Определение № 3617 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3617 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501253 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №3146/28.04.2026г. по описа на ДРС на „ВАЛМАР“ ЕООД, ЕИК 103247544, седалище град Девня, подадена чрез адвокат И. В., ВАК, срещу определение №292/03.04.2026г. на Районен съд Девня, постановено по гр.д. №1418/2025г. по описа на ДРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл. 108, ал. 1 ГПК.

Определението се оспорва като неправилно като се твърди, че ищецът е ползвател по застрахователно правоотношение и носител на материалното право да получи застрахователно обезщетение, поради което и специалната разпоредба на чл. 113 ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл. 108, ал.

1 ГПК (чл. 105 ГПК). На отделно основание жалбоподателят счита за приложима в случая и специална местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК доколкото се касае за искове за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател. Позовава се и на конкретно сочена съдебна практика. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Районен съд - Девня за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозирания в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК отговор от ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, подаден чрез юрисконсулт Н. З., се обосновава становище за неоснователност на частната жалба. Счита за неотносима сочената от ищеца – жалбоподател съдебна практика, тъй като същата касае случаи на предявени искове по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а предмет на настоящото производство са искове по доброволна имуществена застраховка 1

„Каско“, предявени от юридическо лице. В тази връзка са изложени аргументи, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК не се прилага по отношение на всички искове по Кодекс за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице, подкрепени и с конкретно сочена съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като претендира и присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена от надлежната страна срещу акт, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона - чл.121 от ГПК, спазен е и срока по чл.275 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Исковото производство е образувано по предявени от „ВАЛМАР“ ЕООД, ЕИК 103247544, седалище град Девня, срещу застрахователя му – ответното дружество ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище в град София, искове с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ за заплащане на дължими застрахователни обезщетения по щети на застрахованото му имущество от застрахователни събития, настъпили в периода на действие на сключени застрахователни договори „Каско Стандарт“.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 КЗ застрахованият по договор за застраховка е "ползвател на застрахователни услуги", но това не води автоматично до приложимост на правилата на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в отношенията между страните по спора. Дадените разрешения в практиката на ВКС, включително т. 6 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, са относими към подсъдността по чл. 113 ГПК, докато защитата по ЗЗП е обусловена от качеството потребител на едната от страните в правоотношението, така както то е дефинирано в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Потребител по смисъла на ЗЗП може да бъде само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.

2, ал. 2 КЗ може да бъде и лице, което не е потребител съгласно ЗЗП и съответно потребителската защита по ЗЗП се предоставя на тези ползватели на застрахователни услуги, които са физически лица и са сключили договора или са действали извън търговската или професионалната си дейност. В случая ищецът „ВАЛМАР“ ЕООД - страна по застрахователните договори в качеството си на застрахован собственик на увредените превозни средства, не е потребител съгласно § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което не се ползва от потребителска защита по ЗЗП. Съответно на това специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е неприложима.

2

Не намира приложение в случая и особената местна подсъдност по чл.

115, ал. 2 ГПК. Последната е приложима само за онези искове по КЗ, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице (така определение по ч.т.д.

№2870/2019г. на ВКС, I т.о.). Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско” е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

С оглед горното и като съобразява, че в случая се касае за предявени искове от търговско дружество - собственик на застраховани вещи с права на застрахован по застраховки „Каско Стандарт“, сключени с ответното дружество – застраховател по три полици, въззивният съд приема, че в случая не е налице хипотеза на дерогиране на общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК, предвиждаща, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.

Като е уважил своевременно направеното от ответника възражение за неподсъдност, прекратил е делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, където е седалището на ответното дружество, ДРС е постановил законосъобразен съдебен акт , който следва да бъде потвърден.

Функционалната обвързаност на отговорността за разноски от изхода на спора изключва правото на страните да претендират и получат разноски по повод обжалване на постановени в рамките на висящо исково производство съдебни актове, с които не се слага край на делото чрез разрешаването му по същество или чрез неговото прекратяване - аргумент и от чл.81 ГПК. С оглед на това искането на насрещната по частната жалба страна за присъждане на разноски не следва да бъде разглеждано и уважено в настоящото производство. Същото следва да бъде произнесено от исковия съд с крайния му приключващ акт по делото.

Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №292/03.04.2026г. на Районен съд Девня, постановено по гр.д. №1418/2025г. по описа на ДРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4