Решение № 5836 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5836 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100500857 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 17091 от 21.10.2023 г., постановено по гр. д. № 55153/2021 г. по описа на СРС, 171-и състав, е отхвърлен предявеният от Д. К. К. срещу „ЕОС М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 5000 лева – главница по договор за издаване на кредитна карта от 24.07.2007 г., ведно със законна лихва от 16.10.2009 г. до плащането й, 2081,37 лева – договорна лихва за периода 22.05.2008 г. – 16.10.2009 г., и 494,07 лева – разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2008 г. по гр. д. № 47141/2009 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46-и състав, и срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20197880400222 по описа на ЧСИ М.К., поради изтекла погасителна давност.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Д. К. К. е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100,00 лева.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие по образуваното изпълнително производство е извършено на 30.08.2012 г., като в продължение на две години след тази дата не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 30.08.2014 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Предвид изложените съображения твърди, че петгодишната давност е изтекла на 30.08.2017 г., като посочва, че въпреки погасяването на вземането по давност, на 22.04.2019 г. ответното дружество е подало молба за образуване на ново изпълнително производство. Въззивникът моли съда да отмени 1 изцяло обжалваното решение и да признае за установено, че процесните суми са погасени по давност и не се дължат. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба – „ЕОС М.“ ЕООД, чрез процесуалния представител – юрк. В.Й., оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ищеца по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност намира следното:

Между страните не е спорно, че в полза на първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД е издаден изпълнителен лист от 18.11.2009 г. по ч. гр. д. № 47141/2009 г. описа на СРС за следните суми: 5000 лева – главница, 2081,37 лева – лихва от 22.05.2008 г. до 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 494,07 лева – разноски по делото. Не се спори и че в хода на изпълнителното производство, през 2016 г., вземанията по изпълнителния лист са цедирани на ответното дружество – „ЕОС М.“ ЕООД.

Настоящата съдебна инстанция констатира от представените по делото писмени доказателства, че изпълнителното производство е образувано на 19.04.2010 г. с подаването на молба за образуване на изпълнително дело. Страните не спорят, а и от резолюция на ЧСИ М.К., поставена на гърба на изпълнителния лист, се установява, че изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на 30.08.2014 г.

Спорно по делото е от кой момент е започнала да тече новата погасителна давност, респ. дали давностният срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021 г., като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която с оглед разпоредбата на ал. 1 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, е винаги пет години. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение и произвежда ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Поради това и от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който винаги е петгодишен.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяването на изпълнителното производство на това основание – поради т. нар.

„перемпция“, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено, че в този случай е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, а новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С оглед възприетото разрешение в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., тъй като до този момент е било обвързващо тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., че давността спира да тече на основание чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, когато са налице две кумулативни предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането, което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия (отпаднала е висящността на изпълнителното производство), срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването на изпълнителното дело, а не от момента на последното по време и предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като до посочената дата е обвързващо действието на ППВС № 3 от 1980 г. за спряла да тече давност на основание чл.

115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложените правни изводи и предвид установеното, че процесното изпълнително производство е прекратено на 30.08.2014 г., т.е. преди 26.06.2015 г., то петгодишният давностен срок е започнал да тече от момента на прекратяването на изпълнителното производство (30.08.2014 г.), съответно същият би изтекъл на 30.08.2019 г., ако не са били предприемани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013, ОСГТК на ВКС.

Предвид задължението на въззивния съд да се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и вмененото му във връзка с това правомощие да проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, при липсата на изрични оплаквания от страна на въззивника ищец, настоящата инстанция е длъжна да приеме, че с молба от 22.04.2019 г. и преди изтичане на петгодишния давностен срок, ответникът е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист и осъществяването на конкретни изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, които действия прекъсват давността по смисъла на приетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.

Поради изложените съображения следва да се приеме, че към момента на предявяване на настоящия иск – 24.09.2021 г., не е бил изминал период от 5 години, считано от датата на последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, на 22.04.2019 г., поради което вземането не е погасено по давност.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред СГС в полза на въззиваемия ответник и на основание чл.

78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева

3

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17091 от 21.10.2023 г., постановено по гр. д. № 55153/2021 г. по описа на СРС, 171-и състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Д. К. К., ЕГН **********, да заплати н а „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4