Решение № 432 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300501181 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №704/20.02.2025г. по гр.д.№8245/2024г. по описа на РСПловдив,VIII гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „АПС Бета България“ ЕООД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК относно недължимостта на сумите:1000лв.-главница;67,49лв.-договорна възнаградителна лихва за периода 28.08.2020г.-30.11.2020г.;167,36лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 30.11.2020г.-19.01.2024г.;113,16лв.-неплатени дължими такси и 272,56лв. неустойка ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението до пълното изплащане на задължението по договор за паричен заем Кредирект №***г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

1

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем Кредирект от 28.08.2020г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 1000лв. на кредитоискателя за срок от 3 месеца при годишен лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на 46,61%.Към договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена неустойка в размер на 411,51лв.,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от кредита,без да са посочени и други суми,като е посочена общата сума за връщане с неустойка като 1479лв.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

Освен това следва да се посочи,че не са изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД,а именно цедирането на вземането не е съобщено на длъжника,което също води до неоснователност на претенцията.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

2

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не се дължат,тъй като не са направени.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №704/20.02.2025г. по гр.д.№8245/2024г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3