Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260079 от 26.10.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1424/2020
Вид
Решение № 260079
Подписан
26.10.2020
В сила
25.01.2021
Състав
НАДЕЖДА ДИМИТРОВА КИРИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 184, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 109, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 125, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

260079/26.10.2020г.

№ ………… 26.10.2020 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1424/2020 г. по описа на

ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 20 – 0869 - 002126 от 08.07.2020 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Ж.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения. В представените писмени бележки излагат подробно съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като в съдебно заседание излага доводи в тази насока. Със съпроводителното писмо претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това в съдебно заседание, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Н. Д.Х. е правоспособен водач на МПС и на 31.05.2020 г. около

18.30 ч. управлявала собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“ с рег. № Н 7417 ВС, като се движела в гр. Шумен, по ул. ”Северна“ в посока изток – запад. Времето било ясно, с добра видимост, а настилката на пътното платно била асфалтова, суха, без неравности, без маркировка и с ширина 10.10 метра. При достигане до № 16, отляво пред блока били паркирани напречно на надлъжната ос на пътното платно леки автомобили, като водачът на автомобила се движил в лявата част до паркираните автомобили. Преди достигане до вход № 3 на намиращия се на посочения адрес жилищен блок, където нямало паркирани автомобили, водачът Х. възприела пред входа дете и предприела аварийно спиране. В същият момент обаче жалбоподателят С.Ж.К. /баща на детето/ се намирал в десния край на пътното платно /срещу входа/ и като пешеходец навлязъл внезапно на платното за движение с цел да предпази детето си от приближаващия автомобил, с което е създал опасност и реална предпоставка за настъпилото ПТП. В същото време свидетелката Н.Х., непосредствено преди да започне да намалява скоростта на автомобила, ударила с предната част на управлявания автомобил пресищащия пешеходец, който паднал на предната част на предния капак на автомобила. В следващия момент, в който превозното средство започнало да намалява скоростта, пешеходецът К. бил отхвърлен напред и паднал пред спиращото МПС. Вследствие на пътнотранспортното произшествие на пешеходеца – жалбоподател С.К. били причинени травматични увреждания, а на автомобила били причинени минимални щети – деформация на предния капак. Поради това били сигнализирани органите на полицията на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Шумен – свидетелите Г.Ю.И. и Л.М.С.. Вследствие инцидента пострадалият пешеходец бил отведен в ЦСМП при МБАЛ - Шумен за преглед и оказване на медицинска помощ. Пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители, след извършена проверка, счели, че посоченото ПТП е резултат от виновното поведение на жалбоподателя К., който като пешеходец внезапно е навлязъл в платното за движение, с което станал причина за ПТП. Поради това, впоследствие на

06.06.2020 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 2126 от 06.06.2020 г. Актосъставителят е посочил, че от страна на С.Ж.К. е нарушена разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения и не е съгласен с написаното. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт, на 08.07.2020 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 20 – 0869 - 002126 на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на С.Ж.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 184, ал. 3 от

ЗДвП за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелите Г.Ю.И., Л.М.С., Г.П.М., С.К.К., Н. Д.Х., Д.В.С., М.М.М. и М.Й.М., от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са отчетени при изготвянето на съдебно-автотехническата експертиза, която е от решаващо значение за фактическите изводи на съда.

След компетентно извършените изследвания вещото лице е стигнало до категоричния извод, че жалбоподателят като пешеходец внезапно е навлязъл на пътното платно за движение, с което е създал предпоставка за ПТП.

Заключението е обосновано, мотивирано и задълбочено, като за съда не съществува съмнение в неговата правилност.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е очевидец на ПТП и пресъздава пряко възприетите от нея факти и обстоятелства. Освен това, доколкото посочената свидетелка не се е намирала в никакви особени отношения както с нарушителя, така и с другия участник в ПТП, от които да извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счита за заинтересувана или предубедена, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Още повече показанията й са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите Г.И., Л.С., Г.М. и С.К. са непредубедени и незаинтересувани от изхода на спора, като четиримата въпреки, че не са очевидци на произшествието предоставят информация, както за разказаното от свидетелите – очевидци на ПТП, така и за предприетите впоследствие действия, която допринася за изясняването на делото. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Показанията на свидетелите Д.С. и М.М. следва да бъдат счетени за частично достоверни, съобразявайки обстоятелството, че като близки родствени отношения с жалбоподателя същите не са безпристрастни свидетели, както и показанията на свидетелката Н. Д.Х. доколкото е участник в настъпилото ПТП и същата се явява в известна степен заинтересувана и показанията ѝ следва да бъдат кредитирани само в частите, които се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По делото като веществено доказателство са приложени и фотоснимки, отразяващи както причинените на автомобила щети. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 20 – 0869

- 002126 от 08.07.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП сочи, че пешеходците също имат редица задължения. Съгласно цитираната разпоредба на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост и 3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Точка първа на цитираната правна норма, посочена като нарушена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, съдържа забрана за внезапно навлизане на платното за движение. Следователно за осъществяване състава на нарушението по чл. 114, т. 1 от ЗДвП е достатъчно внезапното навлизане на пътното платно. Безспорно „внезапно“ означава неочаквано, в последния момент, което създава опасност водачите на МПС късно да забележат лицето и да е кратко времето им за реакция.

Видно от показанията на свидетелката М.М. и от останалите събрани по делото доказателства /заключението на съдебно-автотехническата експертиза/, е че по безспорен начин се установява „внезапност“ на навлизането на жалбоподателя на пътя. Свидетелката М.М. посочва, че жалбоподателя е „навлязъл“ на платното внезапно с идеята да спаси детето си, сочейки, че това е станало „като спускане към детето“. Също така свидетелката Н.Х. посочва, че жалбоподателя внезапно е навлязъл на платното внезапно - „скачайки към колата“.