Решение № 4215 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7040 от 21.04.2025г., постановено по гр. дело № 33141/2024г. по описа на СРС, 38-ми състав е отхвърлен иска, заведен от К. З. М. за обявяване за изцяло недействителен на договор за кредит № 962063, сключен между него и ответника „Фератум България“ ЕООД на 17.12.2020г. С решението е обявена за недействителна клаузата на чл. 5 от договора и е отхвърлен иска на К. М. за обявяване недействителността на клаузата на чл.

1, ал. 6 от договор за гаранция, свързан с договор за кредит № 962063, но сключен с неучастващо в производството лице. С решението е осъден „Фератум България“ ЕООД да заплати на К. М. сумата от 12,50 лева, разноски, а на адв. П. И. П. от Хасковска АК възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 195 лева. С решението е осъден К.

З. М. да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата от 225 лева, разноски.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. З. М., с която се обжалва същото в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 962063 от 17.12.2020г. и в частта, с която е отхвърлен иска за обявяване за недействителна на клаузата на чл. 1, ал. 6 от договора за гаранция, сключен към чл. 5 от договора за потребителски кредит № 962063. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че изводът на съда, че уговореното възнаграждение за предоставено поръчителство не е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, е неправилен. Същият се опровергавал от дефиницията на „общ 1 разход по кредита за потребителя“, както и от разпоредбите на договора за поръчителство, от които било видно, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство било част от погасителния план и се начислявало към съответната дължима месечна погасителна вноска. Сочи, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство имало за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора и да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът бил изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В жалбата е посочено, че съдът неправилно бил приключил съдебното следствие като оставил без уважение доказателствените искания на ищеца, както и че решението било неправилно и по отношение на присъдените от съда разноски като СРС не се бил съобразил с принципа на ефективността, който СЕС бил приел да не възпира потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорните клаузи и бил възложил в тежест на потребителя да заплати на кредитора разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Фератум България“ ЕООД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че в размера на ГПР била включена единствено възнаградителната лихва по процесния договор за кредит. В договора за потребителски кредит не била включена сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство по договора за гаранция, сключен с „Мултитюд Банк“, доколкото с тази сума кредитът се оскъпявал. Посочено е, че таксата за услугата, предоставена от гаранта, не се включва в размера на ГПР по процесния кредит, тъй като услугата за гаранция не била задължителна. Твърдят, че услугата за поръчителство се предоставяла от отделно юридическо лице Мултитуд Банк, както и че Фератум България и Фератум Банк били отделни икономически субекти и оперирали самостоятелно. Считат, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и потребителят имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договора било подходящо за него. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС е бил сезиран с главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № 962063, сключен между страните на 17.12.2020г., както и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за недействителни на разпоредбата на чл. 5 от договора за паричен заем и чл. 1, ал. 6 от договор за гаранция, сключен между К. З. М. и Фератум банк p.l.c.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже 2 наличието на договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от договора противоречат на закона, респ. заобикалят закона.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, както и че клаузи от договора не нарушават закона.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 962063 от 17.12.2020г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер от 650 лева, която е следвало да бъде върната на четири месечни вноски с краен срок за издължаване- 16.04.2021г., с лихва по кредита в размер на 35 % и при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,03 %, както и че на 18.12.2020г. е бил сключен Договор за гаранция /поръчителство/ между К. З. М. и Фератум банк p.l.c, с който е била договорена такса за предоставяне на гаранция в размер на 256,95 лева.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В конкретния случай не е спорно между страните, че в посочения в договора годишен процент на разходите е включена единствено възнаградителната лихва.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл. 5.5. от ОУ предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен поръчител или гарант.

От приетия Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Фератум банк p.l.c и К. М. се установява, че страните са се споразумели Фератум банк p.l.c да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 256,95 лева. В чл. 1.6 от договора за гаранция е посочено, че таксата за гаранция се заплаща по банкова сметка на месечни вноски в размерите, условията и на падежите, 3 уговорени съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, чиито падежи съвпадат с вноските по погасителния план на договора за кредит.

По отношение на спорния във въззивното производство въпрос касаещ възнаграждението за поръчител и дали същото следва да бъде включено в ГПР настоящият съдебен състав намира следното:

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на годишния процент на разходите.

Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното дружество е предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез предоставено от потребителя физическо/юридическо лице - поръчител или чрез поръчителство от Фератум банк p.l.c. Следва да бъде посочено, че наличието на такава алтернативна възможност, обаче, сама по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено право на избор относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или прекомерно обременителни изисквания към потребителя.

В настоящия случай в чл. 5.5 от ОУ е посочено, че предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит, но в договора за кредит, общите условия и предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на общите изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави, за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи 4 одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази опция прекомерно обременителна за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз кредит“/, но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от Фератум банк p.l.c – касае предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката на обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.