Решение № 76 от 29.04.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Харманли, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева в присъствието на прокурора П. Н. П. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20215630100554 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.2б ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.6 ал.1от ЕКПЧОС.

В исковата молба се твърди, че ищеца „Екип МГ“ ООД ЕИК **** гр. гр.

Харманли е собственик на лек автомобил марка Ауди А4 с peг. № *****, рама № ****, който бил предаден на 20.ІІ.2013г. и бил веществено доказателство по досъдебно производство ЗМ № 1268/2013г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12221/2013г. по описа на СРП.

Досъдебното производство и към датата на предявяване на исковата молба било висящо като не бил установен извършител и делото се водило против неизвестен извършител. По производството не било установено категорично, че автомобилът е обект на престъпно деяние, наказуемо съгласно Наказателния кодекс. Не бил установен и друг собственик на автомобила.

Твърди се, че повече от 7години, поради бавното и мудно разследване и лошата организация на същото, дружеството било лишено от собствеността и ползването на автомобила. Той се обезценил и амортизиран в резултат на лошите условия на съхранение и поради това, че не е в движение, като на практика бил унищожен и съсипан. От това ищцовото дружество търпяло сериозни имуществени загуби и вреди. Поради това, че не може да ползва автомобила дружеството се наложило да закупи друг автомобил, което довело до неоправдани разходи, напрежение и неудобства.

Проц. представител счита че срокът за разследване повече от седем години надхвърля всички разумни срокове за провеждане на такова разследване и за разглеждане на делото. По делото не било осъществявано ефективно ръководство и контрол, което довело до необосновано забавяне на производството и до необосновано задържане на процесния автомобил.

Твърди се, че ищецът многократно подавал молби завръщане на автомобила, но същият и до момента не бил върнат. Подавани били и жалби и сигнали за необоснованото забавяне на производството до по-горестоящите прокуратури, но и това не довело до никакъв резултат и разследването не било ускорено, като и от тях не са предприети никакви конкретни и резултатни действия. Това е увеличило създаденото напрежение, притеснения и 1 неудобства.

В исковата молба са изложени съображения , че всяко незаконно задържане на предмет, иззет като веществено доказателство по наказателното производство, рефлектирало неблагоприятно в неимуществената сфера на лицето, лишено от възможността да се ползва от него. Изземването на автомобила било свързано с много неудобства, притеснения и отрицателни емоции. Дружеството било принудено да ползва автомобили на трети лица. Наложило се отделяне средства да закупуване на нов автомобил, въпреки наличието на такъв.

Сочи се че в продължителни периоди от време по делото нямало реално извършвани никакви процесуално-следствени действия с или по лекия автомобил. За периода от повече от седем години нямало никакво реално развитие по досъдебното производство. Фактическа и правна сложност на делото не било особено висока, като и трите назначени по него експертизи, прочитане на компютъра на автомобила при добра организация на разследването могли да бъдат извършени в рамките най-много на шест месеца.

От друга страна поведението на ищеца било безупречно, като всички негови действия били напълно в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и в тази насока от него не били създавани никакви затруднения.

Поведението на властите-прократурата и на органите на досъдебното производство, които изпълняват указанията на прокурора, и за действията на които той следи, в случая било особено укоримо, и в тази връзка следвало да се изхожда от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите и юридическите лица.

В исковата молба се твърди, че забавянето се дължало на поведението на властите и по-конкретно: забавяне на досъдебното производство, лоша организация и планиране на разследването, несвоевременно предоставяне на заключения от вещите лица, дълги периоди на бездействия, недобра организация, недобра координация между органите на прокуратура и полиция, необосновано спиране на производството за много дълги периоди от време и др. Всичко това подкопавало доверието в правосъдието и водило до загуба на доверие в институциите и правен нихилизъм. Като допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ следвало да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за жалбоподателя, което било особено важно, тъй като го лишавало от законово гарантираното му право на свободно упражняване на правото му на собственост и му причинявало и допълнителни имуществени вреди-обезценяване на автомобила и силно влошаване на неговото техническо състояние, външен вид и годност.

Сочи се, че общоизвестно било с колко се намаляла стойността на един автомобил с всяка година и какво се случвало се него когато не е в движение и не се поддържа: унищожаване на гумите, на акумулатора, поява на ръжди, и т. н. В същото време, ищецът бил длъжен ежегодно да плаща и плаща данък на това негово превозно средство за производство, в размер на няколко хиляди лева за периода в който е лишен от правото и възможността да го ползва. Следвало да се им предвид, че наказателните дела по-принцип изискват много по-голяма експедитивност. С оглед добросъвестността на ищеца и съществуващата презумция, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите и юридическите лица, воденето на наказателно производство в продължение на повече от седем години срещу неизвестен извършител, без да са налице достатъчно и категорични данни, дори каквито и да е данни, за престъпление и неправомерно въздействие върху автомобила е прекомерно.

Проц. представител счита, че всеки държавен орган има задължение за извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от различен характер не можело да оправдае проблем по отношение на прекомерната продължителност на производствата.

В исковата молба е посочена и съдебна практика относно процесуалната легитимация по предявения иск (Решение № 206 от 26.ІІІ.2019г. по гр.д. № 4762/2017г., г.к.

III ГО. на ВКС , Решение на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 5120 по описа за 2017г.).

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца на основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6 ал. 1 от ЕКПЧОС, сумата 7000лв. - представляваща неимуществени вреди причинени от нарушено 2 право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство - ЗМ № 1268/2013 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12221/2013 г. по описа на СРП, по което на 20.ІІ.2013г. е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № *****, сив металик, рама№ ****, закупен и регистриран от ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от прокурор при РПХасково - П.П., в качеството и на процесуален представител на Прокуратурата на Р.

България. В отговора е застъпено становището, че предявения иск е недопустим, неоснователен и недоказан, като се оспорва изцяло по основание и размер.

По отношение на допустимостта на исковата претенция, представителя на ответника счита, че в законодателството липсвала възможност която да допуска в полза на юридически лица да бъдат присъждани обезщетения за неимуществени вреди. Това законодателно разрешение било свързано със самия характер на неимуществените права, засегнати от извършено правонарушение. Резултат от това нарушение било засягането на психическата сфера и/или физическото здраве на пострадалото лице, което се обективирало в претърпени болки и страдания, душевни терзания, отрицателни емоции, срам, страх и т.н.

Юридическите лица нямали физическо здраве и психика, поради което не можели и да търпят болки и страдания. Тяхната самостоятелна правосубектност била уредена законодателно с друга цел.

С отговора на исковата молба се оспорва обстоятелството, че лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег.№ **** е собственост на ищцовото търговско дружество.

Оспорват се изнесените в исковата молба твърдения, че вследствие на продължителното водене на наказателното производство, в неговата досъдебно фаза, са претърпени каквито и да е вреди, като се твърди че такива вреди реално не са претърпени.

Изложени са съображения, че за да е налице фактическия състав на отговорността по чл.2б ЗОДОВ следвало да бъде доказано, че отказите на прокурора да върне процесния автомобил са незаконни и че именно в резултат на тези незаконни действия ищецът е търпял твърдените вреди.

Оспорват се твърденията, че органите на досъдебното производство бездействали при воденето на същото. Заявява, че делото било с фактическа и правна сложност по критериите заложени в TP 35-1990 ОСНК.

При условията на алтернативност представителя на ответника счита предявената претенция за прекомерна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна:

От изисканото и приобщено по Досъдебно производство № 1268 / 2013г. по описа на 07РПУ -СДВР, пр.пр. 12221/2013г. по описа на СРП се установява, че с Постановление от 18.ІV.2013г. на Прокурор при СРП е образувано Досъдебно производство срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а ал.1 пр.1 от НК. Във връзка с образуваното досъдебно производство са извършени действия по разследването: разпити на свидетели, оглед на веществени доказателства, изготвена е експертна справка , трасологична и технологична експертизи , приобщени са множество писмени материали.

С Постановление от 18.ІV.2013г. на прокурор при СРП е постановен първия отказ за връщане на процесния лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № *****, по молбата на управителя на ищцовото дружество.

С Постановление от 13.ХІ.2013г. на прокурор при СРП досъдебното производство е спряно на основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК – поради неразкриване на извършителя на деянието.

В последствие досъдебното производство неколкократно е възобновявано и спирано , като наред с това по депозираните от ищцовото дружество молба за връщане на вещественото доказателство , са постановявани откази.

С Постановление от 24.ХІ.2017г. на прокурор при СРП досъдебното производство за пореден път и спряно на основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК. След 3 постановяването на този прокурорския акт, действия по разследването не се извършвани.

От представените в съдебно заседание от ищцовата страна, заверени като препис ксерокопия на документи, се установява, че на 19.V.2021г. законния представител на ищцовото дружество е депозирал Сигнал вх. № 8622 – рег. № Ж-21-355/ 19.V.2021г. до Инспектората към ВСС. След извършена проверка по сигнала е и изготвено Становище изх.

№ Ж- 21-355/ 08.VІ.2021г. от инспектор Стефка Мулячка. С Постановление от 14.Х.2021г. на прокурор при СГП е отменено Постановление на ДРП от 24.ХІ.2017г. , изведено на 28.ХІ.2017г. по пр.пр. № 12221/ 2013г. по описа на СРП , като неправилно и незаконосъобразно . Със постановлението е указано на наблюдаващия прокурор да се произнесе по искането на инж. Г.М.Г. с правно основание чл. 111 ал.2 от НПК.

С Постановление от 22.ХІ.2021г. на прокурор при СРП, спряното наказателно производство № 1268/ 2013г. по описа на 07 РУ- СДВР, водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 345 а ал.1 пр.1 от НК е възобновено и прекратено. С постановление е разпоредено връщане на лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № ***** , заедно с един брой контактен ключ за него, както Свидетелства за регистрация І и ІІ част.

В съдебно заседание , по искане на проц. представител на ищцовата страна са допуснати и събрани гласни доказателства – разпит в качеството на свидетел на Динко Йовчев Тървалиев и Даниела Танева Милчева. От показанията на тези свидетели се установява, че знаят за процесния автомобил от разговори със законния представител на дружеството Гроздан Грозев. Задържането на автомобила и образуването на досъдебното производство се отразило доста негативно на емоционалното му състояние- станал изнервен и раздразнителен. Когато ставало въпрос за автомобила изпадал в нервност, оплаквал се от протакането на разследването и тромавата процедура. Тъй като дейността на фирмата (строителен надзор и дейности по строителство), била свързана с пътувания до обекти в различни части на страната, много често се налагало да се прави сложно логистика за придвижването на служителите до обектите на фирмата. Наложило се закупуване на друг автомобил, който да замести задържания. Многобройните откази автомобила да бъде върнат допълнително изваждали Грозев от равновесие. От друга страна въпреки, че автомобила не можел да се ползва по предназначение за него се плащали данъци. Дори бил получен фиш за неправилно паркиране през периода в който автомобила бил задържан.