Решение № 140 от 10.07.2025, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Гражданско дело 237/2024
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 10.07.2025
- Състав
- Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 56 · Закон за собствеността
- чл.59, ал. 2, т.3, пр.2 · Закон за собствеността
- чл. 59, ал. 3 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Панагюрище, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 108 ЗС във вр.с чл. 56 ЗС и чл. 59 ЗЗД Предявени са от П. Д. У. роден 1944 г. срещу П. Д. У. роден 1996 г. искове при условията на обективно кумулативно съединяване с правно основание чл.
108 ЗС във вр.с. чл. 56 ЗС и чл. 59 ЗЗД, с които се иска да се приеме на установено спрямо ответника, че ищецът е носител на пожизнено право на ползване върху недвижим имот с идентификатор: ***** *** **** * * (стар идентификатор) и ***** *** **** * * (нов идентификатор) по КККР на гр.
Панагюрище, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ул. “*****” № 4, ет. 1 с прилежащите части на северна изба с площ от 32.57 кв.м., като се осъди ответника да предаде владението върху процесния имот и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване в размер на 5822,83 лева (след допуснато изменение на исковата претенция в о.с.з. проведено на 17.06.2025г. по делото) за периода от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, уточнена с молба вх. № 2078 от 29.04.2024 г. и молба вх. № : 1389 от 14.03.2025 г.С нотариален акт за дарение на недвижим имот П. У. роден 1944 г. и Д У. родена 1948 г. дарили на внуците си П. У. роден 1996г. и Д. У. родена 2000 г. недвижим имот с идентификатор: ***** *** **** * * по КККР на гр. Панагюрище, представляващ самостоятелен обект в сграда, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ул. “*****” № 4, ет. 1с прилежащите части на северна изба с площ от 32.57 кв.м., като запазили за себе си правото на ползване върху дарения имот, докато са живи двамата заедно и сам за този от тях, който надживее другия. Сочи се, че 29.03.2022 г. П. У. роден 1996 г. заживял на 1 семейни начала със С Б, като от този момент ответникът не допускал до процесния етаж както него, така и сестра ми Д. У. родена 2000 г. Твърди се, че ищецът е възрастен човек, страдащ от онкологично заболяване, поради което иска да ползва първия етаж от имота, като няколко пъти са поискали от ответника да ги допусне до самостоятелния обект, за да си ползват стаята, която са обзавели с лични вещи, но той категорично отказал, като се твърди, че разговорите завършват със скандали и обиди, като е издадена и заповед за защита по ЗЗДН. Сочи се, че в качеството на ползвател ищецът ежегодно плаща данък на имота, както и общите разходи за вода и ток, а ответника заплаща само разходите за ток и вода отчетени от електромера за първия етаж.
Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват предявените искове като неоснователни, като се оспорват и изложените в ИМ молба факти. Сочи се, че стая на ищеца в първия процесен етаж не съществува. Твърди се, че през целия си живот ищецът е живял на втория етаж от сградата и никога не е изразявал желание или намерение лично да обитава първия етаж да го отдава под наем на трето лице. Сочи се, че в същия ден, в който е сключен договорът за дарение на процесния имот, ответника е дарил на другите си внучки- Д. Ю. и П Ю. притежавания от тях втори етаж , като са си запазили правото на ползване върху него също така, като след сключване на двете сделки, а и преди това ищецът е обитавал винаги и единствено втория етаж, обзаведен от него и на който се намират личните му вещи. Твърди се, че преди да бъде извършено дарението в полза на ответника първият етаж е бил обитаван от Д. У.- баща на ответника и син на ищеца и неговата съпруга Р У., като след сключване на договора за дарение същите са се преместили да живеят в самостоятелна постройка изградена в същия имот. Сочи се, че ответникът е извършил цялостен ремонт на първия етаж, като всички разходи за това е поел лично той, като ищеца нито е участвал в ремонта, нито се е възпротивил на него, като дори е закупил и монтирал котел на пелета и дърва за отопление на цялата къща. Сочи се, че на приземния етаж от къщата е изградена стая пригодена за живеене, както и тоалетна, ремонтирана от ответника, като е предлагал на ищеца да заживее там, но той е отказвал казвайки, че е свикнал да живее на втория етаж. Твърди се, че ищецът неодобрява партньорът на ответника, като имал намерение да отстрани нея и ответника от къщата, която всички заедно обитават, като незаконосъобразно с издадена заповед за защита по ЗЗДН ответникът е отстранен от цялата сграда. С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване на правото на ползване по давност, поради неупражняването му в 5-годишен срок, поради което е неоснователно искане за предаване на владението върху имота. Сочи се, че правото на ползване е учредено на 29.03.2017 г. като до 08.06.2024 г. са изминали повече от 7 години, като в този период ответникът в пълен обем е упражнявал правото си на собственост в процесния имот на лично основание, като ищецът не е живял в него. Твърди се, че за този период повече от 7 години давността не е 2 прекъсвана с някое от действията посочени в чл. 116, б. “а” ЗЗД. С оглед неоснователността на главната искова претенция неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота. Моли се за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В условията на обективно съединяване са предявени два осъдителни иска с правно основание чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ЗС за признаване на установено, че ищецът е носител на вещно право на ползване върху процесния имот и предаване владението му, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е бил лишен от правото да ползва имота иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
По претенцията по чл 108 ЗС във вр. с чл. 56 ЗС:
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е носител на правото на ползване върху процесния имот, а ответникът да я владее към момент на предявяване на исковата молба. Ответникът от своя страна следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че владее процесния имот на правно основание, а именно че правото на ползване учредено в полза на ищеца е погасено по давност.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства: Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, том I, рег. № 1165, нот.дело №90 от 2017г. на Нотариус П К се установява, че ищецът П. У. роден 1944г., заедно със своята покойна съпруга са дарили на ответника П. У. роден 1996 г. и неговата сестра Д. У. недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***** *** **** * *1 (стар идентификатор: ***** *** **** * *) по КККР на гр. Панагюрище, представляващ първи етаж от къща с площ от 84,06 кв.м. с административен адрес: гр. Панагюрище. ул. “*****” № 4, като дарителите са си запазили правото на ползване върху процесния имот. Това е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с Определение №282 от 13.05.2025 г., с което е изготвен проекто доклада по делото.
Съдът намира, че не следва да обсъжда събраните по делото писмени доказателства за здравословното състояние на ищеца, доколкото същите са неотносими към предмета на доказване.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че пазарният наем на 1/2 част от процесния самостоятелен обект е в размер на 245 лева, като за времето от 29.03.2022 г. до 21.03.2024 г. същият е в общ размер на 5822,83 лв. Ценена съобразно разпоредбата на чл.
202 ГПК съдът изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, доколкото същото обосновано е посочил начин, по който е достигнал до крайния резултат.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите С. Ю. - дъщеря на ищеца и леля на ответника и С В. При разпита 3 си свидетел Ю. посочва, че къщата, в която се намира процесния самостоятелен обект е построена около 1980- та година, като двата етажа били обзаведени с мебели на ищеца. Свидетелката посочва, че спалнята на ищеца се намира на втория етаж от къщата, а на първия етаж са живяли ответника с неговите родители и сестра му. Свидетелят изяснява, че покойната съпруга на ищеца, майка на свидетеля, слизала често на процесния етаж, за да помогне с готвене и приготвяне на децата -П. У. - ответник и Д. У.- неговата сестра, а когато родителите им са били на работа оставала да спи на първия етаж при децата. Свидетелката изрично посочва, че ищецът и неговата съпруга са стояли и спали на първия етаж когато е било необходимо да се грижат за децата - техните внуци, докато са били малки. Свидетелят посочва, че това не се променило и след 2017 година, когато ищецът и покойната му съпруга са дарили на ответника и сестра му процесния първи етаж. Сочи, че промяна настъпила края на м. март 2022г., когато П. У. - ответник, роден 1996г. заживял със съпругата си, като от този момент ищецът П. У. роден 1944г. и неговата покойна съпруга вече нямали достъп до първия етаж.
При разпита си С В посочва, че познава ответника от около 15 години, като често ходи в къщата където живее на ул. ***** № 4. Свидетелят посочва, че на процесния първи етаж от къщата преди да започне ремонт ответникът, там живеели неговата майка, баща, сестра и той. След като етажът му бил преписан родителите му се изнесли и той започнал основен ремонт, който продължил няколко години, като ремонтът се извършвал поетапно, а ответникът постоянно живеел на етажа, като си бил пригодил помещение за живеене. Свидетелят изяснява, че ищецът (дядото на ответника) и неговата покойна съпруга живеели на втория етаж от къщата, като той не е виждал те да ползват банята или кухнята на първия етаж. Посочва, че не е виждал на първия етаж да има дрехи или обувки на ищеца, нито негови пантофи, а в банята нямало четка за зъби на ищеца. Свидетелят посочва, че по време на ремонта ищецът ходил да види как тече ремонтът, като давал “акъл”. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели, които в своята същина са взаимно непротиворечиви - и двамата свидетели изясняват, че семейството на ответника - неговата майка, баща и сестра са живели на процесния етаж преди той да започне ремонт, като след приключване на ремонта от м. март 2022 г. достъп до етажа има единствено ответникът и неговата съпруга.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Правото на ползване е вещно право върху чужда вещ. То възниква върху непотребими вещи, има личен, неотчуждаем характер и съществуването му е обвързано със срок (погасява се с погиването на вещта, смъртта на физическо лице или с изтичане на определен срок, ако такъв е 4 уговорен). По състав представлява сложно субективно право. Включва в себе си правомощията да се владее вещта и непосредствено да се служи с нея, като вещта се използва съгласно нейното обичайно или договорено предназначение, и да се получават добивите й, без тя да се променя по същество. Правото на ползване е имуществено право.
По делото безспорно е установено, че в полза на ищеца върху процесния имота е учредено вещно право на ползване на 29.03.2017г.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗС предвижда, че правото на ползване се прекратява при неупражняване от ползвателя в продължение на 5 години.
Законодателят е въвел като основание за прекратяване правото на ползване нереализирането му от ползвателя на правомощието за ползване на вещта непрекъснато за периода от пет години. Наличието на ограничено вещно право на ползване в значителна степен ограничава собствеността, поради което съществуването му е неоправдано когато то не се упражнява реално. В поголямата част от съдебната практика (Решение № 19 от 10.02.2000 г. по г.д. № 1082 /1999 г. IV гр.о. на ВКС, Решение № 60143 от 24.11.2021 г. по гр.д. № 1217/2021 г. на I гр.о., ВКС, Определение №60241 от 03.06.2021 г. по гр.д.
Разпечатката съдържа 26 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1fdcc0b-ab8f-43e7-9994-1f3043524fd8