Определение № 250 от 12.04.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Габрово, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500147 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изи финанс" ЕООД против Разпореждане № 588/09.03.2023г. по ч.гр.д.№396/2023г. на РС Габрово.

Жалбоподателят счита, че Разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Основната причина да бъде отхвърлено заявлението е, че не е е предоставено доказателство за волеизявление за сключване на договор за кредит. Договорът е сключен по ЗПФУР, представлява електронен документ и никога не е бил материализиран на хартия, за да се положат физически подписи. Съгласно действащото законодателство, а именно: чл. 1 0 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. не е нужно да се полага и електронен подпис. Волеизявлението за сключване на договора се дава и доказва по друг начин. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава заявителя да предоставя потребителски договор с цел изследване на клаузите му за неравноправност, а не за да се изследва дали е сключен законосъобразно или дали „Изи финанс" ЕООД е превело сумите по него. Това би било предмет при последващ иск след възражение на длъжника или връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Независимо от това жалбоподателят бил готов при поискване от съда да представи аудиозаписа. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане се издаде заповед за изпълнение по делото, съгласно подаденото заявление

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за сумата от 1 000.00 лева главница, сумата от 214.35 лева - договорна лихва за периода 16.022022г. - 11.02.2023г. и сумата от 527.04 лева неустойка по чл. 3 от Договора. С Разпореждане № 588/09.03.2023г. по ч.гр.д.№396/2023г. на РС Габрово съдът приел, че тъй като се твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, то спрямо него са приложими разпоредбите на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно който доставчикът е длъжен да 1 докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Договорът за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП. В настоящият случай към заявлението не били приложени доказателства, за комуникацията между страните по договора и електронните им изявления, поради което не било изяснено какво е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора.

Предвид изложеното заповедния съд приел, че не се установява наличието на сключен договор.

Въззивният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК.

След измененията на ГПК от 2019г., тази проверка бе значително разширена, когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. В тази връзка бе въведено и новото изискване в чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът освен това е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона. Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР гласи, че "неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, която гласи, че "при сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.

Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за 2 доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР урежда и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Предвид изложеното, заявителят следва да представи електронния документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.

В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл.147а от ЗЗП. Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на непредставяне на такъв договор, което е в противоречие с чл. 410 ал.3 от ГПК, но не е от нередовностите, подлежащи на изправяне след указания на съда по чл. 410 ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе извода на заповедния съд, че не е доказано възникването на договорно отношение между страните е правилен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 588/09.03.2023г. по ч.гр.д. № 396/2023г. на РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3