Решение № 357 от 19.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Благоевград, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500255 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №906954/28.11.2022 г., постановено по гр.д.№3404/2019 г., РС Благоевград :

ОСЪДИЛ Главна дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: ,,,,,,,,, ЕИК **, представлявана от директора НС. Н. да заплати на С. Й. И., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.12.2016 г. - 16.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛИЛ ИСКА НАД УВАЖЕНИЯ размер до пълния претендиран от 5001,00 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;

- сумата от 83,98 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът С. Й. И., с ЕГН **********, да заплати на ответника Главна Дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: ,,,,,,, представлявана от директора НС. Н. сумата от 76 лв. /седемдесет и шест лева/, представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

1

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Главна Дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: ,,,,,,, представлявана от директора НС. Н., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 131.98 /сто тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по делото и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба с вх.№903450/07.12.2022 г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност“ МВР, представлявана от А.Д., чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Ирина Владова срещу постановения съдебен акт, в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ Главна дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: ,,,,, представлявана от директора НС. Н. да заплати на С. Й. И., с ЕГН **********, следните суми: сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.12.2016 г. - 16.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2019 г. до окончателното погасяване на вземането; сумата от 83,98 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и в частта, в която е

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Главна Дирекция „ПБЗН“ МВР, с адрес: ,,,,,,, представлявана от директора НС. Н., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 131.98 /сто тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по делото и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Иска се неговата отмяна в атакуваната част и отхвърляне изцяло на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

2. Въззивна жалба с вх.№903485/12.12.2022 г. , подадена от С. И., чрез адв.

Г. Ч., АК Благоевград срещу постановения съдебен акт, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск над уважения размер до пълния претендиран от 5001,00 лв., като неоснователен.

Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна в атакуваната част и уважаване 2 изцяло на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, всяка която има правен интерес да обжалва решението в атакуваните части, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно, а доколкото чрез двете жалби се обжалва в цялост - и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба на Главна дирекция „ПБЗН“ МВР е основателна, а въззивната жалба на С. И. – неоснователна, по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1662,00 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода – 16.12.2016 г. – 16.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът ГД „ПБЗН“, оспорва като неоснователни исковите претенции.

В съдебно заседание на 14.11.2022 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, по молба от ищеца, е допуснато от първоинстанционния съд изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 5001,00 лв. вместо първоначално заявен размер от 1662,00 /хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева.

Няма спор между страните за следните факти: че ищецът е служител към Регионална дирекция „ПБЗН – Благоевград“ за процесния период и е полагал труд като „Старши спасител“ Този факт се установява и от представената от ответника кадрова справка за ищеца.

Не е спорен още и фактът, че за исковия период, ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

Относимите към служебното правоотношение Протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа за процесния период, са изследвани от вещото лице.

3

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /неоспорена от страните относно начина на изчисляване на труда, изчисленията и констатациите за положения труд и неговото остойностяване в съответствие с приложението или не, на спорния коефициент/ се установява, че за процесния период ищецът е положил 161 броя нощни смени и е отработил 1260 часа. Положеният нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 е в размер на 1440.18 часа. В резултат на направено преизчисление, е налице извънреден труд в размер на 180,18 часа. Общо дължимата сума е в размер на 1200 лв. Налице е положен извънреден труд от 180.18 часа. За процесния период, на ищеца е начислен и заплатен извънреден труд в размер на 1011.90 лв., който не е свързан с положения нощен труд. Налице е неизплатен извънреден труд за процесния период в общ размер на 1200 лв.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание.

По отношение на размера на претенцията, съдът съобразил приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 16.12.2016 г. – 16.12.2019 г. ищецът е положил нощен труд от 1260 часа,които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневното работно време възлизат на 1440.18 часа. Положеният нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 е в размер на 1440.18 часа, като разликата от 180.18 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер на 1200 лв. не е начислена, съответно - не е изплатена на ищеца. Тази сума представлявала възнаграждение за положен 4 извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Ето защо, предявеният иск се явявал основателен и доказан за сумата 1200 лв., като над тази сума, до пълния претендиран размер от 5001 лв., искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Главното вземане следвало да се присъди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на тези служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и ПБЗН. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.