Присъда № 165 от 17.09.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 165/17.09.2025г., постановена по НОХД № 1002/2025г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.Х.Т. – роден на ****, б., български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, работещ, с адрес гр.****, с ЕГН: ********** за това, че на 07.11.2021г. в гр.Пловдив е причинил другиму – на П.Я.Я., ЕГН:********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник – престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

В съдебното производство са предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от П.Я.Я. против подс.П.Х.Т. както следва:

- за сумата от 15 000 лева, в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание от нанесената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горната й част;

- за сумата от 2 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание от нанесеното счупване на носните кости с обхващане на носния хрущял;

- за сумата от 1 500лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание от причинената контузия на гръден кош, гърба и таза;

- за сумата от 1 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание от причинената контузия и охлузване на лицето;

- за сумата от 500лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди – болка и страдание от причинените кръвонасядания по корема;

- за сумата от 3 568,60лв., представляваща причинени имуществени вреди – заплатени във връзка с лечението консумативи, медицинско обслужване, медикаменти и освидетелстване;

Всички граждански искове са предявени ведно със законната лихва от момента на увреждането – 07.11.2021г. до окончателното заплащане на сумите. П.Я.Я. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло 1 така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Прави анализ на събрания доказателствен материал, като счита, че от показанията на пострадалия свидетел Я., както и от св.Б. се установява начина, по който е нанесена телесната повреда, както и авторството на деянието, а именно, че е осъществено от подс.Т.. От разпитите на останалите свидетели се установяват допълнителни факти, свързани именно с действията на подсъдимия и причиняване на вредоносния резултат. Налице са няколко съдебномедицински експертизи, от които се установява механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия Я.. Предвид на изложеното прокурорът предлага на съда да признае подс.Т. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Предлага съда да уважи предявените граждански искове и да възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител П.Я. – адв.В. счита, че тезата на прокурора се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като моли Съда да кредитира показанията на св.Б., който е очевидец на извършеното от подс.Т.. Анализира показанията и на другите разпитани свидетели, като счита, че те също излагат доводи за престъпното поведение на подсъдимия. Налице са и заключение по назначените медицински експертизи, от които се установява, че пострадалия Я. е получил телесните увреждания, нанесени му от подс.Т.. Предвид на това моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му бъде наложено предложеното от прокурора наказание. Моли съда да уважи и предявените от пострадалия Я. граждански искове, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски на гражданския ищец и частен обвинител.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител П.Я. – адв.Б. се присъединява към изложеното от колегата му В., като счита, че са налице многобройни доказателства, от които се прави извода, че именно подс.Т. е нанесъл телесните увреждания на пострадалия Я.. Предлага на съда да признае подс.Т. за виновен, като му наложи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, предвид на предходните му осъждания, което да се изтърпи ефективно. Моли съда да уважи предявените граждански искове, както и да го осъди да заплати направените от повереника му разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител П.Я. подържа изцяло изложеното от поверениците му.

Защитникът на подс.П. Т. – адв.С.П. счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което моли Съда да оправдае подсъдимия.

Прави анализ на свидетелските показания, като счита, че от показанията на 2 св.М. Т., Б.Г. и Ц.Д. се установява, че подс.Т. категорично не е участвал в побой или дори да се е срещал с пострадалия в този период. Показанията им са последователни за времевия период и дават информация, от която се установява, че подсъдимият не е бил на мястото на инцидента. От своя страна подсъдимият не е дал обяснения за това да се е видял с пострадалия по време на инцидента или да му е нанасял удари. Защитникът оспорва показанията на пострадалия П.Я., като счита, че показанията му са противоречиви, не дава достоверна информация за мястото и времето на нападението, като фактическата обстановка, описана от пострадалия не съвпада с показанията на св.Р. Б.. От показания на последния се установява, че видял мястото и нанасянето на първия удар, който бил от дясно, но не обяснил последователността на ударите, както и последващите действия, нe давал информация за времето и мястото, не бил подал сигнал до тел.112 или да е придружил пострадалия до болница, което да мотивира защитника, че показанията му са достоверни. Предвид на това защитника моли съда да не кредитира изцяло тези показания, тъй като не са достоверни. За останалите показания защитникът навежда твърдения, че са косвени, няма данни за броя и вида на ударите, дали са нанесени от едно или няколко лица, къде са били нанасяни. По отношение на заключенията на съдебно-медицинските експертизи защитникът навежда твърдения, че няма данни от удар в рамото да се причини средна телесна повреда, т.е. няма данни как е настъпило това увреждане. Наред с това не се доказвали в детайли начина на настъпване на тези телесни увреждания, поради което защитникът приема обвинението за недоказано. Предвид на всичко изложено до тук защитникът приема, че липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поради което моли подзащитният му да бъде оправдан изцяло.

Подсъдимият П. Т. не се признава за виновен, отрича да се е срещал с пострадалия, дава кратки обяснения и иска от съда да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият П.Х.Т. е роден на ****, б., български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, работи, с адрес гр.****, с ЕГН: **********.

Пострадалият св.П.Я. и св.В.С.-Ч. се познавали от 2018г., като до края на 2019г. поддържали близки интимни отношения. Св.Я. предоставял различни суми на св.Ч., като през септември 2019г. тя поискала от св.Я. сумата от 900лв. в заем. Последният й предоставил сумата, като поискал да му подпише разписка и така се уговорили св.Ч. да върне сумата до средата на 2020г.

След раздялата им, св.Я. и св.Ч. често се срещали, били интимни, като св.Я. посещавал работното място на св.Ч. – **** в близост до жп прелеза на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив. При тези посещения св.Я. повдигал 3 въпроса за парите, които бил дал в заем, а от своя страна Ч. изпитвала притеснение, което мотивирало работодателя й да помоли св.Я. да не я посещава толкова често там.

През лятото на 2021г. св.Ч. започнала връзка с подс.П. Т. и заживели заедно. Св.Я. разбрал за това и прекратил посещенията си на работното място на св.Ч., която не му върнала парите, но понякога се виждала със св.Я., без да му върне заема, но пък му търсела дребни суми, като веднъж поискала пари за лекарства.

През есента на 2021г. св.Я. отново решил да си поиска парите, дадени в заем на св.Ч., като я търсел по телефон, но последната го блокирала. Тъй като св.Я. искал да получи парите си, сутринта на 07.11.2021г. се срещал с негов приятел – св.К.Л., който помолил да го придружи до квартирата на св.Ч., която живеела с подс.Т. в гр.****. Св.Я. и св.Л. пътували с автомобил и спрели на бензиностанция до адреса, като св.Я. помолил св.Л. да извика св.Ч.. Св.Л. отишъл до адреса, позвънил и му отворил подс.Т., като Л. помолил да извика св.Ч. да излезе отвън. След като св.Ч. излязла, отишла до св.Я., който поискал да му върне дадените на заем пари. Св.Ч. обяснила, че няма възможност да върне тези пари, след което се разделили, а св.Я. потеглил с автомобила си и св.Л. към дома си.

Когато се прибрала в дома си св.Ч. споделила на подс.Т., че дължи на св.Я. пари, че това много я притеснява, при което подсъдимият я успокоил и казал, че ще уреди нещата. По-късно св.Ч. позвънила на баща си и го помолила за съдействие, като бащата на свидетелката звъннал на св.Я. и му заявил, че ще изплати дълга на дъщеря си и така се разбрали с Я. да не я търси повече.

Около обяд подс.Т. се свързал с Л.И., който бил приятел на св.П.Я., като споделил за това, че Я. търсел дадени на заем пари на св.Ч.. След това Л.И. се обадил по телефона на св.П.Я. и го питал защо е ходил до квартирата на подс.Т. и защо си търсел парите.

След обяд на 07.11.2021г. св.Ч. трябвало да отиде на работа, като подс.Т. се свързал с племенника си – св.Б.Г., както и с брат си – св.М. Т.. Св.Г. имал автомобил и четиримата отишли до работното място на св.Ч. – ****, находящ се до жп прелеза на бул.“Шести септември“ в гр.Пловдив. Там св.Ч. започнала работа около 16,00ч., а подс.П. Т., св.М. Т. и св.Б.Г. останали, яли катми, приказвали си, седейки на една от масите.

Тъй като подс.П. Т. бил наясно, че св.П.Я. бил интимен приятел на св.Ч. и я притеснявал да му върне дадени в заем пари, решил да предприеме действия, с които да го откаже от намерението му да си търси парите. За целта подс.Т. поискал от Л.И. да се свърже със св.П.Я. и да организира среща близо до дома на И., за да изяснят отношенията си.

Същият ден – 07.11.2021г. след 18,00ч. Л.И. потърсил по телефона св.П.Я., като му казал, че подс.П. Т. искал да се види с него и да се разберат за дълга на св.Ч., като предложил тази среща да бъде близо до дома на Л.И..

4

Св.Я. бил в дома си и приел да се види с подсъдимия, като в последствие И. отговорил на подс.Т., че ще има среща пред дома му с Я.. Подсъдимият, който бил заедно с брат си св.М. Т. и племенника си св.Б.Г., тръгнали от работното място на св.Ч. с автомобила на Г. и стигнали до ул.“***, където бил дома на И.. Св.Г. паркирал автомобила, след което подс.Т. излязъл и се скрил между паркираните в съседство автомобили.

Когато св.П.Я. излязъл пред дома си вече се било стъмнило, като часът минавал 18,30ч. на 07.11.2021г. Св.Я. видял Л.И., който се прибирал от магазин, като двамата се срещнали на ъгъла на ул.“Волга“ и ул.“Захари С.“ в гр.Пловдив. Уличното осветление работело, но в близост до дома на Л.И. имало дървета, които хвърляли сянка. Св.Я. и Л.И. вървели към дома на последния, който му обяснил, че подс.Т. искал да разговарят. Двамата приближили дома на И., който се зачудил къде са отишли, започнал да вика на висок глас името на подс.Т., да излезе, след което тръгнал да влиза през входната врата. По това време по ул.“Волга“ по отсрещния тротоар вървял св.Р. Б., който видял от далече св.Я. и И.. Св.Я. стоял на тротоара с лице към входната врата на дома на И., след което чул шум в ляво от себе си. Св.Я. се завъртял на ляво и видял към него да се засилва подс.Т., при което св.Я. успял да каже само на И., че „П. е тук“, при което подсъдимия се обърнал към него с думите „Кой си ти?“ и му нанесъл силен удар с юмрук в лицето, в областта на носа, при което св.П.Я. паднал на тротоара, а от носа му започнала да тече кръв. Тези действия на подс.Т. били видени от св.Б., който се уплашил и избягал, свивайки в съседна уличка, без да бъде забелязан от останалите, присъствали пред дома на И.. Св.Я. тръгнал да се изправя, при което подс.Т. му нанесъл с крак силен шут, насочен към главата. Св.Я. опитал да се защити като леко се отдръпнал, при което ударът, нанесен от подс.Т. с крак, попаднал в дясното рамо на св.Я.. След този удар в рамото, св.Я. отново паднал на земята, усетил силна болка в дясното рамо и не можел да движи ръката си, след което успял да се изправи отново. Тогава подс.Т. го хванал за якето, в частта от гърба и го свлякъл към главата му, с което успял да обгърне главата на св.Я. и така да го ограничи в движенията му. Св.Я. се опитал да го хване с лявата ръка и да се отбранява, но тъй като якето и качулката му били върху главата и лицето му, не можел да се отбранява, защото дясната ръка го боляла и не можел да я движи. С периферното зрение св.Я. успял да види, че отстрани до тях има още едно лице, което към онзи момент не познавал, но в последствие разбрал, че това е племенникът на подс.Т. – св.Б.Г.. След като подс.Т. успял да захлупи с якето главата на св.Я., започнал да му нанася множество удари по тялото, при което св.Я. паднал отново на земята, като ударите срещу него продължили по цялото му тяло. Св.Я. се опитвал да се предпази, малко след това успял да се изправи и тръгнал да бяга по улица „Волга“ за да се отдалечи от нападателя си. След няколко метра св.Я. се обърнал и видял, че е гонен от св.Б.Г., като го питал защо го напада. Св.Г. се опитал да го удари, но св.Я. успял да се предпази, изблъскал го с лявата си ръка, след което продължил да бяга и стигнал до сградата на Второ РУП на ОД МВР – Пловдив. Там св.Я. отишъл 5 при дежурния полицай, на когото споделил, че е пребит, като по лицето му имало много кръв, течаща от носа му. Полицейският служител посъветвал св.Я. да посети болница, за да му окажат първа помощ, след което да ги посети и да напише жалба. Св.Я. позвънил на св.Л., след което посетил болнично заведение, където му била оказана първа помощ, раните му били обработени, след което св.Я. отказал да му бъде извършена операция на рамото на дясната ръка, тъй като искал да се консултира с неговата приятелка, която била лекар, за да избере екип за извършването й. Св.Я. се свързал с негов близък адвокат, който го посъветвал да подаде жалба в прокуратурата, а на следващия ден – 08.11.2021г. св.П.Я. постъпил в болницата за лечение.

Разпечатката съдържа 33 от 136 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1fbc40e-f9df-4969-a3fd-089d77b37ce9