Определение № 2336 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2336 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело № 20261100204127 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.68, ал.6 вр. ал.5 вр. ал.1 от НПК.

Образувано е по молба на Р. М. П., чрез нейния упълномощен защитник- адв.А.Т. с искане съдът да отмени изцяло наложената на обвиняемата П. забрана за напускане пределите на Република България по досъдебно производство №229/2024 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. №23772/2о23г. по описа на СГП.

В молбата се излагат подробни съображения във връзка с направеното искане като се акцентира на това, че към настоящия момент липсват каквито и да било данни, от които да може да се направи обоснован извод за наличие на реална опасност същата да се укрие извън страната, респективно липсва необходимост забраната да продължава своето действие.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав, като се запозна с молбата и съобрази изложените доводи, намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество- основателна. Аргументите на съда за това са следните:

Р. М. П. е привлечена в качеството на обвиняема с постановление от 14.01.2025 г. по ДП №229/2024 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. №23772/2023г. по описа на СГП за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.2 от НК извършено в периода от началото на м.октомври 2022 г. до 13.01.2025 г.. С постановление на прокурор при СГП от 16.01.2025 г. и по реда на чл.68, ал.1 от НПК спрямо нея е била наложена забрана за напускане пределите на страната, като в мотивите на постановлението единственият аргумент, посочен от прокурора е, че П. е привлечена в качеството на обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и поради това налагането на забраната ще бъде допълнителна гаранция за, че обвиняемата ще бъде на разположение на органите на наказателното производство и няма да се укрие.

Няма изложени никакви съображения относно това дали е налице опасност от укриване на лицето извън страната ли не. Последното е абсолютно задължително да е 1 налице като предпоставка, което се извежда от логическото тълкуване текста на ал.1 на чл.68, ал.1 във връзка с този на ал.6 от същата разпоредба. В разпоредбата на ал.6 на чл.68 от НПК изрично е посочено, че при атакуване от страна на обвиняемия пред съда на постановлението на прокурора, с което му е наложена забраната, съдът е длъжен да прецени дали е налице опасност от укриване на лицето извън страната. Това означава, че налагането на тази ограничителна мярка е допустимо само при наличието на подобна опасност.

От материалите по делото се установява, че обв.П. има постоянен и настоящ адрес на територията на гр.София, разведена е и сама отглежда малолетното си дете, тъй като на нея са били възложени родителските права в тази връзка след развода. Притежава ½ идеална част от апартамента, в който живее, работи в страната.

След привличането й като обвиняема, П. е била задържана с постановление на СГП за срок от 72 ч. за изправянето и пред съд, като е било поискано да й бъде определена МНО ЗПС. С определение на СГС от 16.01.2025 г. спрямо нея е била определена МНО „домашен арест“, доколкото съдът е приел, че е налиже опасност от извършване на престъпление, но не и опасност от укриване. По жалба на обвиняемата и с определение от 23.01.2025 г. състав на САС е изменил взетата спрямо П. МНО от „домашен арест“ в гаранция в пари в размер на 10 000 лв., която е внесена. За да измени МНО на обв.П., въззъвният съд е приел, че е налице причастност на обвиняемата към инкриминираното деяние, за което тя е привлечена към наказателна отговорност, но е счел, че доколкото тя сама упражнява родителските права над малолетното си дете, за което няма кой друг да се грижи, мярката й за неотклонение следва да бъде смекчена и спрямо нея да бъде определена парична гаранция. В мотивите си и въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за реална опасност от укриване на обвиняемата.

От материалите по делото се установява, че след като спрямо обвиняемата Р. П. е била наложена мярката за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната“ на същата неколкократно по нейна молба с постановление на прокурор при СГП е било разрешавано да напусне страната за определен период от време, като се установява, че след това тя се е връщала и не е нарушавала така наложената й забрана.

Въз основа на така установените факти по делото, настоящият състав намира от правна страна следното: в конкретния случай, без съмнение П. е привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и в този смисъл е налице първата визирана в разпоредбата на чл.68, ал.1 от НПК предпоставка за налагане на забраната.

На следващо място и настоящият съдебен състав счита, че от събраните на този етап доказателства по делото- писмени, гласни и веществени може да се направи извод за причастност на обвиняемата към инкриминираната деятелност, за която тя е привлечена към наказателна отговорност по визираното ДП.

Основният въпрос, който поставя и обвиняемата в молбата си до съда е дали в конкретния случай, са налице доказателства за наличие на реална опасност от укриване на същата извън страната. Както вече бе посочено, прокурорът не е изложил никакви 2 съображения в тази насока при налагане на забраната, които да могат да бъдат обсъдени и контролирани от съда. Отделно от това при разглеждане на въпроса за МНО на обвиняемата по реда на чл.64 от НПК два съдебни състава са приели, че липсват доказателства сочещи на реална опасност от укриване на обвиняемата. Изводи, които се споделят и от настоящия съдебен състав- обвиняемата П. е неосъждана, има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, има собствено жилище на територията страната, работи тук и не на последно място, има трайна връзка със страната и по линия на своето социално положение- тук живее нейната майка и тук тя отглежда своето малолетно дете. С други думи тя е с трайна уседналост на територията на страната, тъй като тук се намира нейното семейство,работа и имущество. Отделно от това няма данни тя да се е укривала от разследващите органи по настоящето производство, респ. да е била дирена и да не е могла да бъде намерена. Спазвала е стриктно до този момент наложената й забрана и не се е отклонявала, независимо, че е имала възможност за това, тъй като е получавала на няколко пъти разрешение да напусне страната за известен период от време. С други думи тя е с добро процесуално поведение по воденото спрямо нея наказателно производство.

Не на последно място следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняемото лице мерки за процесуално принуда, каквато е и мярката забрана за напускане пределите на страната могат да са с максимална продължителност на ДП от 1 година и 6 месеца при обвинение за тежко умишлено престъпление, като срокът започва да тече от привличането на лицето като обвиняемо. В конкретния случай П. е привлечена в това качество на 14.01.2025 г., а забраната й е наложена на 16.01.25 г., като към настоящия момент е изминал срок, който се доближава до максимално допустимия такъв, а имено от 1 година 5 месеца и 1 ден (към днешна дата на постановяване на определението).

В заключение, всичко изложено по- горе от съда налага извода, че молбата на обв.П. за отмяна изцяло на наложената й забрана за напускане пределите на страната се явява основателна и следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл.68, ал.6 вр. ал.5 вр. ал. 1от НПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло постановление на СГП от 16.01.202513 г. по ДП №229/2024 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. №23772/2023г. по описа на СГП, с което спрямо Р. М. П., ЕГН: ********** - обвиняема по цитираното ДП е наложена забрана за напускане на пределите на страната във връзка с повдигнато й обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.2 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на обвиняемата Р. М. П. и на СГП.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4