Решение № 58 от 12.02.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 17/2024
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 12.02.2024
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430 · Търговски закон
- чл. 432 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Плевен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500017 по описа за 2024 година
1.С решение № 66/ 10.07.2023г.по гр.д.№ 27 / 2023г. , Никополски районен съд ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН********** от с.**********,общ.Гулянци, **********, чрез адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ. Столична, обл.София (столица) сумата от 10454.59лв. (Десет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 59ст.) представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-17681866/11.02.2020г., сключен първоначално с „БНП Париба Пърсънъл Файненсс С.А.“ клон България, а в последствие по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. на основание чл.99 от ЗЗД прехвърлен на „АСВ“ ЕАД, ЕИК203670490, като за разликата до 10918.99лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН********** от с.**********,общ.Гулянци, **********, чрез адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ. Столична, обл.София (столица) 1 сумата от
1052.64лв.
(Хиляда петдесет и два лева
64 стотинки)представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2021г. до 26.04.2022г., като за разликата до 4230.85лв. отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН********** от с.**********,общ.Гулянци, **********, чрез адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ. Столична, обл.София (столица) сумата от 950.73лв. (Деветстотин и петдесет лева и 73 стотинки),представляваща обезщетение за забава за периода 16.03.2021г.
– падеж на първата неплатена вноска до датата на подаване на заявлението в НРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.10.2022г., като за разликата до 1065.20лв. отхвърля иска в тази му част, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В. Т. К., ЕГН********** от с.**********,общ.Гулянци, **********, чрез адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ. Столична, обл.София (столица) законната лихва върху уважения размер на главницата от 10454.59лв.
(Десет хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 59ст.) от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в НРС, а именно 27.10.2022г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производство, както и за вещо лице общо в размер на 1047.30лв.
ОТХВЪРЛЯ алтернативно предявените искове от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА
ВЗЕМАНИЯ”ЕАД,
********** срещу
В.
Т.
К.,ЕГН********** за осъждане на ответницата да заплати на дружеството сумите 10918.99лв. – главница за периода 15.11.2020 до 15.02.2026г., 4230.85лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020г. до 26.04.2022г. и обезщетение за забава в размер на 1265.64лв., считано от 16.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба –19.01.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ.Столична, обл. София (столица) да заплати на адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** възнаграждение в исковото и заповедно производства в размер общо на 2232лв.
Това решение е било съобщено на В. Т. К.,чрез пълномощника и адв.И. на 25.07.2023г. откогато започва да тече и срокът за неговото въззивно обжалване ,който срок изтича на 08.08.2023г.
На 08.08.20203г. е подадена въззивна жалба от В. Т. К.,чрез пълномощника и 2 адв. М. Л. Л. срещу решението на РС-Никопол ,като в жалбата се сочи ,че решението се атакува в частта му с която РС-Никопол е уважил частично предявения положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК и признал за установено ,че жалбоподателката дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД следните суми :
-10 454,59 лв. главница
-1 052,64 лв. договорна лихва
-950,73 лв. обезщетение за забава
- законната лихва от 27.10.2022г.
Плевенски окръжен съд констатира ,че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК ,т.е. тя е редовна и допустима , и следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание.
Постъпил е писмен отговор от противната страна – „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД срещу въззивната жалба според който въззивната жалба е неоснователна.
Както с въззивната жалба ,така и с писмения отговор не са представени нови писмени доказателства и не е поискано събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция.
2. С последващо определение № 315/ 18.09.2023г. , постановено по реда на чл. 248 от ГПК, Никополски районен съд е постановил , че изменя решение №66/10.07.2023г. по гр.дело №27 по описа на НРС за 2023г. в частта за разноските, като вместо: ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрк. И. Н. Н., общ.Столична, обл. София (столица) да заплати на адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** възнаграждение в исковото и заповедно производства в размер общо на 2232лв. , да се чете :
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юк И. Н. Н., общ.Столична, обл. София (столица) да заплати на адв.Н. И. И. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** възнаграждение в исковото производство в размер на 1116лв.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** със седалище и адрес на управление в гр.СОФИЯ, **********, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юк И. Н. Н., общ.Столична, обл. София (столица) да заплати на адв.К. И. Б. с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ********** възнаграждение в заповедното производство в размер на 1116лв.
Това определение е било съобщено на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД,на 17.10.2023г. откогато започва да тече определеният от 3
РС-Никопол двуседмичен срок за неговото обжалване,който изтича на
31.10.2023г.
На 17.10.2023г. е била подадена частна жалба от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД срещу определение № 315/
18.09.2023г.като се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и вместо това ПлОС да постанови друго с което да намали присъдените в полза на адв.Б. и на адв.И. адвокатски хонорари от по 1116лв. за заповедното и за исковото производство ,съответно на 200лв. за заповедното и 500лв. за исковото производство.
Частната жалба е подадена в срока за въззивно обжалване на определението ,внесена е дължимата д.т. ,има необходимото съдържание по чл.275,ал.2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК , поради което следва да бъде разгледана по същество от Плевенски окръжен съд.
Постъпил е писмен отговор от пълномощниците на В. Т. К. в заповедното и в исковото производство пред РС-Никопол - адв. Н. И. И. и адв. К. И. Б.
,според който отговор частната жалба е неоснователна и недоказана.
Плевенски окръжен съд е разгледал въззивната жалба и въззивната частна жалба в рамките на едно и също открито съдебно заседание ,което е проведено на 08.02.2024г. и ще се произнесе с общ съдебен акт по тях.
Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Никопол е постановил едно недопустимо решение ,което по тази причина следва да бъде обезсилено ,а делото следва да се върне на РС-Никопол за произнасяне от друг състав по действително предявените пред първоинстанционния съд искове.
Макар в определението си по чл. 140 от ГПК , Никополски районен съд да е възпроизвел точно петитума на исковата молба , като е приел ,че е сезиран с иск да признае за установено ,че ответницата В. Т. К. дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** сумите 10918.99лв. – главница за периода 15.11.2020 до 15.02.2026г., 4230.85лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020г. до 26.04.2022г. и обезщетение за забава в размер на 1265.64лв., считано от 16.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023г.,както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното и изплащане , а в условията на евентуалност - с иск за осъждане на В. Т. К. да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** сумите 10918.99лв. – главница за периода 15.11.2020 до 15.02.2026г., 4230.85лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020г. до 26.04.2022г. и обезщетение за забава в размер на 1265.64лв., считано от 16.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023г., то в диспозитива на съдебния си акт, НРС не се е съобразил с действително предявените пред него искове ,първият от които се явява главен положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и предполага да се признае за установена дължимостта на сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№468/ 2022г. на 4
НРС,респ. да се отхвърли този положителен установителен иск изцяло или частично и едва в такъв случай да се пристъпи към разглеждане на предявения като евентуален иск по чл. 432 във вр. с чл. 430 от ТЗ за осъждане на В. Т. К. да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** същите суми ,които са предмет на установяване и по главния положителен установителен иск по чл. 422 ,ал.1 от ГПК. При това предявяване на исковете е налице обективно съединяване на главен установителен положителен иск с евентуалния осъдителен иск по който съдът дължи произнасяне само в случай ,че главният иск бъде частично или изцяло отхвърлен като неоснователен.
По този начин ,като е постановил решение директно по предявеният като евентуален осъдителен иск , без преди това да се произнесе по главния установителен иск ,РС-Никопол е постановил едно недопустимо решение,доколкото от една страна не е разгледал изобщо предявеният главен установителен иск ,а от друга страна е разгледал директно предявеният осъдителен иск ,при положение, че не са настъпили процесуалните предпоставки за надлежното разглеждане и произнасяне по втория ,предявен като евентуален осъдителен иск след като липсва произнасяне с отхвърлителен диспозитив по главния иск по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Нещо повече , директното предявяване , разглеждане и постановяване на решение по само по предявеният като евентуален осъдителен иск е недопустимо , тъй като ищецът вече разполага с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№468/ 2022г. на НРС и поради това той няма правен интерес да предявява директно и единствено посочения осъдителен иск , а такъв иск може да бъде предявен само като евентуален ,при условие ,че бъде отхвърлен главния установителен иск ,както ги е предявил ищецът в случая.
Още по- сериозен проблем,дори относно валидността на обжалвания съдебен акт поставя и следващата част от диспозитива на решението РСНикопол ,където е постановено ,че „ ОТХВЪРЛЯ алтернативно предявените искове от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ********** срещу В. Т. К., ЕГН********** за осъждане на ответницата да заплати на дружеството сумите 10918.99лв. – главница за периода 15.11.2020 до 15.02.2026г., 4230.85лв. – договорна лихва за периода от 15.11.2020г. до 26.04.2022г. и обезщетение за забава в размер на 1265.64лв., считано от 16.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба –19.01.2023г., като неоснователни.На първо място ,не се касае за алтернативно предявени искове , а за главен установителен иск и за евентуално предявен осъдителен иск , но очевидно е, че РС-Никопол не прави разлика между тези понятия.