Решение № 64 от 14.06.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. С., 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900146 по описа за 2021 година

Ищецът ГР. К. АРГ. , с ЕГН:., с адрес: гр.С. ж.к. „Манастирски ливади“ 111 вх.В ет.8 ап.69, чрез адв. М.Н. от С. адвокатска колегия, е предявил иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ №87, за осъждането му да му заплати сумата о т 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му К. Д. А., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021г. (дата на изтичане на срока за доброволно произнасяне от застрахователя) до датата на окончателното плащане, както и да заплати направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2020г., около 09:30 часа в гр.Д., л.а. „БМВ Х5“ с рег. №СО1800АТ, управляван от С.В. С. движейки се по ул. „Търговска“ с несъобразена с пътните условия скорост, многократно превишаваща съобразената за участъка, блъска излизащия от паркинг на същата улица л.а. „Опел Зафира“ с рег.

№РА0665ВТ, управляван от К. Д. А. и реализира ПТП. Вследствие на удара К. А. получава телесни наранявания, несъвместими с живота и умира на мястото на инцидента.

Вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. „БМВ Х5“, рег. №СО 1800АТ, който не е съобразил поведението си с правилата за движението по пътищата и виновно е реализирал ПТП, с което е причинил смъртта на К. Д. А..

Местопроизшествието е посетено от органите на МВР, които са съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са описани обстоятелствата и причините за ПТП и по случая е образувано досъдебно производство № 37/2020 по описа на РУ-К..

К. Д. А. е починал, вследствие на уврежданията, получени при процесният пътен инцидент, причинен по вина на водача на „БМВ Х5“, рег. № СО1800АТ.

Настъпилата внезапна смърт на К. Д. А. е приета изключително болезнено от ищеца, 1 който е негов син. Загуба на баща му е довела със себе си нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Макар да осъзнава биологичната и философска истина, че животът има своя край, той не може да приеме обстоятелствата, при които е настъпила. К. А. е напуснал този свят по изключително трагичен начин, като е оставил без бащина подкрепа сина си - ГР. К. АРГ.. С настъпването на смъртта му неговият свят се е срутил и никога вече няма да бъде същият.

Ищецът ГР. К. АРГ. е останал без баща във възраст, когато е достатъчно разумен да приема бащините съвети и насоки относно грижата на собственото си семейство и изградената връзка на уважение и респект към родителя е по-силна от всякога. За Г.А. загиналият е бил не само баща, той е бил и негов най-близък приятел, морален стожер и пример за съпруг, родител, и мъж. Той е бил човекът, който най-много е допринесъл за изграждането на доверителя ми като личност. Починалият е възпитал у него висши нравствени ценности като го е научил на отговорност, на това да спазва дадената мъжка дума, да се труди, да бъде достоен и честен човек, отдаден на семейството си. През целият съзнателен живот на доверителя ми баща му е бил зад гърба му-давал му е кураж и го е подкрепял и напътствал. Дори когато Г.А. е пораснал и е поел по своя, двамата са останали изключително близки. Чували са се ежедневно, виждали са се при всеки удобен момент.

Двамата винаги са съгласували помежду си важните решения, които се е налагало да вземат.

Починалият е бил неизменна и стабилна опора в живота на първородния си син.

Липсата му, загубата на емоционалния контакт с него, ще съпътстват Г.А. през живота му занапред. Той никога отново няма на може да разчита на съвета или подкрепата на баща си. Загубата за него е непреодолима и безвъзвратна.

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо. Това прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най- големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала.

Ищецът ГР. К. АРГ. страда за това, че К. Д. А.- авторитетът в живота му, човекът, на когото дължи всичко, си е отишъл по този нелеп, неочакван и трагичен начин. Почти година след инцидента, той все още страда за баща си и плаче всеки път, в който помисли за него.

Често ходи на гроба му и стои с часове там. Постоянно гледа техни общи снимки и си спомня щастливото си детство, всички семейни почивки и моменти, в които баща му е бил до него.

С научаването на новината за инцидента Г.А. се е сринал психически и никой и нищо не е в състояние да го утеши. От тогава е налице е изострена чувствителност, тягостност и емоционална лабилност. Той се е затворил в себе си, нищо не е в състояние да го накара да се усмихне и да продължи напред.

Психологическите последици от инцидента- изживян шок, душевни болки и страдания, ще съпътстват ищеца до края на живота му. ГР. К. АРГ. никога няма да превъзмогне загубата на баща си и да бъде същият човек като преди.

Видно от справка от официалния сайта на Г. по отношение на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1800АТ е налице застрахователен договор по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с „Б.“АД, валиден към датата на произшествието. На основание чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил л.а. „БМВ Х5“ с рег. № СО1800АТ - С.В. С. е ЗД „Б.“ АД.

С претенция вх. № НЩ-342/14.01.2021г. на основание чл.380 от Кодекса за застраховане ищецът е предявил застрахователна претенция с искане за обезвреда от застрахователя на деликвента.

2

До момента, ЗД „Б.“ АД не се е произнесъл е окончателно становище. Поради изтичане на законоустановения срок за доброволно изпълнение на задължението на застрахователя да изплати обезщетение на увреденото лице, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на правата му.

Ето защо ГР. К. АРГ. моли съда, да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, да й заплати по банкова сметка IBAN: BG2 3 STSA 9300 0025 0619 54, на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му К. Д.

А., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021г. (дата на изтичане на срока за доброволно произнасяне от застрахователя) до датата на окончателното плащане, както и да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Претенцията е неоснователна и необоснована.

Не е налице деликт. Не са представени доказателства, които да установяват, че С. С., като водач на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ е извършил виновно противоправно деяние в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП и негативния изход от него, в това число смъртта на другия водач, управлявал л.а. „Опел” с рег. № РА 0665 ВТ - К. А..

Оспорва твърдението в исковата молба, че С. С., като водач на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ се движел с несъобразена (превишена) скорост, за пътния участък. Това твърдение следва да се уточни фактически, защото не е ясно спрямо, какво от пътната обстановка не е била „съобразена” скоростта му (атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост).

Евентуално на горното възражение, твърди, че се касае се за случайно деяние от страна на водача на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ - С. С.. Той не е действал противоправно и виновно, като ПТП е непредотвратимо за него дори при движение е разрешена за пътния участък скорост. Видно от приложения КП за ПТП, инцидентът се дължи изцяло на противоправното поведение на посечения като участник № 1 водач, наследодателят на ищеца - К. А..

В представения е исковата молба КП за ПТП изрично е посочено като причини за ПТП поведението на участник №1 /наследодателя на ищеца/, който излиза от паркинг /автомивка/, като отнема предимство на участник № 2 и реализира ПТП. В този смисъл водачът на л.а. „БМВ” с рег. № СО 1800 АТ - С. С., не е действал виновно и противоправно, като пътният инцидент се дължи изцяло на противоправното поведение на К. А.. От техническа и професионална гледна точка причината за ПТП са действията на водача на л.а.

„Опел” - К. А., който при навлизане в пътното платно от извън пътно пространство, не е пропуснал да премине движещият се по ул. „Търговска” и с предимство л.а. „БМВ”.

Твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане, 3 подлежат на пълно и главно доказване, като главен и обективен елемент от състава на деликта.

Оспорва иска по размер. Претенцията е прекомерно висока и не отговаря на принципа за справедливост. Сумата от 150 000 лева е прекомерно висока спрямо действителната вреда и установеното в съдебната практика, като справедлив еквивалент на неимуществени вреди от подобно естество. Сумата не е съобразена и е икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, като се явява прекомерна.

ЗД „Б.“ АД заявява, че: Претендираната от ищците сума за обезщетяване на процесиите неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за отговорността на самия застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения, отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС, за тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава е и конкретната претенция в делото - прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.

В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са налице задължителни за съдилищата указания, дадени е ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща общественооправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II 4