Решение № 374 от 13.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Разлог, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101893 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от К.И.П., с ЕГН*, адрес: *, ч/з адв. Б.Г.Й., вписан в САК, с личен №*, служ. адрес: *, с/у „К.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Н.П.П., установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.19, ал.2 ЗПК, чл.22 ЗПК, и чл.23 ЗПК, за признаване за установено, че сключеният м/у страните Договор за потр. кредит №*/15.01.2024 г. е недействителен.

В ИМ се твърди, че на 15.01.2024 г. м/у страните е сключен Договор за потр. кредит №*, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца кредит от 2`000,00 лв. при фиксиран год. лихвен процент от 50,0% и год. % на разходите от 63,01%. Връщането на кредита било разсрочено на 12 месечни вноски, от които 3 вноски от по 83,33 лв. и 9 вноски от по 271,03 лв., при краен падеж 15.01.2025 г.

Поддържа се, че съгласно чл.6.1 от договора кредитополучателят бил длъжен да обезпечи задълженията си ч/з поръчителство на 1 или 2 ФЛ, отговарящи на предварително определени от кредитора изисквания, или ч/з предоставяне на безусловна банкова гаранция.

Съгласно чл.18.1 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължал неустойка от 2`508,19 лв., която се заплащала разсрочено ч/з прибавянето й към падежните вземания по погасителния план.

Ищецът поддържа, че неустойката по съществото си представлява доп. възнаграждение за кредитора и разход по кредита, който е бил предварително известен на ответника, но не е включен при определяне на посочения в договора ГПР. Твърди, че по този начин договорът не съдържа вярна и достатъчно ясна информация относно общата икономическа тежест на кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК.

Навеждат се и доводи, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна договорна клауза, тъй като предвижда задължение на потребителя да заплати сума, надвишаваща размера на получената главница, без неустойката да е съобразена с конкретно претърпени от кредитора вреди. Оспорва се и действителността на уговорката за възнаградителна лихва от 50,00% годишно.

Ищецът моли съда да признае за установено, че Договор за потр. кредит №*/15.01.2024 г. е недействителен, и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че договорът е сключен в съответствие със ЗПК и ЗПФУР, като 1 на потребителя била предоставена необходимата преддоговорна информация ч/з Стандартен европ. формуляр.

Ответникът твърди, че посоченият в договора ГПР от 63,01% е под максимално допустимия към датата на сключване на договора размер. Счита, че неустойката при непредоставяне на обезпечение не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като представлява последица от неизпълнение на самостоятелно договорно задължение, чието настъпване зависело от поведението на кредитополучателя.

Поддържа се, че клаузата за неустойка е ясно формулирана, предварително известна на потребителя и индивидуално уговорена. Ответникът оспорва и твърдението, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, като излага, че размерът й е ясно посочен и е част от основния предмет на договора.

В представеното преди съд. заседание писмено становище ответникът поддържа отговора си и възразява с/у назначаването на ССчЕ. Сочи, че спорните въпроси са правни, числовите параметри на договора не са оспорени и не е спорно, че процесната неустойка не е включена при изчисляването на ГПР.

Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адв. възнаграждение, като се позовава на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22, Решение от 13.07.2023 г. по дело C-35/22 и посочено като Решение от 21.03.2024 г. по дело C-417/22.

Съдът след като обсъди събраните по делото писмени док-ства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

М/у страните не е спорно, а се установява и от представения по делото договор, че на 15.01.2024 г. е сключен Договор за потр. кредит №*, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 2`000,00 лв.

В договора е посочен фиксиран год. лихвен процент от 50,00%, ГПР от 63,01%, срок на кредита 12 месеца и краен падеж 15.01.2025 г. Погасяването е предвидено ч/з 3 вноски по 83,33 лв. и 9 вноски по 271,03 лв. Общият размер на така посочените погасителни вноски възлиза на 2`689,26 лв.

Съгласно чл.6.1 от договора, кредитополучателят се е задължил да предостави поне 1 от предвидените от кредитора обезпечения – поръчителство на ФЛ, отговарящи на предварително определени изисквания, или безусловна банкова гаранция.

В чл.18.1 от договора е уговорено че при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка от 2`508,19 лв. Неустойката не е обвързана с неизпълнение на главното задължение за връщане на предоставената сума, нито с установяване на конкретно претърпени от кредитора вреди, а е предвидено да бъде разсрочена и прибавена към падежните вземания по погасителния план.

Не се спори м/у страните, че посочената неустойка не е включена при формирането на обявения в договора ГПР от 63,01%. Това обстоятелство се признава изрично и в писменото становище на ответника, като спорът се концентрира в/у въпроса дали по правната и икономическата си същност неустойката представлява разход по кредита, който е следвало да бъде отчетен при изчисляването на ГПР.

От представените от ответника лог файл, искане за отпускане на кредит и Стандартен европейски формуляр може да се направи извод, че на ищеца са били изпратени документи и информация във вр. с процедурата по сключване на договора. Тези док-ства обаче не установяват провеждането на реални преговори по съдържанието на чл.6.1 и чл.18.1 от договора, нито възможност на потребителя да влияе в/у вида на обезпечението, размера на неустойката и начина на нейното начисляване.

По делото не са събирани гласни док-ства и не е приемано заключение на съд. експертиза.

Липсата на експертно заключение не препятства решаването на спора. Размерите на предоставената главница, погасителните вноски, договорната лихва, неустойката и посоченият ГПР са установими непосредствено от съдържанието на договора и не са спорни 2 м/у страните. Не е спорен и фактът, че неустойката не е включена в ГПР.

Преценката дали определено договорно плащане представлява част от общите разходи по кредита, дали дадена клауза противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави и дали има неравноправен х-ер е правна преценка, която се извършва от съда. Не са необходими специални знания и за извършването на аритметично събиране на предварително посочените в договора парични задължения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Правният интерес от установителната защита произтича от съществуването на договор, въз основа на който за ищеца са предвидени парични задължения. За наличието на правен интерес не е необходимо кредиторът вече да е предприел действия за принудително събиране на вземанията си.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.19, ал.2 ЗПК, чл.22 ЗПК, и чл.23 ЗПК.

Предмет на спора е действителността на Договор за потр. кредит №*/15.01.2024 г., включително дали същият отговаря на императивните изисквания на ЗПК, относно съдържанието на договора и посочването на ГПР, както и дали уговорените клаузи относно неустойката при непредоставяне на обезпечение и възнаградителната лихва са нищожни поради противоречие със закона, добрите нрави и/или поради неравноправния им х-ер.

Ищецът има качеството на потребител, тъй като е ФЛ и по делото няма данни кредитът да е получен във вр. с негова търг. или професионална дейност. Ответникът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, поради което за правоотношението са приложими императивните правила на ЗПК и правилата на ЗЗП относно неравноправните клаузи.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Проверката обхваща не само формалното съдържание на клаузата, но и нейната действителна икономическа функция, мястото й в договорната конструкция и последиците, които тя поражда за потребителя.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потр. кредит трябва да съдържа год. % на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени взетите предвид допускания. Съгласно чл.19, ал.2 ЗПК, год.

% на разходите се изчислява по формулата, посочена в приложение №1 към закона.

Год. % на разходите има за предназначение да даде на потребителя ясна, точна и съпоставима информация относно общата икономическа тежест на кредита. Формалното посочване на определен процент не е достатъчно, когато той не отразява всички плащания, които по действителната си икономическа функция представляват част от цената на кредита.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, P.C.B., Съдът на ЕС приема, че когато в договор за потр. кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, разпоредбите на чл.10, §.2, б.„ж“ и чл.23 от директивата, допускат прилагането на национална санкция, при която договорът се счита освободен от лихви и разноски и потребителят дължи единствено предоставената главница. С Решение №50013/05.08.2024 г. по т. д. №1646/2022 г., II т.о., ВКС приема, че установената недействителност на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потр. кредит, включително на посочените в него ГЛП или ГПР, се приравнява на липса на съответния реквизит и води до недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Изрично е прието, че неточното посочване на тези компоненти има същата правна последица като непосочването им. Това разрешение е потвърдено и в Решение №84/19.03.2026 г. по т.д.

№1533/2025 г., I т.о. на ВКС.

В настоящия случай процесната неустойка формално е обвързана с неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. От съдържанието на договора, размера на неустойката и начина на нейното заплащане обаче се установява, че тя не изпълнява типичната обезпечителна и обезщетителна функция на неустойката. Неустойката не 3 обезпечава изпълнението на главното задължение за връщане на кредита, а изпълнението на доп. задължение за предоставяне на обезпечение след сключването на договора и предоставянето на заемната сума. Оценката на кредитоспособността на потребителя и на риска от неизпълнение следва да бъде извършена от кредитора преди сключването на договора. Кредитният риск не може впоследствие да бъде прехвърлен в/у потребителя ч/з начисляването на доп. плащане, което надвишава размера на предоставената главница.

Съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, при изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потр. кредит.

Това изключение обаче се отнася до плащания, които действително имат х-ер на последица от последващо договорно неизпълнение, а не до плащания, които още при сключването на договора са предварително определени, включени са в механизма на погасяване и по съществото си изпълняват функцията на допълнителна цена за предоставянето на кредита без обезпечение. Противното тълкуване би позволило императивните правила относно съдържанието и максималния размер на ГПР да бъдат заобикаляни ч/з формалното обозначаване на част от цената на кредита като „неустойка“.

В случая размерът на неустойката е определен предварително още при сключването на договора. Той не зависи от това дали кредиторът действително е претърпял вреди, какъв е техният размер и дали кредитополучателят изпълнява редовно главното си задължение за заплащане на погасителните вноски. Особено съществено е, че неустойката не е предвидено да бъде заплатена еднократно след настъпването и установяването на неизпълнението, а е разсрочена и прибавена към падежните вземания по погасителния план. Този начин на начисляване и плащане я доближава не до обезщетение за конкретно договорно неизпълнение, а до предварително определено доп. възнаграждение, което кредиторът получава наред с възнаградителната лихва.