Протокол № 1812 от 21.11.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1812 гр. Пазарджик, 16.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20225220103639 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищците Л. Г. К., П. В. А. и А. Б. А. - редовно призовани чрез процесуалния си представител, не се явяват. За тях се явява адв. В. И. от САК - надлежно упълномощена по делото.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов представител. За тях се явява адв. В. Л. – надлежно упълномощена, с представено пълномощно по делото.

Вещото лице Б. С. Д. - редовно призована, се явява лично.

АДВ. И.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. И.: Поддържам исковата молбата и уточнителните такива.

Поддържам и всички изявления, които са правени в хода на процеса така, 1 както са направени.

АДВ. Л.: Оспорвам ИМ. Поддържам двата подадени писмени отговора и становището си в т. 2, депозирано на 27.10.2023 г., а именно, че следва да се прекрати производството по основния иск по т. 2 от първоначалната ИМ с оглед изявленията на ищцовата страна, че се поддържа само евентуалният иск. Поддържам и становището си за недопустимост на инцидентен установителен иск, тъй като той съдържа формулиран осъдителен диспозитив, което противоречи на разпоредбите на ГПК относно възможността за предявяване на инцидентен установителен иск след като вече е образувано и е налично висящо исково производство. Запозната съм с доклада на делото, обективиран в определение от 03.07.2023 г. и нямам възражения по същия. Поддържам и становищата си относно направените от ищцовата страна доказателствени искания.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. Л.: Нямам указания от доверителя ми за спогодба.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1705/03.07.2023 г. проекто-доклад.

АДВ. И.: Поддържам заявленията си и искането си за допълване на проекто-доклада.

АДВ. Л.: Вече изразих становище във връзка с доклада и оспорвам направеното искане за корекции на доклада, както съм посочила в становището си от 27.10.2023 г.

АДВ. И.: Уважаема госпожо съдия, вие сте се произнесла по доказателствата, но аз считам, че сте се подвела по тълкуванията на ответника и сега ще направя възражение по тях. В направените в становище от 27.10.2023 г. оспорвания и възражения на ответника и особено във връзка с нашето искане за допускане на разпит на свидетеля относно произхода и собствеността на средствата по плащанията, по които съдът се е произнесъл с определение от 01.11.2023 г., като считам, че така извършените възражения от ответната страна са манипулативни и неоснователни, и представят пред съда тълкувания, които нямат действителна база в нормативната база, моля като имате предвид следното, а именно, че невярно е твърдението на 2 ответника, че собствеността върху парични средства не може да бъде установена със свидетелски показания, а с писмени документи. Няма такива разпоредби в нормативната база на България. Вярното е, че чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК говори и има предвид установяването на договори над 5000 лв. или доказването на извършването на плащания над 5000 лв., а не собствеността на парите, с които са извършени самите плащания. Но дори и да би могло да се приеме подобно тълкувание, следва да се има предвид, че в настоящия случай извършените платежи са на стойности много, много помалки под 5000 лв. Ето защо тези ответникови аргументи са неприложими към конкретния казус, а и всъщност те са и незаконосъобразни и ако това е имал предвид съдът при постановяване на определението за проекто-доклада и определението от 01.11.2023 г., при оставяне без уважение искането за допускане до разпит на свидетелката Й. к., то моля съдът да преразгледа определението за допускане до разпит на свидетел, с което се цели в отговор, което е особено важно в случая, на ответниковите оспорвания по отношение на дяловете на ищците в претенциите по исковете да се докажат, защото в противен случай се получава от една страна безпочвено, незаконосъобразно и неподкрепено от закона. Ответникът прави някакви възражения по отношение на собствеността на парите, с които са извършени плащанията, от друга страна прави всичко възможно да не бъдат представени доказателства и опровергани твърденията му. Считам, че това е нарушение принципа на равнопоставеност на страните в процеса и принципа за точно прилагане на закона спрямо всяка една от страните. В случай, че това е имал предвид съдът, моля да преразгледате определението си за оставане без уважение направеното искане и да бъде допуснат до разпит исканият от нас свидетел.

От друга страна обаче, ако съдът е имал предвид, защото е лакончино произнасянето в определението, че въобще всичко по отношение доказване на плащанията относно собствеността на средствата, с които са извършени плащанията на част от вноските, съдът намира за неотносимо към предмета на делото, поради което следва да се остави без уважение. Ако съдът е имал предвид аргументите, които са изложени във връзка с неоснователното и без връзка със закона оспорване от страна на ответника на така наречената кредиторова солидарност на процесуалния кредитор, в случая ищците, такава фигура не съществува в българското законодателство. Ако това е имал предвид съдът и е съобразил аргументите, които е изложил в заявление от 3

28.09.2023 г., то тогава считам, че в прерогативите на съда е да прецени дали следва да се събират доказателства при тази хипотеза. По отношение на останалите, извършени от ответника оспорвания в последното му становище, ще взема подробно становище в хода по същество на делото.

АДВ. Л.: Госпожо председател, тъй като изслушахме изявлението на ищцовата страна посочвам, че в него не се съдържат никакви нови факти и обстоятелства, които да налагат изменението на определението на съда от 01.11.2023 г. досежно направеното искане за събиране на гласно доказателство. До настоящия момент нито една част от нито един иск не се базира на твърдения за собственост върху пари. Парите са особен вид вещи, които представляват общо важащ еквивалент за размяна на материални блага, правата върху които се предават с простото им физическо предаване от ръка на ръка. Каквито и изявления да направи г-жа к., те няма как обективно да бъдат проверени. Нито в исковата молба, нито в уточнителната молба, нито в допълнителната молба с предявения инцидентен установителен иск се навеждат твърдения за конкретна собственост, за конкретни пари, защото това ще означава свидетелят да дава обяснения за конкретни купюри. Ето защо, ви моля да оставите искането за преразглеждане на определението ви без уважение.

АДВ. И.: След като колежката счита, че купюрите са начин за доказване на собственост върху пари и че собствеността върху парите на практика няма нищо общо с дяловете тук в това вземане, за които ответникът претендира, че трябва непременно разделно да бъдат посочени, нека да даде обяснение какво точно има предвид с оспорванията си във връзка с така наречената солидарност на кредитора при положение, че в закона има само солидарност на длъжник. Хем се твърди, че не се иска да се доказва собствеността, с други думи дяловете в общото вземане, хем в същия момент се иска да се опровергае някаква солидарност, която имат върху вземането ищците. Аз не мога да разбера какво точно се оспорва и на какво аз трябва да отговоря и да представя контрааргументи и доказателства при това положение. Оставям на съда да прецени. Моля, ако трябва нещо да доказвам в тая посока, да се дадат указания какво трябва да се докаже.

СЪДЪТ по отношошение на проекто-доклада и направените в тази насока възражения:

4

СЪДЪТ счита, че проекто-докладът по делото следа да бъде допълнен като се включи уточнението, че ищците считат вземането в размер на 4486,56 евро, върху които е начислена мораторна лихва в размер на 1924 евро за изискуемо, считано от 09.04.2015 г. - датата на поканата за плащане до настъпване на погасителна давност; в абзац 6 на стр. 3 от определение № 1705/03.07.2023 г. относно посочената сума, съдът констатира допусната техническа грешка и следва да се чете 8393,52 евро; ищцовата страна претендира разноски.

Относно възражението по проекто-доклада, обективирано в заявление с вх. №22592/28.09.2023 г. т. 1, буква „г“ - че при отделяне на безспорното по делото не е включено обстоятелството, че е налице СПН по частичната недействителност на договорните клаузи, както и относно разпределената доказателствена тежест на ищците, съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като проектодакладът е изготвен с оглед твърденията и възраженията на страните, а изложеното от процесуалния представител на ищеца касае произнасянето на съда по същество.

В тази връзка, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА проекто-доклада по делото, обективиран в определение № 1705/03.07.2023 г. в горепосочения смисъл.

АДВ. И.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация, ведно с извършените днес корекции.

АДВ. Л.: Нямам възражения.

СЪДЪТ счита, че изготвеният по делото проекто-доклад, ведно с днес извършеното допълнение, ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1705/03.07.2023 г. проектодоклад, ведно с днес извършеното допълнение, за окончателен доклад по 5 делото.

По отношение искането на адв. И. съдът да ревизира определението си от 01.11.2023 г. в частта, с която е оставил без уважение искането за допускане до разпит на свидетеля Й. к., съдът счита, че съображенията, по които е оставил това искане без уважение касаят неотносимост на свидетелските показания към предмета на делото, в каквато насока са и мотивите на съда в определението, чиято отмяна се иска, а не по другите изложени в днешното с. з. от адв. И. съображения, поради това, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. И. за отмяна на определение № 2796/01.11.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане до разпит на свидетеля Й. к..

АДВ. Л.: Аз не възразявам да се приемат като доказателства по делото представените преписи на писмени документи с двете ИМ, уточнителните молби, с изключение на тези, които съм посочила. Дала съм становище, че неотносими са представените заключения по предходни дела, като възразявам да бъдат приети като доказателства, тъй като се нарушава принципа за непосредственост. Те са назначавани в други производства, поради което считам, тяхното приемане като писмени доказателства е недопустимо.

АДВ. И.: Моето становище е да се приемат. Така или иначе възражението на ответника е безпочвено, защото именно във връзка с изпълнение на изискването за непосредственост е назначена и допусната ССчЕ, която предстои в момента да изслушаме и приемем. В този смисъл обаче не считам, че е ирелевантно като доказателство представянето на експертиза, въз основа на която в предходно с. з. са установявани абсолютно по идентичен начин неоснователни надвземания от страна на ответника за друг период по същия договор, и в което се съдържат и данни за размерите на извън исковите суми по това производство, именно по което е прогласена частичната нищожност на клаузите и съдебните актове по което ведно с установените общи суми по така представеното заключение съставлява база за извършване на претенцията. Като моля съда да има предвид, че това 6 експертно заключение от предходното дело е представено не по друга причина, а именно във връзка с изпълнението указанията на съда да се уточнят абсолютно всички суми и в исков период, и извън исков период, макар да няма пряко отношение към предмета на настоящото дело, които указания бяха извършени именно въз основа на поредни манипулативни, неоснователни, заблуждаващи претенции и твърдения и тълкувания на ответника, с което се причини и достатъчно дълго шиканиране на процеса.