на адв. М.Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № 12, сумата от 50.00 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2ЗА ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***** да заплати на адв. М.Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.К.“ № 12, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2

Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането и́, законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел.енергия, остойностяването и фактурирането и́.

Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.О. П., ЕГН ********** депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Твърди, че чл. 50 ПИКЕЕ, на която разпоредба дружеството основава вземането си, е неприложим. Излага подробни съображения .

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***** срещу Е.О. П., ЕГН ********** с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 2722.01 лв., представляваща дължима главница за незаплатена ел. енергия по фактура № ФП**********/ 26.06.2019 г., с падеж 08.07.2019 г., издадена за периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект с абонатен № 1090004375, с адрес: гр. Варна, к.к. „С.К.Е.“, Вилна зона, м-ст „А.“ ... и клиентски № 1100263258 и 167.10 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2722.01 лв., начислена за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., за което вземане ч. гр. дело № 3144 по описа на Варненски районен съд за 2020 год. е издадена Заповед № 1356/ 09.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение, поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с Разпореждане № 699/ 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10597 по описа на ВРС за 2020 г. . Претендират се и извършените разноски в заповедното и 2 в настоящото производство. В исковата молба се излага, че страните са страни по договор за пренос на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. Енергия, за което е издадена и процесната фактура от 26.06.2019 г., касаеща периода от 26.06.2019 г. до 26.06.2019 г., за обект, собственост на ответницата. Фактурираното количество ел. енергия е служебно начислено, в резултат на техническа проверка от 05.04.2018 год., при която е установено наличие на показания в невизуализиран регистър на СТЕ 1.8.3– 15324 квтч..

Ответникът – Е.О. П. в писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК излага подробни доводи неоснователност на предявения иск. Възразява относно облигационната обвързаност между страните, оспорва и доставката, респ. потреблението на ел. енергия в обекта. Оспорва факта на монтаж на описаното в КП СТИ. Възразява и срещу възможността за ищеца за служебно начисляване на ел. енергия, към датата на проверката. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Установява се от приложена справка / л. 12 – 30/ ,че от 08.04.2008 г. Е.О. П. е собственик на недвижим имот в гр. Варна, м. „А.“ ....

Установява се от констативен протокол № 1900933/ 05.04.2018 г., че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка в обект с клиентски № 1100263258 и абонатен № 11090004375, с адрес на потребление: гр.

Варна, м. „А.“ ..., при която са установени натрупани количества ел. енергия в регистър 1.8.3. Електромерът е демонтиран, и е подменен с нов. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от двама свидетели. Въз основа на констатациите от проверката е изготвено становище (л. 35) за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № 11090004375 и кл. №11003258, в размер на 15324 кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел. енергия. Въз основа на становището е издадена фактура № 028207833/ 26.06.2019 г., с издател „Енерго - Про Продажби” АД и получател – Й.Д.В., на стойност 2722.01 лв. с ДДС, представляващи стойността на служ. начислено количество ел. енергия за обект №11090004375 и кл.

№11003258, в размер на 15324 кВТч., за периода от 06.04.2017 г. до 05.04.2018 г.

От справка / л. 39 – 40/ се установява

26.06.2019 г. не е заплатено на ищцовото дружество.

, че задължението по № 028207833/

Приложен е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 1479/ 17.06.2019 г. – АУ – Е – 000029-19518/ 10.04.2018 г. на БИМ, ГД „МИУ“, РО Варна, в който е отразено, че при извършена експертиза на електромер с фабричен № 1114 0216 6688 4032, е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на Тарифа 1.8.3 – 015324,3 кВТч., която не е визуализирана на дисплея ; не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера; електромерът съответства на 3 метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно - техническа експертиза, се установява, че СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка преди да бъде монтиран – 2016 г., в метрологична годност към момента на проверката; процесната корекция е извършена след прочит на регистър 1.8.3, който не е изведен на дисплея на СТИ; налице е т. нар. софтуерно вмешателство, констатирано от БИМ – софтуерно препрограмиране на СТИ със специализирана техника и известна парола за достъп до второ ниво, с което в т. нар. „невидим регистър“ се пренасочва записване на част от потребената ел. енергия; извършените изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР за съответните подпериоди.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 4 15, ал. 1 ГПК. Вземането е основано на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния с ъ д и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 3144/ 2020 г. на ВРС.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните, по който е изправна страна и от което е възникнало вземането му, в посочения размер (т. е. възникване на основание на извършване на служебно начисляване на ел. енергия ). В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

Предмет на спорните договорни отношения е доставката на ел. енергия до потребителя срещу възнаграждение.

Безспорно е обстоятелството, че между страните е налице валидно договорно правоотношение за доставка на електроенергия за обект с клиентски № 1100263258 и абонатен № 11090004375, с адрес на потребление: гр. Варна, м. „А.“ ..., при която са установени натрупани количества ел. енергия в регистър 1.8.3, както и че процесната сума в размер на 8 340,19 лв. е начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № 0273959808/6.12.2018 г.

Служебно е установено съдържанието на Общ договор за снабдяване и 4 разпределение на електрическа енергия, сключен в съответствие с чл.98 б.В от ЗЕ, одобрен с решение на ДКЕВР ,както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ”Енерго- про ” АД.

Общите условия за продажба на ел. енергия не е обусловено от писменото приемане от потребителите. Съдът приема, че Общите условия са влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване, като действието им се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им правоотношения на доставка на ел. енергия по аргумент чл.46 и чл.4 от ОУДПЕЕ, както и липса на споразумение за изрично отклоняване от тях за конкретния потребител,поради което и възражението на ответника по делото Е.П.,че не е потребител на ел. енергия е неоснователно.

Видно от Констативен протокол № 1129969/30.06.2016 г., демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на потребление на абоната на 30.06.2016 г. с нулеви показатели по нощна и дневна.

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от ПИКЕЕ/отм/ възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период от време в случаите на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в чл.83, ал.1, т.6, вр. Ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, реда и начините за преизчисляване на количеството електроенергия при установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006г., в сила от 01.07.2007г., крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между краен снабдител , съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператор на електроразпределителна мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и приетите въз основа на законова делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия, като с оглед конкретната причина за неизмерване или неточно измерване и предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на 5 доставената, но неизмерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя при оспорване на на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването им.