Решение № 2245 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510147 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Ч.

С. чрез адвокат В. срещу Решение 8241/ 18.07.2022г. по гр. д. 59580/2021г. на Софийски районен съд, 123 с-в, в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 222, ал. 3 от КТ над размера на сумата 4123,82 лева до пълния размер от 12371,46 лева, предявен от жалбоподателя срещу „Р. и ко“АД.

Изложени са оплаквания, че неправилно е разрешен от СРС въпросът колко заплати обезщетение (две или шест) се дължат на ищеца.

Оспорва изводът на СРС, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 123 КТ.

Счита, че се касае за прехвърляне на дейност по т. 7 от чл. 123 КТ.

Неправилно бил определен трудовия стаж на ищеца при ответника.

Прехвърлянето на предприятието на предишен работодател по реда на чл. 15 ТЗ към ответника ползвало ищеца.

Не били уважени доказателствените искания за СЧЕ, свидетели, СУ. Не била разпределена доказателствена тежест и нямало указания какви факти трябва да доказва ищеца.

Отделно счита, че и с оглед правоприемството по чл. 15 от ТЗ ответника се считал за работодател на ищеца от 2010г.

1

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

СГС след преценка на оплакванията в жалбата с оглед на твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства намира жалбата за основателна по следните фактически и правни съображения:

Неправилен е изводът (декларативно формулиран в мотивите ) на СРС, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 123 КТ.

СРС е изложил мотиви само относно хипотезата на чл. 123, т. 6 КТ, но ищецът в исковата молба е обосновавал и хипотезата на т. 7 от тази разпоредба, като релевантните за нейното прилагане обстоятелства не са идентични и не се обхващат от тези на т. 6.

От фактическа страна се установява от приложените на л.11, л. 15 от делото допълнителни споразумения, че ищецът е работил по трудов Договор от 15.02.2010 г. с „работодател" - „БГ САТ“ АД с ЕИК **** на длъжност „ЗАМ. ГЛАВЕН РЕДАКТОР - НОВИНИ“ в „TV+“, гр. София.

На 12.01.2016г. е подписал Трудов договор № 54/12.01.2016 г. съгласно, който считано от 13.01.2016 г. заема длъжност „ЗАМ. ГЛАВЕН РЕДАКТОР - НОВИНИ“ с място на работа „ТV+“, гр. София, но вече с работодател, „Р. И КО“ АД с ЕИК ****-ответника по делото.

От съпоставка между допълнителните споразумения с „БГ САТ“ АД и „новия“ трудов договор с настоящият ответник се установява пълна идентичност на длъжността, мястото на работа, основното и допълнително трудово възнаграждение, размер на платен годишен отпуск и пр.

Със заповед от 13.01.2016г. (деня следващ подписването на трудовия договор с ответника) е прекратен трудовия договор с „БГ САТ“АД.

От представеното от ответника щатно разписание към 13.01.2016г. л.71-72 от делото се установява, че от 06.01.2016г. до 13.01.2016г. ответника е сключил множество трудови договори с различни лица всички обаче за работа в „TV+“.

Няма спор, че дейността на телевизията „TV+“ не е прекъсвана.

Между лицата в щатното разписание са посочени и ищецът, както и И. Д. И..

Във въззивното производство са изслушани свидетелски показания на двама свидетели на ищеца, единият от които именно И. Д. И.

От неговите показания се установява, че също е бил на работа по трудов договор с „БГ САТ“АД за работа в „TV+“, като в началото на 2016г. всички работници са 2 подписали нови договори с ответното дружество, като им е било обяснено, че се сменя собственика на телевизията. Свидетеля установява, че са се запазили без промяна място и характер на работа, помещения в които тя е осъществявана, възнаграждения, ръководители.

Показанията на този свидетел кореспондират напълно с показанията на другия свидетел В. Г. - също бивш работник и на „БГ САТ“АД, и на ответника и които установяват същите обстоятелства.

СГС намира, че няма основание показанията на тези свидетели да не бъдат кредитирани. Те са последователни, логични и кореспондират и с представеното от ответника в първа инстанция щатно разписание към 13.01.2016г. Няма и насрещни доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в тяхната достоверност.

От тях се налага извод за основателност на твърденията в исковата молба, че работниците на „БГ САТ“АД са преминали към ответника, които твърдения не са били и изрично оспорени от ответника с отговора на исковата молба и доводите за недоказването им, изложени в отговора на въззивната жалба са закъснели.

Предвид обявяването в търговския регистър на годишни и одитни доклади и приложения към ГФО за 2015г. и за 2016г. (както за „БГ САТ“АД, така и за ответника), се считат за публично известни (по аргумент от чл. 9, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ - Решение № 348 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1022/2018 г., II т. о., ТК; Определение № 500 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2019 г., II т. о., ТК и др.) отразените изрично в тях обстоятелства, че до 31.12.2015г. ответника не е имал собствен нает персонал (годишен доклад за дейността на ответника от 31.03.2016г.), че от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. е наел 142 души (колкото е персонала на „БГ САТ“АД по годишен доклад за дейността му за 2015г.), че на 01.01.2016г. е сключен договор между „БГ САТ“АД и ответника (годишен доклад за дейността на „БГ САТ“АД за 2015г., т. II към ГФО за 2015г), с който договор „БГ САТ“ е предоставило лицензията си за създаване и разпространяване на „TV+“ на ответника и въз основа на който договор ответника през цялата 2016г. е продължил дейността по създаване и разпространяване на „TV+“ (приложение към ГФО на ответника за 2016г.).

Разпоредбите на чл. 123 КТ в международноправен аспект са проява на сближаването на законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности.

Конкретните параметри на чл. 123 КТ се намират в консолидираната версия на Директива 77/187/ЕИО от 14.02.77 г., а именно Директива на Съвета 2001/23/ЕО от 12.

03.2001 г. по посочените въпроси. Съгласно чл. 1, 1. /а/ тя се прилага към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от 3 предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане, а съгласно чл. 1. /б/ - прехвърляне е налице, когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност. В чл. 2, 1. /а/ и /б/ се обясняват термините "прехвърлител" и "приобретател" в посочения в чл. 1, 1. /а/ смисъл на юридическо прехвърляне или сливане. Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат /чл. 288, ал. 3 от Консолидирания текст на Договора за Европейския съюз - Договора от Лисабон, в сила от 1.12.2009 г., предишен чл. 249 от ДЕО/ . Постигането на целите й е намерило най-пълно отражение в българското трудово законодателство в настоящата редакция на чл. 123 КТ, където са уредени детайлно и изчерпателно случаите на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя поради смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие в друго, включително прехвърляне на материални активи, различни форми на реорганизация на предприятието /сливане, вливане, разпределение на дейност, преминаване на обособена част от едно предприятие към друго/ и промяна на правно-организационната форма на предприятието.

В своята задължителна за българските съдилища практика Съда на европейския съюз е имал възможност да се произнася по посочените разпоредби на директивата.

Според СЕС нормите на Директива 2001/23 трябва да се считат за императивни (определение по дело C‑688/13, т. 39 и цитираната там съдебна практика).

Съдът е постановил в редица свои решения, че понятието „юридическо прехвърляне“ трябва да има единно гъвкаво тълкуване на територията на съюза.

Тълкувал е и понятието „прехвърляне“ като се приема еднозначно, че то също следва да се тълкува еднакво на територията на съюза (т.т.24,25 от Решение на СЕС по дело C472/2016г. и посочената там практика на СЕС) Съдът е приел, че липсата на договорно правоотношение между прехвърлителя и приобретателя не може да има определящо значение в това отношение (решение по дело C‑675/21, т. 39; решение по съединени дела С-583/21-С-586/21, т.56 и цитираната съдебна практика), като е прието и че прехвърлянето може да се осъществи включително и чрез трето лице-т. 57 от решението по посочените съединени дела на СЕС, както и да има мълчалИ. съгласие затова. Решаващият критерий за установяване на наличието на „прехвърляне“ по смисъла на тази директива е дали въпросният субект/дейност запазва идентичността си, което произтича по-конкретно от реалното продължаване или възобновяване на неговата дейност, а под субект се разбира: „… организирано групиране на хора и средства, което позволява упражняването на стопанска дейност с определена цел“ – в случая създаването и разпространяването на 4

„TV+“ (т. 88 Решение на СЕС по дело С-550/2019; Решение по дело C‑298/18, т. 22).

Дали има прехвърляне по смисъла на директивата според посочената практика се преценява по различни критерии между които наличието на прехвърляне на материални активи като сгради и движимо имущество, поемането на съществена част от заетите лица от новия работодател ( в случая всички), степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето (в случая една и съща).

Прехвърлянето на собствеността върху материалните активи (чрез правен акт) не е условие според СЕС за приложимост на директивата, (т. 68 решение С-664/17, т.

39 решение С-472/16). В случая и материалните активи не са били на значителна стойност-видно от описа към последващия договор за продажба по ЗОЗ, а в последствие са прехвърлени на ответника от трето лице-което е също допустима форма на прехвърляне по смисъла на директивата според СЕС от гледна точка прилагането на директивата.

Предвид горното обсъдено в съвкупност се налага извод, че стопанската дейност на „БГ САТ“ АД (търговски доставчик на линейни медийни услуги по ЗРТ) по създаване и разпространяване на „TV+“ е била прехвърлена чрез договора от 01.01.2016г. за прехвърляне на лиценза и последвалото поемане на всички работници на „БГ САТ“ АД от ответника, а последващото прехвърляне в тесен юридически смисъл на правен акт за прехвърляне на собственост не води до друг извод. Към момента на прехвърлянето на дейността ТПО на ищеца с „БГ САТ“АД не е било прекратено и следва да се приеме, че е налице поемане на правата и задълженията по него от ответника.

С оглед горното решението следва да се отмени, а искът да бъде уважен до пълния му предявен размер-доказан и от представения фиш за заплата с който самият ответник е определил за два месеца 4123,82 лева или за 6 месеца сумата е 12398,46 лева, като в съответствие с диспозитивното начало искът следва да се уважи до предявения размер от 12371,46 лева.

По разноските: с оглед на резултата от въззивното дело само ищецът има право на разноски , както за въззивната, така и за първа инстанция.

За първа инстанция е сторил разноски за адвокат от 800,00 лева и такива в обезпечителното производство за 300,00 лева. Присъдени са му 566,67 лева, като следва да му се присъдят още 533,33 лева

За въззивна инстанция е сторил разноски за адвокат в размер на 800,00 лева.