Определение № 1148 от 30.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148

Бургас, 30.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20252100900221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по иск на И. С. И. с ЕГН ********** от **** против „ВИККАЛ“ ЕООД с ЕИК 200012232, със седалище в гр. Бургас, и „МЕЛ 49" ООД с ЕИК 206563370, със седалище в гр. Несебър.

Ищецът твърди, че по обява за строителство и продажба на имот контактувал с лицето Б.Л.Х., който се представил като реален собственик на „Виккал“ ООД, а само формално за съдружнници в дружеството били вписани жена му и негов приятел. На 09.09.2021г. ищецът сключил с ответника „Виккал“ ООД предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот - вилна сграда № 4, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр.

Бургас, кв. Ветрен, и 669,75/ 2679 кв.м идеални части от поземления имот, в който ще бъде изградена сградата. Уговорен бил срок до 15.11.2021г. за сключване на окончателния договор за продажба на правото на строеж за вилната сграда, а прехвърлянето на собствеността върху идеалните части от поземления имот да се осъществи в 7-дневен срок от въвеждане в експлоатация (акт образец 16) на сградата. Окончателният договор относно сградата е сключен на 09.11.2021г. - договор за покупко-продажба на вещно право на строеж, обективиран в нотариален акт № 171, том II, рег. № 2527, дело № 279 от 2021 г. на нотариус рег. № 772 на НК, действащ в района на Районен съд-Бургас, с който уговарят и нов срок за сключване на окончателен 1 договор за идеалните части от поземления имот - до един месец след въвеждане в експлоатация (акт образец 16) на сградата. Сградата била въведена в експлоатация на 16.10.2024г., но ответникът отказвал да сключи окончателен договор за прехвърляне на право на собственост върху идеални части от поземления имот, като изисквал плащане на допълнителна цена.

Ищецът установил, че на 11.10.2024г. по изп.д. № 20248010400309 на ЧСИ Трифон Димитров е вписана възбрана върху процесното УПИ от взискателя по делото - ответника „МЕЛ 49“ ООД, чийто управител е Б.Л.Х..

Изпълнителното дело е образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед от 31.05.2024г. за сумата 54 000 лева с издател ответника – „Виккал“ ООД и поемател ответника „Мел 49“ ООД. По това изпълнително дело е насрочена публична продан на недвижимия имот, предмет на сключения между ищеца и първия ответник предварителен договор. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено два дни след връчването на „Виккал“ ЕООД на нотариална покана от ищеца за сключване на окончателния договор.

Ищецът счита, че посоченият запис на заповед е абсолютно симулативен, тъй като липсва каузално правоотношение между издателя и поемателя, както и намерение на издателя реално да се задължи в полза на поемателя, единствената цел на записа на заповед е създаването на привидно задължение на „Виккал“ ЕООД, за да се направи невъзможно реализирането на правата на ищеца по предварителния договор за покупко-продажба на идеални части от поземления имот след вписаната възбрана върху имот. Сочи, че двете ответни дружества и управителите им са свързани лица.

Въз основа на тези твърдения предявява следните искове :

1. за установяване на нищожност на записа на заповед поради абсолютната симулация на записа на заповед, издаден от „Виккал“ ООД с поемател „Мел 49“ ООД, въз основа на който е постановена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1068/ 2024г. на РС – Несебър;

2. при условията на евентуалност – иск за относителна недействителност на записа на заповед на основание чл.135 от ЗЗД, като увреждаща ищеца сделка.

Ищецът обосновава правния си интерес от иска за нищожност по чл.26, ал.2 от ЗЗД с твърдение, че при установяването на нищожността на записа на 2 заповед ще отпадне изпълнителното основание и изпълнителното дело ще бъде прекратено и ищецът ще може да реализира правата си по чл.19 от ЗЗД.

Правният интерес от евентуалния иск за относителна недействителност по чл.135 от 33Д ищецът обосновава също със следваща възможност да реализира правата си по чл.19 от 33Д, предявени по гр.д № 2076/ 2025г. по описа на РС Бургас.

След съвкупна преценка на доводите на ищеца, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Нормата на чл.124, ал.1 от ГПК установява правният интерес от установителните искове като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им.

Ищецът твърди и представя доказателства, че на 25.02.2025г. е предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на предварителния договор между ищеца и ответника „Виккал“ ООД за покупко-продажба на идеални части от описания поземлен имот. По този иск първоначално е образувано гр.д. № 347/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, изпратено по подсъдност на Районен съд - Бургас – гр.д. № 2076/ 2025г. Исковата молба е вписана в СВ на 28.02.2025г. При служебна справка се установява, че по делото е постановено невлязло в сила решение № 2873/ 18.12.2025г., с което е уважен предявеният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Процесният запис на заповед от 31.05.2024г. е документът по чл.417 от ГПК, въз основа на който на 02.10.2024г. е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1068/ 2024г. на РС – Несебър – за сумата от 25 000 евро, дължима от „Виккал“ ООД на „Мел 49“ ООД Заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК подлежи на незабавно изпълнение /чл.418 от ГПК/. Въз основа на нея е образувано изп.д. № 20248010400309 на ЧСИ с рег. № 801. На основание чл.449, ал.2 от ГПК по искане на ЧСИ на 14.10.2024г. е вписана възбрана върху процесния имот, идеални части от който са предмет на предварителния договор между ищеца и „Виккал“ ООД.

При тези доказателства съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес от предявените в настоящото производство искове. Съображенията за това са следните :

3

На основание чл.453, т.2 от ГПК на взискателя в изпълнителното производство № 20248010400309 не може да бъде противопоставено решението по гр.д. № 2076/ 2025г. на БРС за обявяване за окончателен на предварителния договор между ищеца и длъжника по изпълнението „Виккал“ ООД за покупко-продажба на идеални части от недвижимия имот, тъй като исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД е вписана на 28.02.2025г. – след възбраната в изпълнителното дело, вписана на 14.10.2024г.

Уважаването на предявените в настоящото производство искове за нищожност, евентуално за относителна недействителност на записа на заповед, няма да породят целената положителна промяна в правната сфера на ищеца. Единствената последица от уважаване на така предявените искове е установяването със сила на пресъдено нещо по отношение на ищеца на липсата на валидно парично задължение на продавача „Виккал“ ООД към поемателя на записа на заповед „Мел 49“ ООД, евентуално – на относителната недействителност на това задължение по отношение на ищеца, но това няма да отмени изпълнителното действие на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на която е образувано изпълнителното производство и е вписана възбраната на имота, закриляща правата на взискателя „Мел 49“ ООД съгласно чл.453, т.2 от ГПК. Следва да се има предвид, че изпълнителното основание за принудителното изпълнение е заповедта за изпълнение /чл.404, т.1 от ГПК/, а не на самият запис на заповед, с който длъжникът на ищеца е поел паричното задължение. От една страна, не е налице възможност за ищеца, който се явява трето лице по отношение на заповедното производство да постигне отмяна на изпълнителното действие на подлежащата на изпълнение заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на която „Мел 49“ ООД се легитимира като взискател. Ищецът не е кредитор на парично вземане и не може да получи качеството на присъединен кредитор, поради което и не разполага с иска по чл.464 от ГПК за оспорване на вземането на взискателя „Мел 49“ ООД по заповедта за изпълнение. От друга страна, при тази поредност на вписванията /исковата молба на ищеца по чл.19, ал.3 от ЗЗД е вписана след възбраната в полза на взискателя „Мел 49“ ООД/ и установената от закона непротивопоставимост на невписаните актове не е налице възможност за отпадане на действието на вписаната възбрана, която защитава правата на взискателя.

По тези съображения съдът приема, че с предявените в настоящото 4 производство искове ищецът няма да получи защита на свое накърнено материално право, поради което за него не е налице правен интерес от тези искове. Липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка налага извод за недопустимост на предявените искове и на производството по тях, което следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5