Решение № 3656 от 05.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3656 гр. Варна, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110102889 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „АСВ” ЕАД, ЕИК ******, с адрес:

**********, чрез процесуалния му представител – юрк. Н. А., срещу К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 511.29 евро, представляваща главница за периода ****** – ******, дължима по договор за паричен заем № ******, сключен на ****** между „ИАМ“ АД, ЕИК ******, и длъжника К. Т. С., като на ****** е сключен договор за предоставяне на гаранция между „ФБ“ ЕООД, ЕИК ******, и К. Т.

С., като дружеството-гарант е извършило плащане на дължимите от кредитополучателя суми в полза на „ИАМ” АД, след което вземанията са прехвърлени от платилия задълженията на длъжника поръчител „ФБ“ ЕООД в полза на заявителя „АСВ” ЕАД с Приложение № ****** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане; сумата 64.05 евро, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода ****** – ******, както и сумата 86.93 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода ****** – ******, които суми са предмет на заповед № ******, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на РС - Д., V състав.

В исковата си молба ищецът „АСВ” ЕАД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****** по описа на РС - Д., V състав, срещу която длъжникът е възразил, което обуславя правния му интерес от депозирането на настоящата искова молба за 1 установяване на претендираните вземания. Твърди, че на ****** ответникът в качеството му на кредитополучател е сключил Договор за потребителски кредит с кредитодателя „ИАМ“ ЕАД, по силата на който му е предоставен заем в размер на 1000 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита, заедно с дължимата възнаградителна лихва в размер на 125.27 лв. в срок до ****** на 13 бр. погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора. Твърди, че между „ФБ“ ЕООД и К. Т. С. е сключен договор за предоставяне на гаранция във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за кредит. Поради неизпълнение на задължението си по този договор от страна на кредитополучателя същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „ФБ“ ЕООД. Излага, че на ****** между „ФБ“ ЕООД и „АСВ” ЕАД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** по силата на което е придобил процесните вземания. Твърди, че длъжникът е редовно уведомен за цесията. Счита, че насрещната страна следва да се счита уведомена за цесията и с получаване на препис от настоящата искова молба.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Т. С., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****** по описа на РС – Д., V състав, срещу длъжника К. Т. С. за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта. Настоящият иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на ****** в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В проведено по делото на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от 02.09.2026 г.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число договор за паричен заем от ******, съответно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

2

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 36.82 евро, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в размер на сумата 63.44 евро – държавна такса. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за което му се дължи и съответно възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 163.44 евро, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Т.

С., ЕГН **********, с адрес: **********, дължи на „АСВ” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: **********, следните суми: сумата 511.29 евро, представляваща главница за периода ****** – ******, дължима по договор за паричен заем № ******, сключен на ****** между „ИАМ“ АД, ЕИК ******, и длъжника К. Т.

С., като на ****** е сключен договор за предоставяне на гаранция между „ФБ“ ЕООД, ЕИК ******, и К. Т. С., като дружеството-гарант е извършило плащане на дължимите от кредитополучателя суми в полза на „ИАМ” АД, след което вземанията са прехвърлени от платилия задълженията на длъжника поръчител „ФБ“ ЕООД в полза на заявителя „АСВ” ЕАД с Приложение № ****** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане; сумата 64.05 евро, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода ****** – ******, както и сумата 86.93 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода ****** – ******, които суми са предмет на заповед № ******, издадена по ч. гр. д. № ****** по описа на РС - Д., V състав.

ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на „АСВ” ЕАД, ЕИК ******, с адрес: **********, сумата 36.82 евро, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ****** по описа на РС - Д., V състав, както и сумата 163.44 евро, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3