Решение № 4458 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4458 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №..0251110144609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т...” ЕАД е предявило срещу А. А. А. установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 237, 46 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ул. „Л..“ №.., ет. 1, ап.., аб. № .., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 324, 61 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г., 76, 02 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 17,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №..5672/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответникът топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №..5672/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 151 състав, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 18.02.2026 г. се яви лично и заяви, че желае да заплати процесната сума чрез месечни плащания, като моли съда да разсрочи сумите в размер на не повече от 50 евро на месец, тъй като работи като охрана и получава минимална работна заплата от 500 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет договор за доброволна делба от 1995 г., с който А. П Г и Н. А.ова П. са получили в общ дял процесния апартамент №.., ет. 1 в гр. София, ул. „Л..“ №... С нотариален акт .... от 05.12.1995 г. двамата са били признати за съсобственици на имота въз основа на придобито чрез приращение право на строеж и делба на съсобствена новопостроена жилищна сграда. От приложеното на л. 34 удостоверение за наследници се установява, че Н. П. е майка на ответника и е починала на 02.11.1997 г. като е оставила ответника за единствен свой наследник по закон. По делото е прието и саморъчно завещание, изготвено от А. Г., обявено на 30.04.2004 г., съгласно което той завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника А. А. А.. Следователно, ответникът през процесния период е единствен собственик по силата на настъпило наследствено правоприемство и завещание на процесния апартамент и в това си качество именно той отговаря за задълженията за реално потребена топлинна енергия в имота, като той не оспорва обстоятелството, че е клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

2

По делото не е спорно и че количеството реално потребена топлинна енергия в процесния имот се равнява на претендираната от ищеца стойност.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото не се твърди плащане, като предвид настъпилия падеж вземанията за главница за топлинна енергия за дължими и искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.

Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.

5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).

Установява се по делото, че за процесния период услугата дяловото разпределение е извършвано, поради което ответникът дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата стойност на посочената услуга. Ето защо, искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период, 3 месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.

В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.

4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.

32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди плащане от страна на ответника, поради което претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер.