Решение № 4526 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4526 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330102239 по описа за 2025 година

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата А. М. А. твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит за сумата 1800 лева, която е следвало да върне на 44 седмични погасителни вноски до 03.06.2025г. Поддържа, че неправилно е формиран годишният процент на разходите с включване размера на уговорената в договора неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение. Самата клауза за неустойка, чийто размер бил определен на 1708,09 лева, била нищожна поради противоречие с чл.92 ЗЗД, както и с чл.33 ЗПК, както и като неравноправна по смисъл на чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът твърди, че е заплатил на дружеството общо 2795,37лв., включително и част от уговорената неустойка в размер на 528,93 лв. Тази сума поради нищожност на клаузата на чл.11, ал.1 от договора, поради противоречие със закона, била недължимо дадена. Поради това се иска да бъде осъден ответника да я върне.

Ответното дружество „Сити кеш” ООД не оспорва сключването на договора, както и предаването на сумите по него. Не отрича също, че посочената в иска неустойка е била заплатена. Счита, че договорът съответства на изискванията на ЗПК поради което искът се явява неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

На *** г. между ищцата и ответното дружество бил сключен договор за кредит № ***. По силата на същия А. получила заем в размер на 1800 лева, която сума 1 следвало да бъде върната на 44 седмични вноски от 06.08.2024г. до 03.06.2025г. /лист 9/ .

Определен бил фиксиран лихвен процент от 50 пункта и годишен процент на разходите – 65,59 пункта. Уговорено било в чл.5 от договора, че кредитополучателят ще предостави поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка; или 2. поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Според чл.5, ал.2 от договора, обезпечението следвало да се предостави в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем. В чл.11 от договора било предвидено, че ако заемателят не предостави в срок, уговореното обезпечение по чл.5 дължи неустойка в размер на 1708,09 лв., която следвало да се заплати разсрочено, и била предварително включена в приложения погасителен план – чл.11, ал.2 / лист 9/ .

Страните не оспорват сключването на договора, както и предаването на заемната сума, както и че ищцата е заплатила на дружеството ответник общо 2795,37 лв. Плащанията се доказват от представените по делото приходен ордер от 27.12.2024г. и разписки от системана „Изи Пей“ / лист 10 – 14/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

Между страните е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че е сключен договор за кредит. Безспорно се установи, че ответникът е получил заетата от кредитора сума – 1800 лв.

Договорът е сключен от ответника в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.11, ал.1 т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ответника неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на 2 тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен.

Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва.

Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

От гореизложеното следва, че съобразно чл.23 ЗПК ответникът дължи само връщане на чистата сума по кредита, която съответства на главницата.

Не се спори по делото, че ответникът е заплатил общо 2795,37 лв. Остатъкът между тази сума и получената главница /1200 лв./ възлиза на 995,37лв. /508,92 евро/.

От тази сума 446,44 лв./ 228,26 евро/ са възнаградителната лихва, съгласно погасителния план, а остатъкът - 528,93 лв. /270,43 евро/ съответства на заплатената без основание от ищцата неустойка по чл.11 от договора. Поради това, като дадена без основание, тя подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ето защо съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни 3 разноски в размер на 50 лв. / 25,56 евро/ заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Ответникът е направил възражение, относно това, че липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, което съдът счита за неоснователно, тъй като декларираните от ищеца при получаване на кредита през 2024г. данни относно получаваните от него доходи, не доказват, че към момента на образуване на производството през 2025г. той разполага със средства за адвокатско възнаграждение.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът намира, че предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, броя на проведените заседание, както и обема на предоставената защита размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв следва да се определи на 300 лв. /153,38 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115Е, ет.5да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на А. М. А. ЕГН ********** с адрес *** сумата 270,43 евро /528,93 лв./ платена без основание от ищеца по недействителен договор за кредит №***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.02.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД ЕИК 202531869 да заплати на А. М. А. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25,56 евро /50 лв./ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД да заплати на адвокат С. К. Н. ЕГН ********** с адрес ***,, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 153,38 евро /300 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4