Решение № 19 от 11.04.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разград, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ****

Членове:

******

***** при участието на секретаря **** в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч. като разгледа докладваното от ****** Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600324 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 31/08.10.2021 г., постановена по НОХД № 3/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият Р.И. С е признат за виновен в това, че за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в с. *****, общ. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. от гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.О от гр. Разград, за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 27354.24 лв. (големи размери) на ИМДО ООД гр.

Разград, с управител м.о.о., представлявано от Д.И.О – престъпление по чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК с присъдата е приспадното времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Подсъдимият Р.С. е оправдан да е извършил деянието за периода от 21.09.2010 г. до 06.10.2010 г., както и да е причинил имотна вреда на стойност над 27354,24 лв.

С присъдата предявения гражданския иск от „ИМДО“ ООД гр. Разград срещу подсъдимия Р.И. С за сумата 32467.50 лв., представляваща имуществени вреди от 1 престъплението, е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р.И. С е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Разград сумата от 50 лева за направени разноски по досъдебното производство и по сметка на Районен съд – Разград сумата от 1848.44 лева разноски в съдебното производство.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. С.П., упълномощен защитник на подсъдимия Р.И. С. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Според защитата обвинението срещу подсъдимия е недоказано от фактическа страна. С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение, алтернативно да намали размера на наложеното наказание.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

След изготвяне на мотивите към присъдата защитникът е депозирал Допълнение към въззивната жалба. В тях се излагат оплаквания към аналитичната дейност на съда, като се изтъква, че съдът е дал безрезервна вяра на едни доказателства и е пренебрегнал други, които са в полза на подсъдимия. Според защитата съдът се е предоверил на показанията на свидетелите Д.О. и съпругата му М.О., които са заинтересовани от изхода на делото, а освен това показанията на М.О. не били категорични. По делото било безспорно доказано, че Записа на заповед не е попълнен от подсъдимия, което изключвало възможността същият да е бил този ден в мандрата на св. Д.О. и на него да е било предадено въпросното количество сирене. Внимателния анализ на показанията на свидетелите К, К,М,НиМ, ведно с установеното по делото, че Записа на заповед не е подписан от подсъдимия, опровергавали приетата от съда фактическа обстановка. Освен това първоинстанционния съд приел обясненията на подсъдимия изцяло като защитна теза, като пренебрегнал, че същите представляват и годно доказателствено средство.

Според защитника осъдителната присъда почива на предположения и престъплението не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, като само обстоятелството, че друго лице е осъдено в съучастие с подсъдимия Р.С., не е достатъчно да се приеме, че подсъдимият е извършител на престъплението.

В заключение отново се прави искане въззивния съд, след цялостна проверка и анализ на доказателствата, да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Р.И. С за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение, алтернативно да намали размера на наложеното наказание.

С жалбата и допълненията към нея не са направени доказателствени искания.

Против присъдата в гражданската й част е постъпила жалба и от адв. Р.Х., повереник на гражданския ищец „ИМДО“ ООД гр. Разград. В жалбата се изтъква пряката причинна връзка между деянието, извършено от подсъдимия, и причинените на дружеството имуществени вреди, и се възразява срещу извода на съда, че гражданския иск е погасен по давност, тъй като с предявяването му от дружеството във водените срещу подсъдимия дела 2 давността се прекъсвала. Предвид на това се прави искане въззивния съд да измени присъдата в гражданската и част и да осъди подсъдимия Р.С. да заплати на „ИМДО“ ООД гр. Разград, представлявано от М.О., сумата от 27354.24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Преписи от жалбите са връчени на насрещните в производството страни, от които не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание подсъдимият Р.И. С (с актуални имена според направената справка в НБДН Р. ИВ. Д.), редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощен адв. В.К..

Пред настоящата инстанция адв. В.К. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Счита, че постановената осъдителна присъда е неправилна, като повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл.

303, ал. 2 от НПК, а почива на предположения. Според защитника обвинителната теза се крепи само на показанията на свид. Д и М.О., като останалите доказателства не подкрепяли тази теза. Напротив, показанията на св. Д.О. били в противоречие със заключението на графологическата експертиза, а начина на извършване на престъплението, описан в обвинителния акт и възприет от съда – с представяне на лична карта и съставяне на Запис на заповед, бил наивен и абсурден. За защитника обстоятелството, че подсъдимият е многократно осъждан и излежавал присъди лишаване от свобода, не било достатъчно да се приеме, че той е автор на престъплението по повдигнатото обвинение.

От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Подсъдимият Р. ИВ. Д. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Гражданския ищец „ИМДО“ ООД гр. Разград, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е молба от редовно упълномощен повереник адв. Р.Х., с която не се възразява по даване ход на делото, като се поддържа подадената въззивна жалба и се претендират направените пред първоинстанционния съд деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а жалбите за неоснователни. Счита, че в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин доказва всички елементи от обективната и субективна страна на престърлението, правилно е приложен материалния закон и присъдата следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 е чл. 314 о т НПК 3 провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че наказателно производство, предмет и на настоящото въззивно производство, е продължило значително време, като първоначално с Присъда без номер от 24.04.2014 г. по НОХД № 950/2013 г. по описа на Районен съд – Разград подсъдимият Р.И. С е бил признат за виновен в това, че за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в с. *****, общ. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. от гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.О от гр. Разград за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като с деянието е причинил имотна вреда в размер на 32467.50 лв. - големи размери на “ИМДО” ООД гр. Разград, поради което и на основание чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.

С присъдата е подсъдимият Р.И. С е осъден да заплати на “ИМДО” ООД гр. Разград сумата от 32467.50 лв като обезщетение за причинените имуществени вреди ведно със законната лихвавърху тази сума, считано от 06.10.2010 г. до окончателното плащане на главницата.

С Решение № 266/30.11.2016 г. по н. д. № 1175/2016 г. по описа на ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела присъдата е била отменена и делото е върнато във фазата на досъдебното производство от стадия на привличане на обвиняем.

С Присъда № 9/ 11.01.2019 г. по НОХД № 1102/2016 г. по описа на Районен съд – Разград подсъдимият Р.И. С е бил признат за виновен в това, че за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в с. *****, общ. Разград, след предварителен сговор с И.Т.Н. от гр. Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т.Н. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.О от гр. Разград за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 27354.24 лв. - големи размери на “ИМДО” ООД гр.

Разград, с управител м.о.о., представлявано от Д.И.О – престъпление по чл. 211, пр. 2 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в зеатвор. С присъдата е отхвърлен като неоснователен, погасен по давност, предявения от “ИМДО” ООД гр.

Разградграждански иск за сумата от 32467.50 лв.

Присъдата е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 1650/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с Решение № 181/21.12.2020 г. по което присъдата отново е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След връщане на делото е образувано и НОХД № 3/2021 г. по описа на Районен съд – Разград, присъдата по което е предмет на настоящия въззивен контрол.

Приоритетно следва да бъдат разгледани несъответствие на обвинителния акт с 4 изискванията на чл. 246 от НПК, констатирани от предходния въззивен състав. След запознаване с проведеното от първоинстанционния съд разпоредително заседание на 26.02.2021 г., настоящата инстанция установи, че не са правени искания от страните или констатирани служебно от съда и не са обсъждани допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което е налице забраната по ал. 3 на същия член от НПК и във въззивното производство не могат да се правят възражения в тази насока. Освен това настоящото въззивно производство е второ по ред и разпоредбата на чл. 335, ал. 3 от НПК забранява повторно връщане на делото за ново разглеждане, поради което делото следва да се разгледа по същество. Не е нарушено правото на подсъдимия да разбере в какво се състои обвинението и да организира своята защита, а доколкото несъответствията в обвинителния акт касаят квалифициращи признаци, водещи до по – тежко обвинение и принципната забрана за влошаване положението на подсъдимия, същите следва да се тълкуват в полза на подсъдимия.