Решение № 95 от 17.06.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. К., 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500113 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. N 2325/04.03.2025 г., подадена от Ф. М. М., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 85/16.02.2026г. по гр.д. N 1181/2025 г. по описа на РС – К., с което предявеният от ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, гр. С. срещу ответника Ф. М. М. от гр.К. осъдителен иск за сумата от 2 556.46 евро /равностойността на 5 000 лв./, предявен като частичен иск от общо 12 782.30 евро /равностойността на 25 000 лв./, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за претърпените от З. В.а М., ЕГН ********** неимуществени вреди по щета N 471021212308570/1 вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2021 г. в гр. К., между товарен автомобил "С. Д.", с рег. N ****, управляван от водача Ф. М. М. и З. В.а М., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, е уважен в предявения му размер. Решението се обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че по делото не е установено въззивникът като водач на МПС да е напуснал местопроизшествието, а напротив - помогнал е на пострадалата, предложил й да я транспортира до болница, след отказа й изчакал 10 минути, за да се увери, че е добре и едва след това потеглил с МПС-то. Поради това въззивникът счита, че при наличието на валидна застраховка „ГО“ и неучастието му в подписаната между пострадалата и 1 застрахователното дружество спогодба от 16.02.2024г., не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за изплащане на обезщетение от 25 000 лв. за причинените на пострадалата неимуществени вреди. Искането на въззивника Ф. М. М. е да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови решение, с което искът да се отхвърли изцяло, както и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, гр. С., чрез представител по пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва изцяло, с искане обжалваното решение да се потвърди и да му се присъдят разноски за въззивна инстанция, по подробно изложени съображения за наличие на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на въззивника съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

В съдебно заседание въззивникът Ф. М. М., чрез представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба и претендира разноски по делото съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, гр.С. не се представлява, като с писмена молба чрез представител по пълномощие оспорва въззивната жалба, претендира разноски по делото съгласно списък по чл.80 от ГПК и заявява възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение, което обосновава с обстоятелството, че надвишава размера на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. N 1181/2025 г. по описа на РС - К. е образувано по искова молба вх. N 10100/12.09.2025г., п.кл. 11.09.2025г., подадена от ищеца ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, гр.С., с която против ответника Ф. М. М. от гр.К. е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 2 556.46 евро /равностойността на 5 000 лв./, като част от общо претендирано вземане от 12 782.30 евро /равностойността на 25 000 лв./, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за претърпените от З. В.а М. от гр.К. неимуществени вреди по щета N 471021212308570/1 вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2021 г. в гр. К., между товарен автомобил "С.

Д.", с рег. № *****, управляван от водача Ф. М. М. и З. В.а М., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

2

Искът се основава на следните обстоятелства: на 06.12.2021 г. в гр. К., водачът на МПС марка „С.“ модел „Д.“ с рег. N ***** - Ф. М. М. се движил по бул. „Тракия“ и на пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуснал пресичащия пешеходец З. М., в резултат на което по негова вина реализирал пътнотранспортно произшествие, както и телесни увреждания на пешеходеца; след настъпване на пътнотранспортното произшествие, водачът на автомобила напуснал мястото без да сигнализира органите на МВР и да изчака тяхното пристигане; впоследствие на водача М. бил съставен АУАН и Наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбите на чл.

119, ал. 1 от ЗДвП, както и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а в хода на образуваното досъдебно производство по описа на РУ - К. било установено, че на пострадалата З. М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на гръден прешлен Тх8 със стеснение на гръбначния канал; с решение от 06.03.2023 г. по АНД N 518/2022 г. по описа на Административен съд - К. наказателното постановление било отменено, а водачът Ф. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. с ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с влязла в сила присъда N 47 от 12.09.2023 г. по НОХД N 455/2023г. на РС-К.; по сключена към настъпване на пътнотранспортното произшествие застраховка „Гражданска отговорност" със

ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ по полица N ****** за oтговорността на водача на автомобил марка „С.“ модел „Д.“ с peг. N **** пострадалата З. В.а М. предявила претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди и по образуваната щета N 471021212308570/1 й било определено застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. по постигната спогодба между пострадалата и застрахователя, което било изплатено на упълномощен от пострадалата представител, с платежно нареждане от 20.02.2024 г., при което на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на Ф. М. М. била изпратена регресна покана за изплатената сума, но плащане не последвало.

С отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф. М. М. е оспорил иска при възражение, че не е напускал местопроизшествието, а помогнал на З.

М., предложил й да я транспортира до МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К. за преглед, но тя категорично отказала, заявила, че е добре, въпреки което той останал на място повече от десет минути, за да бъде близо до нея, след което се качил на МПС-то и потеглил към съпругата си, която се намирала в района на „Пазар на производителите“ ЕАД-К., без да е имал намерение да напуска местопроизшествието и да се укрива. Освен това, към ПТП -то за управляваното от него МПС имало валидна задължителна застраховка „ГО“ с ищеца и счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, в т.ч. и предвид факта, че не е бил страна в подписаната между пълномощника на З. М. и застрахователното дружество спогодба от 16.02.2024 г. за изплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, като претендира за отхвърляне на иска и за разноски по делото.

3

От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установяват следните обстоятелства:

С влязла в сила присъда по НОХД N 455/2023 г. на РС – К., Ф. М. М. е признат за виновен в това, че на 06.12.2021 г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „С.“, модел „Д.“ с рег. N *****, нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. В.а М. от гр. К., изразяваща се в компресионно счупване на гръден прешлен 8 /Тх8/ със стеснение на гръбначния канал, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека М 8.1 /тип зебра/, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„а“, вр. ал. 1, б.„б“, вр. чл.

342, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. От приложените към делото протоколи за ПТП с пострадали лица и схема към същия, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, се установява, че ПТП е настъпило на 06.12.2021 г., около 17.30 ч., на бул. Тракия, до старата поликлиника, като местопроизшествието не е било запазено, защото не е посетено от органите на КАТ и констативен протокол за ПТП с пострадали лица е съставен в по-късен час същия ден. По застрахователна претенция от 15.12.2023 г. на З. В.а М. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.12.2022 г., причинено по вина на ответника, по застрахователна полица по действащ договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за лек автомобил с рег. N *****, сключен с ищеца, е сключена спогодба от 16.02.2024 г., по която застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата обезщетение за причинените от посоченото по - горе ПТП неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., платена на 20.02.2024 г. С отправена от ищеца регресна покана, връчена лично на ответника Ф. М. М. на 29.10.2024 г., същият е поканен доброволно в 10-дневен срок да възстанови сумата 25 000 лв. на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, като претенцията е останала непокрита. Разпитаната пред първоинстанционния съд като свидетел З. В.а М. установява, че след ПТП-то ответникът Ф. М. М. й помогнал да седне на пейката и й предложил да я закара до Бърза помощ, но тя го помолила да изчака малко, защото не била сигурна в какво състояние се намира и след около пет минути ответникът си тръгнал, без да казва нищо, тъй като вероятно е останал с впечатлението, че тя е добре. От протокол за разпит на свидетеля Ф. М. М. / стр. 61, том I по ДП N 131/2022 г. по описа на РУ-К./, както и от протокол за разпит на Ф. М. М. като обвиняем /стр. 51, том II по ДПN 131/2022 г. по описа на РУ-К./ , имащи доказателствена сила срещу същия като признания за неизгодни факти пред орган на власт, се установява, че същият не е 4 уведомил полицията във връзка с настъпилото ПТП, за което бил посъветван от съпругата му, както и не е останал на място до пристигане на полицаи. Наред с това от протокол N 731/15.09.2023 г. от проведено съдебно заседание по НОХД N 455/2023 г. по описа на РС - К. Ф. М. М., като подсъдим е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в т.ч. от фактическа страна е прието, че същият „като участник в ПТП не е уведомил компетентните органи – Пътна полиция при ОД на МВР – К., както и не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на Пътна полиция“.

При така установените обстоятелства и задължителността на влязлата в сила присъда за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 от ГПК, чл. 413, ал. 2 от НПК/, е осъществен фактическият състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, регламентиращ правото на застрахователят да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.