Решение № 21 от 22.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Смолян, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500525 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 232/26.11.2024 г. по гр. д. № 271/2024 г. Мадански районен съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. Р. Д., извършено със Заповед № 245/07.05.2024 г. на Директора на ОС „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Мадан, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 08.05.2024 г.; Д. Р. Д. на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ е възстановена на длъжността „Учител в ЦДО – прогимназиален етап“ в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Мадан; осъдено е ОУ „Никола Вапцаров“ гр. Мадан да заплати на Д. Р. Д. сумата от 3 378, 05 лева – обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, извършено със Заповед № 245/07.05.2024 г. за периода от 08.05.2024 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2024 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение; ответникът е осъден да заплати ДТ в размер на 235, 12 лева и в полза на РС – Мадан 250 лева за експертиза.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от 1 ответникът ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ гр. Мадан, чрез пълномощник адв.

Д. К., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

Във въззивната жалба се оспорва като несъстоятелен извода на районния съд, че ищцата се е ползвала с предварителната закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ. Твърди се, че предварително съгласие не е било необходимо, доколкото към датата на издаване на заповедта ищцата не е била член на СБУ, в която синдикална организация е била председател. Сочи се, че на 15.04.2024 г. ищцата е подала заявление да бъде освободена от синдиката към ОУ „Н.

Вапцаров“, а с уведомление от 15.04.2024 г. е уведомила ответника, че вече е член на синдикалната организация към КТ „Подкрепа“.

Твърди се, че действието на тази защита спрямо лицата по аргумент от чл. 57 от КТ се свежда до работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация, респективно предварителната закрила по чл. 333 от КТ също изисква към датата на уволнението лицата, ползващи се от въпросната защита, да имат качеството член на синдикалната организация, където заемат или са заемали съответната синдикална длъжност. Според жалбоподателя обратното би означавало законът да брани синдикални права на лица, които не желаят да се ползват от тях, прекратявайки членството си в организацията, с което им се погасяват правата и задълженията произтичащи от това членуване.

Според жалбоподателя неправилно районният съд е приел, че клаузите в устава на СБУ касаят само вътрешните отношения между членовете на СО и не били относими към предварителната закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ, като се твърди, че няма основание тези клаузи да бъдат дерогирани.

Твърди се, че след като ищцата е прекратила членството си в СБУ и е станала член на друга СО, е загубила предварителната защита по чл. 333 ал. 3 от КТ. Твърди се, че тази защита е приложима, когато лицето продължава да бъде член на синдикалната организация към датата на уволнението. Твърди се, че аргумент за това са изричните клаузи в устава на СБУ, според които пасивното право да бъдат избирани в органите на СО принадлежи само на нейните членове; по аргумент за по-силното основание, не може от закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ да се ползват освободени от ръководната длъжност служители, които вече не са членове на съответната СО.

По-нататък в жалбата се възразява срещу извода на районния съд, че въпреки изразеното положително становище от председателя на СО на СБУ при ответното училище, процедурата по преодоляване на предварителната закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ е опорочена, доколкото липсва съгласие за уволнение от компетентния за това орган – изпълнителния комитет на СБУ, придружено със становища на СО в образователната институция и ОбщКС на СБУ, съгласно устава на организацията. Твърди се, че работодателят, полагайки дължимата за това грижа, е поискал от СБУ необходимото съгласие и го е получил. Твърди се, че уставът на СО не е оповестен никъде, нито е 2 достъпен чрез публични регистри; директорът на училището нито е могъл, нито е бил длъжен да знае какво е съдържанието на устава на СБУ. Твърди се, че в случая е определящо, че такова искане добросъвестно е отправено, респективно съгласието е получено с документ, изхождащ от председател на СБУ. Твърди се, че тук са релевантни горните изводи на съда, че устава на СО урежда отношенията между нейните членове, но не може да бъде противопоставим на трети лица /като работодател/, които нямат способ да узнаят кой е компетентният орган на СО, какви са редът и формата за получаване на съгласие. Сочи се, че директорът на училището е поискал съгласие на СБУ и го е получил; разпределението на правомощията между органите на СО са нейни вътрешни отношения, като обективираната към трети лица надлежна воля на СО, ако и да е опорочена съобразно правилата на устава, не може да засяга правата на добросъвестния работодател С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани; претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Д. Р. Д., чрез пълномощник адв. В. П., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди се в отговора, че е ирелевантно обстоятелството, че на 15.04.2024 г. ищцата е подала молба да бъде освободена от Синдиката на СБУ и е станала член на СО КТ „Подкрепа“, тъй като клаузите в устава на СБУ, касаещи пасивното право да бъдат избирани в органите на СО принадлежи само на нейните членове, не са относими към предварителната закрила по чл.

333 ал. 3 от КТ; в противен случай това би означавало да се ограничи значението на синдикалното сдружаване за защита правата и интересите на работниците, договорната клауза, както и синдикалната им автономност.

Сочи се в отговора, че съгласно Устава на СБУ решенията по чл.

333 ал. 3 от КТ се вземат от изпълнителния комитет на СБУ по искане на директора, придружено със становищата на СО в образователната институция и Общ КС на СБУ, както и мнението на лицето. Сочи се определението за „синдикално ръководство“ е дадено в § 1 т. 6 от ДР на КТ. Сочи се, че трудовоправната закрила за синдикалисти с ръководни функции е предвидена като израз на задължението на държавата да гарантира възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците и служителите.

По-нататък в отговора се развиват и доводи за нарушение на процедурата и от СО при ответното училище, както и се прави разграничение между даване на съгласие и даване на становище, а в случая „приемане на предложението на работодателя“.

В отговора се прави детайлно позоваване на многобройна съдебна практика и конкретно на ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на 3

ОСГК на ВКС.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представители. От пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. К. е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба. От пълномощникът на въззиваемия адв. В. П. е постъпило писмено становище, с което оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд счита въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

По силата на Трудов договор № 206/19.04.2021 г. ищцата Д. Р. Д. е заемала длъжността учител в ЦДО – прогимназиален етап в ответното училище ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Мадан. С атакуваната Заповед № 245/07.05.2024 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 08.05.2024 г.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в случая трудовия спор не следва да се разглежда по същество предвид разпоредбата на чл. 344 ал. 3 от КТ, тъй като не е спазено изискването на чл.

333 ал. 3 от КТ. Районният съд е изложил обстойно установената фактическа обстановка, както и подробно мотиви, които не се налага да се преповтарят от настоящата инстанция, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд.

По повод наведените във въззивната жалба оплаквания:

Жалбоподателят обосновава довода си за неприложимост разпоредбата на чл. 333 ал. 3 от КТ с обстоятелството, че преди издаване на процесната заповед, на 15.04.2024 г. ищцата е напуснала синдикалната организация на СБУ при ответното училище /на която СО е била председател до 08.04.2024 г./ и е станала член на СО „Подкрепа“.

Тези доводи са несъстоятелни. Изискването на разпоредбата на чл.

333 ал. 3 от КТ е лицето да е член на синдикалното ръководство, като закрилата на тази разпоредба касае както времето, когато лицето заема тази синдикална длъжност, така и времето от 6 месеца след освобождаването му /от ръководната длъжност в СО/. В нормата няма изискване лицето след освобождаването му от ръководната длъжност да продължава да бъде член на тази синдикална организация. Касае се за закрила на лица, заемащи ръководна синдикална длъжност, за времето, през което заемат тази ръководна синдикална длъжност, както и за времето от 6 месеца след освобождаването на лицата от ръководната синдикална длъжност. Няма изискване лицата да продължават да бъдат член на тази синдикална организация и не би могло да има такова изискване, защото то би опорочило тази закрила. Закрилата на лицата, заемащи ръководни синдикални длъжности, е насочена към 4 гарантиране изпълнението на функциите им по защита на синдикалните права, както и е насочена към защита от отрицателно въздействие или възможност за такова отрицателно въздействие от работодателя, както по време на заемане на ръководната синдикална длъжност, така и за времето от 6 месеца след освобождаването от тази длъжност. Т.е. защитата по чл. 333 ал. 3 от КТ е свързана със заеманата ръководна длъжност, а не с членството в синдикалната организация. Неоснователни са доводите, че след като лицето не е член на съответната СО и не може поради това да бъде избирано в ръководните органи на тази СО, поради това не се ползва от закрилата на чл.

333 ал. 3 от КТ. Закрилата на чл. 333 ал. 3 от КТ визира лица, вече избрани в ръководните органи на синдикалната организация, като тази защита е свързана с осъществяваната ръководна синдикална дейност, а не с членуването в съответната синдикална организация.

В настоящия случай следва да намерят приложение разпоредбите на Устава на Синдиката на българските учители, приет на конгрес на СБУ 0608 юли 2023 г., регистриран с Решение № 9/24.07.2023 г. на СГС. Без основание са доводите в жалбата, че Устава на СБУ бил недостъпен, а и директорът на ответното училище не бил длъжен да знае изискванията на този устав, тъй като искане по чл. 333 ал. 3 от КТ добросъвестно е отправено, респективно съгласие е получено с документ, изхождащ от председател на СБУ.

Разпоредбата на чл. 333 ал. 3 от КТ вменява в задължение на работодателя да отправи искане по чл. 333 ал. 3 от КТ именно до синдикалния орган, който орган е определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Съгласно чл. 20 ал. 1 т. 5 от Устава на Синдиката на българските учители, Изпълнителният комитет на СБУ взема решения по чл. 333 ал. 3 от КТ – по искане на директора, придружено със становищата на СО на образователната институция и Общ КС на СБУ, както и мнението на лицето.

В настоящия случай никое от тези изисквания на устава не са изпълнени от ответника-работодател.