Решение № 3562 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3562 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20241100502526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20282/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 23752/2023 г. по описа на СРС, 61-ви състав е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ уволнението на К. Н. А., извършено със Заповед № ДН003-280/04.07.2022 г. на управителя на „Г.Л.“ ЕАД, с която трудовият договор е прекратен на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ и е допуснато на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо по чл. 330, ал. 2, т.

6 КТ, да се счита по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

С решението районният съд е присъдил разноски в полза на ищцата.

Срещу първоинстанционния акт, в срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „Г.Л.“ ЕАД, в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че заявлението на ищцата от 10.12.2021 г. му е връчено при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК. Оспорва такова да му е връчено, респективно да е връчено по надлежния ред.

Поддържа извършеното със Заповед № ДН003-280/04.07.2022 г. на управителя на „Г.Л.“ ЕАД, с която трудовият договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да е законосъобразно. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. Н. А., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, 1 намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от К. Н. А. с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 за признаване за незаконно и отменя на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ДН003-280/04.07.2022 г. на управителя на „Г.Л.“ ЕАД, с която трудовият договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и чл.

344, ал. 1, т.4 КT – за допускане на поправка на основанието, вписано в трудовата книжка, като бъде вписано основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Безспорно по делото е, а и от представените доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение (ТПО) по силата трудов договор № 280/29.10.2020 г. и допълнително споразумение № 1/01.09.2021 г. към него, в рамките на което ищцата изпълнявала длъжността „оперативен счетоводител“.

Със заявление от 10.12.2021 г., адресирано до „Г.Л.“ ЕАД, ищцата е уведомила работодателя, че от тази дата счита трудовия си договор за прекратен на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане в срок на дължимото трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември 2021 г. Заявлението е връчено на ответника по реда на чл.

50, ал. 3 ГПК от ЧСИ Р.В., рег. № 790 на КЧСИ на 10.12.2021 г. Видно от оформената разписка към заявлението, същото е получено на 10.12.2021 г. от С.Т.И. – „оперативен счетоводител“.

С влязло в сила на 18.12.2022 г. решение № 14757/18.12.2022 г., постановено по гр.д. № 73354/2021 г., по описа на СРС, 59 състав, „Г.Л.“ ЕАД е осъден да заплати на К.

Н. А. сумата в размер на 1700 лв. – неплатено възнаграждение за м. октомври 2021, сумата от 1700 - незаплатено трудово възнаграждение за 20 работни дни от 01.11.2021 г. до 26.11.2021 г.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е изпратил две покани до ищцата – изх. № П-2021-12-001/15.12.2021 г., с която е поискал ищцата да върне в срок до 17.12.2021 г. базата данни към програмен продукт „М.П.“, да представи „писмени обяснения каква е причината да не се яви на работа“, като и е указал, че претенциите на ищцата за неизплатени трудови възнаграждения са неоснователни; както и покана изх. № П-2021-12-002/21.12.2021 г. за искане на обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ относно „във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на трудовата дисциплина“ в срок до 30.01.2022 г. Видно от втората покана не е посочена дата, на която обяснения са искани от ищцата, съответно не е удостоверена датата, на която свидетелите служители на ответника – Т.М.М. и Н.М.Б. са подписали същата за удостоверяване отказа на служителя да подпише поканата. По делото не са ангажирани доказателства за редовното връчване на поканите на ищцата чрез куриерска фирма Еконт, доколкото приложените такива са с направено отбелязване „няма връзка с получател“.

Приети като доказателства по делото са констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение с № 12-12-001/13.12.2021 г., № 12-12002/14.12.2021 г. и № 12-12-003/15.12.2021 г., в които е констатирано, че К. Н. А. не се е явила на работа на 13.12.2021 г., на 14.12.2021 г. и на 15.12.2021 г. Посочено е, че е направен безуспешен опит да се свържат със служителя, за да представи писмени обяснения за неявяването си на работа и/или официални оправдателни документи.

Отбелязано е, че горните обстоятелства се удостоверяват и от неподписаната присъствена книга за служителите в обекта. Протоколите са подписани от служителите на ответника - Т.М.М. и Н.М.Б.

С нова покана изх. № П-2021-12-003/11.01.2022 г. ответникът изисква от ищцата 2 представи пред работодателя си писмени обяснения за неявяването си на работа и официални оправдателни документи, като със същата уведомява ищцата, че не може да издаде УП2 и УП3, докато не представи документите си.

Със заповед № ДН-003-280/04.07.2022 г. на управителя на „Г.Л.“ ЕАД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ на ищцата К. Н. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на длъжност „оперативен счетоводител“ поради „нежеланието й да изпълнява задълженията си, системно нарушаване на условията си по трудовия договор, вътрешните правила на работа, системни отсъствия от работа и самоотлъчка, нежеланието си да представи пред работодателя оправдателни документи и/или обективни причини възпрепятстващи изпълнение на служебните си задължения и неправомерно задържане на собственост на работодателя „Г.Л.“. В графа „получил заповедта“ е отбелязано, че същата е изпратена с куриер с обратна разписка.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. В.М.-М. и Н.М.Б..

От показанията на св. М.-М. се установява, че по молба на ищцата е приела пратка по Еконт от ответника на 24.04.2023 г. в магазина, в който работи на ул. ****.

Когато ищцата я отворила, установили, че вътре има документи за дисциплинарно уволнение от работодателя „Г.Л.“ ЕАД.

От показанията на св. Б. (бивш колега, с когото работели в един офис) се установява, че ищцата не се е явила на работа в периода 13-15.12.2021 г., за което били съставени констативни протоколи. След 16.12.2021 г. А. не се е връщала на работа. От прекия ръководител – Т.М. разбрал, че последният я търсел безуспешно по телефона, за да установят причината, поради която не се явявала на работа. Освен прекият му ръководител знаел, че ищцата била търсена, за да даде обяснения за неявяването си на работа и от С.И., както и че са правени опити да се изпратят по куриер документи за прекратяване на трудовия й договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението на Софийски районен съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови обжалвания акт СРС е приел, че към датата на връчване на 3 процесната заповед ТПО е било вече прекратено на 10.12.2021 г., тъй като на посочената дата е получено заявлението на ищеца за прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което и същата заповед не е породила действие по вече прекратеното правоотношение. Ето защо е уважил предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Наред с горното СРС е уважил и искът по т. 4, допускайки вписването в трудовата книжка на законосъобразното основание за неговото прекратяване.

Спорен по делото е въпросът на кое основание е прекратено процесното трудово правоотношение между страните. Ищецът твърди, че това е станало с изпратено от него до ответника и получено от последния на 10.12.2021 г. (чрез ЧСИ Р.В.) изявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Ответникът оспорва това твърдение и поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ДН-003-280/04.07.2022 г., получена от ищеца на 22.04.2023 г. чрез куриер „Еконт“.

При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (в този смисъл решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о.).

При съвкупна преценка на събраните в производството пред СРС доказателства, въззивният съд приема, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено от ищеца без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от момента на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на договора.

Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание, като при незаконно /без основание/ прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. При повторно прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. (в този смисъл решение № 183/21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 75/17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на ВКС, III г. о).

В конкретния случай безспорно е установено, че писменото волеизявление на ищеца е достигнало до ответника на 10.12.2021 г., получено от служителката на дружеството С.И., което връчване съдът намира да е осъществено по надлежния ред, съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, и именно на тази дата е настъпило действието на прекратяването, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, която не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба относно невръчването на процесното заявление на 10.12.2021 г., с което ищцата е уведомила работодателя си за прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, респективно за ненадлежното му връчване, са заявени за първи път в жалбата, доколкото нито в отговора на исковата 4 молба, нито в първото съдебно заседание до приемането на доклада по делото са релевирани възражения от „Г.Л.“ ЕАД, поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда подробно. За пълнота на изложението видно от ангажираните писмени и гласни доказателства С.И. е служител на дружеството, а в разписката към връченото заявление изрично е вписана и длъжността на лицето получател „оперативен счетоводител“. Следователно процесната заповед се явява, последваща депозираното пред работодателя заявление, доколкото същата е получена на 22.04.2023г., а към този момент ТПО вече е била прекратено едностранно от ищеца А.. Ето защо последващата заповед прекратяване на е незаконосъобразна.