Решение № 4220 от 06.11.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18780/2018
- Вид
- Решение № 4220
- Подписан
- 06.11.2019
- В сила
- 31.08.2020
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАВДАРОВА КАЦАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 8, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4220 06.11.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На шести ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на девети октомври 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 18780 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1 и 2 чл.92 от ЗЗД.
Образувано е по подадена искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ООД против В. П.Н..
Твърди се, че на 01.07.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/ 09.05.2016 г. е прехвърлено на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности и лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата с писмо от цесионера, изпратено с известие за доставяне. Цедентът е упълномощил цесионера от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Изпратено е уведомително писмо до ответника за връчване чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на постоянния адрес, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена от получателя. До ответника е изпратено второ писмо чрез куриерска фирма с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за заем. Писмото се върнало в цялост с отбелязване, че „пратката е върната“.Представя уведомление за извършената цесия, което да се връчи на ответника, ведно с препис от исковата молба.
Заявява, че на 09.05.2016 г. бил сключен договор за паричен заем № *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Н., като дружеството му предоставило в заем сумата от 1000лв., като редът и условията по кредита били уредени от договора и общите условия към него. Заемателят се задължил да погаси кредита на 21 равни седмични погасителни вноски в размер на 51,75лв. всяка в срок до 04.10.2016 г., като падежът на първата погасителна вноска е 17.05.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 04.10.2016 г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че е уведомен за всички клаузи от договора, както и че е запознат с Тарифата за таксите на заемодателя, както и че ако забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 –дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено е повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски не може да надхвърлят 45лв. На длъжника е начислена такса разходи в размер на 45лв.
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид непредставяне на обезпечение от заемателя, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение в размер на 520,80лв., която страните уговорили да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 24,80лв., платими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
На длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода 13.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на лихвата е 98,79лв., съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала вноска, включваща главница и договорна лихва. Срокът на договора е изтекъл на 04.10.2016 г. Длъжникът погасил сумата от 671,55лв., с която са погасени неустойка за неизпълнение 212,55лв., такса разходи 45лв., договорна лихва 51,89лв. и главница 362,11лв.
В настоящото производство се претендират сумата от 637,89лв. – главница, 34,86лв.
– договорна лихва за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 308,25лв. – неустойка за неизпълнение за периода 12.07.2016 г. – 04.10.2016 г., 98,79лв.- обезщетение за забава от 13.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
За събиране на тези суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК. Образувано е производство по гр. д. № 5504/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр.с., с което е и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и е допуснато изпълнение. Ответникът не е намерен на адреса, като връчването на съобщението било направено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли да се установят посочените вземания. Претендира разноски. Представени са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът чрез особения си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове.
Заявява, че с отмяната на чл.291 от ГПК е налице отпадане на задължителното приложение на практиката на ВКС. Договорът за цесия е валидно сключен между страните, дори ако липсва уведомяване за цесията, отправено до длъжника. За да може прехвърлянето да има действие по отношение на него и да му бъде противопоставено, длъжникът следва да е уведомен за извършената цесия от предишния кредитор – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Не е вярно твърдението, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор. Дори в цитираното от ищеца практика – определение № 987/ 18.07.2011 г. по гр.д. № 867/ 2011 г. на ІV ГО, е посочено, че след като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Т.е. едва след като бъде известен, длъжникът не може да възрази на претенцията на цесионера, а по аргумент на противното – преди уведомяването може да възразява, че такова липсва и затова новият кредитор не може да придобие това качество по отношение на длъжника. В противен случай бихме се изправили пред хипотеза, при която един самозван кредитор просто твърди плащане на едно съществуващо и валидно задължение, чието изпълнение е възникнало първоначално в полза на друг кредитор, а впоследствие е прехвърлено. Тогава, за да се освободи от дълга, длъжникът трябва да изпълни точно и то на правилния кредитор, в противен случай е изправен пред хипотезата, че поради лошото плащане ще плати втори, трети път.
Цитираното определение от ищеца, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор, касае изолирания случай, при който длъжникът вече знае за цесията, тъй като е известен за цесията по друго дело, по което ищец е бил не цесионера, а цедента. Именно затова законодателят е гарантирал на длъжника правната сигурност да бъде уведомен за прехвърляне на вземането именно от стария кредитор.
Не е допустимо новият кредитор да извършва фактическото уведомяване за извършената цесия, дори когато старият кредитор го упълномощава за това. Допускането на тази ситуация създава правна несигурност за длъжника, която го поставя в положение да получи съобщение от лице, което твърди, че именно на него следва да се плати иначе действително съществуващо задължение, т.е. от едно заинтересовано лице. По този начин длъжникът би бил поставен в ситуация, в която дори да плати на един самозван кредитор, не би се освободил от задължението да плати на действителния кредитор, защото който плаща зле, плаща два пъти. Законодателят е обърнал внимание, че в определени случаи има значение кой извършва фактическото съобщаване на правнозначима информация, тъй като в чл.46, ал.3 от ГПК е посочено, че не може страна в съдебен процес да бъде уведомявана от лице, което би било заинтересовано по правоотношението или по изхода на спора по него. Затова счита, че опосредственото съобщаване за извършената цесия не може да се осъществява от новия кредитор, предвид правна сигурност на длъжника, дори и при упълномощаване на новия кредитор от стария.
Уведомлението може да бъде осъществено и с исковата молба. В настоящия случай обаче се касае за заповедно производство. Посочената разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК не касае случаи, при които заповедното производство е инициирано от цесионера. Предвид спецификата на заповедното производство, ищецът надхвърля посоченото в заявлението, тъй като твърди да е нов кредитор към датата на подаване на заявлението, а такъв той би станал, доколкото се изпълни фактическият състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В заповедното производство се връчва заповедта по чл.410 от ГПК, но не се връчват приложения, както с исковата молба. Ако длъжникът бъде уведомяван за цесията, предмет на иска по чл.422 от ГПК, с исковата молба, то той би бил поставен в неизгодно положение, тъй като получава заповед за изпълнение в полза на лице, за което към този момент не знае дали е действително негов кредитор. Резонно той би възразил срещу заповедта, тъй като към този момент не е получил съобщение за цесията, реализирайки защитата си срещу нея, но ставайки причина за завеждане на ново дело. Ако се допусне уведомяване на длъжника от новия кредитор с исковата молба по чл.422 от ГПК за прехвърлянето, то би се влошило положението на длъжника, тъй като той ще понесе и разноските за ново дело, без реално да е станал причина за това, тъй като, както посочва ВКС, този факт се е осъществил след подаване на заявлението и след издаване на заповедта.
Уговорената неустойка е прекомерна, която се прилага при неизпълнение на неравноправни клаузи – заемателят да осигури две физически лица – поръчители, които да получават трудово възнаграждение в размер на 1000лв., да представи служебна бележка за това възнаграждение, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има такива – кредитната ме история да не е с по-лош статус от „401 Редовен“.
Налице е свръхобезпечение, предвиденият размер за договорно неизпълнение е прекомерен, тъй като неустойката е в размер на 520,80лв.
Кредитът е сключен при превишаване на ГПР, а именно в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която посочва, че ГПР не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения. През 2015 г. същата е в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта, което прави 10,1%. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя. Договорът е сключен за 21 седмици, а ГПР се изчислява на годишна база, което означава, че общата сума от 751,34лв. надвишава сериозно предвидения в закона процент. Следователно, договорената неустойка е прекомерна, поради което нищожна поради накърняване на добрите нрави. Разпоредбите, уреждащи обезпечението, са неравноправни. ГПР е по – висок от предвидения в закона максимум. Ето защо вече платеното, което е над максимално допустимия размер на ГПР, следва да се удържа при следващо плащане на кредита или да се прихване, като се редуцира размера на дълга и вече платената неустойка следва да се прихване, като се редуцира размера на дълга.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли исковата молба, тъй като ищецът не притежава качеството кредитор, а при условията на евентуалност – частично да се отхвърли поради прекомерност на предвидената в договора неустойка и поради превишаване на ГПР. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Моли да се възложат разноските на ищеца при отхвърляне на исковете.
Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1ff3778-f2fa-4cf2-992c-0d67e0f66455