Решение № 1127 от 25.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5100/2024
- Вид
- Решение № 1127
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178е · Закон за движението по пътищата
- чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1127 гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110205100 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: * и посочен съдебен адрес: * срещу Наказателно постановление № 650 от 18.11.2024 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателя Ж., на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 09.09.2024 г. около 10:42 часа в гр. Варна, ул.
„Средец“ до Детска ясла № 9 в ж.к. „Аспарухово“ е паркирал лек автомобил „Опел“ с рег. № В 8299 ВН, лична собственост, върху тротоар на неопределено място от собственика или от администрацията място – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят С. Ж. Ж. намира наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без в самата въззивна жалба да представя някакви конкретни аргументи в защита на позицията си.
Претендира, че наказателното постановление е издадено изцяло въз основа на твърденията на актосъставителя, които очевидно са били кредитирани от административно – наказващия орган, като не е извършена проверка на твърдените от него факти и обстоятелства, без обаче да навежда някаква 1 конкретика в това свое възражение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5100 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Ж. Ж. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирана на 18.06.2025 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. А. Д. от АК – Варна, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя С. Ж. Ж., се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания, моли се за отмяна на наказателното постановление и се моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5100 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам.
Кметът на община Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт С.Д., която моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 10:42 часа на 09.09.2024 г. св. Р. А. Р. – полицай в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, извършвайки обход на ул.
„Средец“ до до Детска ясла № 9 в ж.к. „Аспарухово“ в гр. Варна, установил, че лек автомобил „Опел“ с рег. № В 8299 ВН, собственост на жалбоподателя С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, е паркиран върху тротоар.
Преценявайки, че с това свое поведение С. Ж. Ж. е извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 09.09.2024 г. св. Р. съставил глоба с фиш спрямо жалбоподателя Ж., с която му наложил „глоба“ в размер на 50 лева.
На 16.10.2024 г. жалбоподателят Ж. депозирал възражение до Зам. Кмета на община Варна, в което изразил своето несъгласие със съставената му глоба с фиш, като на 30.10.2024 г. св. Н. Г. К. – командир на отделение в сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя Ж. за извършено на 09.09.2024 г. нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило 2 писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 18.11.2024 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя С. Ж. Ж. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
В случая са налице гласни доказателства, че на процесната дата 09.09.2024 г. лек автомобил с рег. № В 8299 ВН, е бил паркиран върху тротоарна площ на ул. „Средец“ в кв. „Аспарухово“ в гр. Варна, които съдът принципно няма причина да не кредитира, но в случая съдът би желал да се фокусира върху пороците в процедуарата по издаване на наказателното постановление.
Съдът застъпва категорична позиция, че в случая е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото нарушението, за което е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е описано с всички свои съставомерни признаци.
Настоящият съдебен състав не е привърженик на твърде формалистичния подход при изследване на въпроса за допуснати процесуални нарушения, но в случая липсата на описани на съставомерни признаци на деянието пряко ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Посочената за нарушена норма на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата дословно предвижда, че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най – вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се 3 престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най – малко 2 метра за преминаване на пешеходци“.
Видно е, че в процесното наказателно постановление е налично само и единствено лаконичното твърдение „паркиране върху тротоар“. Това твърдение обаче влиза в съществено противоречие с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, която се твърди, че е нарушена.
Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение – най – вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Нормата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата не е от категориите на забранителните (обратно напр. на чл. 98), а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение второ на нормата също не е забранително, а допуска престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените условия.
В конкретния случай съдът намира, че не спазено от страна на административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената си част съществени белези на наказуемо по чл. 94, ал. 3акона за движение по пътищата деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.
Описанието на тези обстоятелства е от съществено значение. От съществено значение е и да бъдат описани и приложени доказателства потвърждаващи нарушението, като в случая такива липсват, като съдът не вижда разумна причина защо не е направена снимка, която да удостовери 4 деянието, за което е ангажирана отгвоорността на жалбоподателя.
В тази връзка съдът намира, че административно – наказващият орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Важни обстоятелства изясняващи фактите по делото не са били описани. Не е било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран автомобила.
Анализа на самата норма на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, и санкцията на чл. 178 от Закона за движение по пътищата ясно псоочват, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.
С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено.
Констатираните пропуски при посочването на съществени, съставомерни белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран, както съдът вече отбеляза представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Поради гореизложените съображения и в обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № 650 от 18.11.2024 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора се явява основателна претенцията на жалбоподателя С. Ж. Ж. за обезщетяване на сторените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 400 лева, съгласно приложения на л. 11 от НАХД № 5100 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 650 от 18.11.2024 г., издадено от Зам.
Кмета на община Варна, с което на С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 178е от Закона за движение по пътищата, е 5 наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 09.09.2024 г. около 10:42 часа в гр. Варна, ул. „Средец“ до Детска ясла № 9 в ж.к. „Аспарухово“ е паркирал лек автомобил „Опел“ с рег. № В 8299 ВН, лична собственост, върху тротоар на неопределено място от собственика или от администрацията място – нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Осъжда община Варна да заплати на С. Ж. Ж., с ЕГН: **********, с адрес:
* парична сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 5100 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6