Решение № 226 от 20.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Плевен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430104952 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против К. С. Щ. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 1127,50 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2023 г., 112,67 лв. мораторна лихва за периода от 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода 01.04.2022 г. до 31.12.2023 г. не е погасила своите задължения към ищцовото 1 дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер на 1127,50 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 112,67лв. за периода от 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г.

Ответницата К. С. Щ., чрез назначения особен представител адв.Г. Й. не депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С изявление след изтичане срока за отговор ангажира становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.

От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на нотариус с рег. №*** се установява, че ответницата К.

Щ. е придобила собствеността върху процесния имот на 10.08.2005г.

Видно е от представения препис на молба от 14.11.2005г., че на сочената дата е било заявено искане от страна на ответницата към ищцовото дружество за откриване на партида за процесния имот, по която да бъде отчитана на нейно име доставяната топлинна енергия.

От представените преписи на споразумителни протоколи от 18.09.2002г., сключени между топлоснабдителното предприятие и Техем сървисис ЕООД като топлинен счетоводител и Договор от същата дата, подписан между последния и етажната собственост, в която се намира процесния имот се установява, че сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на топлинна енергия и топла вода. Представен е и Протокол, обективиращ решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор със сочения топлинен счетоводител.

Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния 2 период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен №***, че същата е водена на името на ответницата К. С. Щ., както и е видно, че за периода от 01.04.2022г. до 31.12.2023г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 1127,50лв., от които 244,40лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 792,19лв. за БГВ и 56,94лв. за услуга дялово разпределение, при направена корекция за сума в размер на 33,97лв.

Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 112,67лв. за периода от 02.06.2022г. до 05.02.2024г. Сумите са били начислявани от датата на падеж на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от ОУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата К. Щ. е придобила собствеността върху процесния имот през 2005г. Не се твърди последващо разпореждане с него, а в случай на подобно твърдение, в тежест на ответницата би било доказването му. Ето защо, съдът приема, че през релевантния период същата е била собственик на процесния апартамент ***.

С оглед установения факт, че имота на ответницата се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, съдът приема, че тя има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.

Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот 3 през периода от 01.04.2022г. до 31.12.2023г.

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й възлиза на 1127,50лв. за процесния период и е била начислена за битово горещо водоснабдяване, за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и услуга дялово разпределение.

В писменото изявление на ответницата са наведени доводи за възможно възникнали обстоятелства, при които да има непрекъснато 24 часово подаване на топлоенергия към подгревателя за БГВ и съответно топломерът да е отчитал непрекъснато 2 часово потребление от сградата без значение колко и дали на блока въобще му трябва такова. Във връзка с това възражение следва да се посочи, че при осъществена такава ситуация за потребителя е съществувала възможността да заяви пред доставчика на топлинна енергия за възникналата повреда и тя да бъде отстранена. Въведеното по същество на спора бланкетно възражение не може и да бъде проверено при липсата на конкретика относно фактите, на които се основава.

Ответницата несъмнено дължи и стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация. Сградната инсталация в една топлоснабдена сграда представлява обща част и всички етажни собственици са задължени, след като по решение на мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна енергия, да участват в общите разходи, свързани с ползването на тази обща част. Общото събрание на етажните собственици има правомощие да вземе решение за прекратяване на правоотношението с топлопреносното предприятие и да откаже ползването на услугите му, като в случая такова решение не е налице.

Поради горното, съдът счита, че ответницата е задължена към ищеца за заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през претендирания период от време от 01.04.2022г. до 31.12.2023г., която се установи, че възлиза на 1 127,50лв.

Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 112,67лв.

4 за процесния период от 02.06.2022г. до 05.02.2024г. и същата е дължима от ответницата.

С оглед горното, съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и доказани в изменения размер и следва да бъдат уважени като такива.

По въпроса за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

На същото основание са дължими изцяло и направените в исковото производство разноски, които са в размер на 75лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 424лв. за възнаграждение на особен представител или общо 599лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К. С. Щ. с ЕГН **********, с настоящ и постоянени адрес ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 127,50лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2022г. до 31.12.2023г. и сумата от 112,67лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.06.2022 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.02.2024г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №455 от 12.02.2024г. по ч.гр.д.№783/2024г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. С. Щ. с ЕГН **********, с настоящ и постоянени адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на 5

“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 599лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6