Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2583 от 24.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 19332/2024
Вид
Решение № 2583
Подписан
24.05.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Весела Петрова Кърпачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. Пловдив, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330119332 по описа за 2024 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С решение № 3400/ 07.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между Й. И. К., С. Й. К. и К. Й. К., на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор № ***** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-251/ 21.07.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот със Заповед № *****. на Началника на СГКК – Пловдив, находящ се в с. Я., общ. Р., обл.

П., ул. ****, с площ 555 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор:

****, номер по предходен план: ****, квартал ***, парцел ****, съседи: поземлени имоти с идентификатори № *****, ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****, със застроена площ 89 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ведно със всички подобрения и приращения и поземления имот, при квоти за Й. И. К. – 4/6 ид.ч., за С. Й. К. - 1/6 ид.ч. и за К. Й. К. – 1/6 ид.ч.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, ищцата С. К., чрез адв. М. прави искане по реда на чл.349, ал.2 ГПК допуснатият до делба недвижим имот да и бъде възложен, като делът на другите съделители бъде уравнен в пари. Заявява категорично, че това е волята и на втория ответник Й. К..

В последното по делото открито съдебно заседание (второ по ред за втората фаза на делбата), след законовия преклузивен срок по чл.349, ал.4 ГПК (първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата), в хода на устните състезания процесуалният представител на ищците прави искане имотът да се възложи на ищеца Й. К., тъй като е живял в имота към момента на смъртта на наследодателката и не разполага с други имоти. Така заявената възлагателна претенция не следва да разгледа, доколкото е след законовия преклузивен срок по чл.349, ал.4 ГПК.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

За определяне на пазарната стойност на процесния имот, както и по въпроса за неговата поделяемост по делото е изслушано заключението на СТЕ на вещо лице Б. Г..

Вещото лице установява, че пазарната стойност на процесния имот е 53100 евро, както и че същият е неподеляем.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелката Й. Ф Б, която установява, че в процесния имот към момента на смъртта на наследодателката И, с нея е живял съпругът и – ищецът Й. К.. Последният нямал друго жилище, негова собственост. С. К. е живяла в имота през 90-те години, заедно със съпруга и, преди да се оженят.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Законодателят е предвидил изрично четири способа за ликвидиране на съсобствеността в производството по съдебна делба, като съдът няма правомощия да прекрати съсобствеността по начин, извън регламентираните, а именно - чрез възлагане при наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

Допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор № ****ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №**** с площ от 89 кв.м., е неподеляем съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ. Поради това, за да се определи способът за извършване на делбата, следва да се разгледа заявената възлагателна претенция на основание чл.349, ал.2 ГПК от С. К..

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от сънаследниците, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари.

Цитираната норма урежда потестативното право на съделителя да иска възлагане на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти от съсобствената вещ. За реализирането му следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно: 1)процесният имот да има характер на жилище и да е неподеляем; 2)да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл.40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

С оглед ангажираните от съделителката С. К. доказателства, по делото не се установи същата да е пребивавала в имота към момента на смъртта на наследодателката. Разпитаната свидетелка установи, че в имота са живели И. и Й. К., до смъртта на наследодателката. Доколкото обаче претенцията за възлагане на Й. К. е извън законовия преклузивен срок по чл.349, ал.4 ГПК, то този факт се явява ирелевантен за случая. Също така съделителката К. не доказа, че не притежава друго жилище.

2

Предвид изложените съображения, съдът приема, че съделителката С. К. не доказа всички предпоставки от фактическия състав на възлагателната си претенция по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, а именно да е живяла към момента на откриване на наследството на общия наследодател в имота, както и че не притежава друго жилище.

Поради това делбата на съсобствения недвижим имот не може да се извърши посредством този способ. Доколкото не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез жребий или разпределение по чл.353 ГПК, а и предвид че имотът е неподеляем, същият следва да се изнесе на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, а именно: Й. И.

К. – 1416 евро, С. Й. К. – 354 евро и К. Й. К. – 354 евро.

В полза на ищците следва да се присъдят заплатените от тях разноски, припадащо се възнаграждение за вещото лице, платимо от ответника К. К., но реално заплатено от ищците, а именно – сумата от 34,09 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № ******6 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1*****. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот със Заповед № *****г. на Началника на СГКК – Пловдив, находящ се в с. Я., общ. Р., обл. П., ул. ****, с площ 555 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: ****, номер по предходен план: ****, квартал ****, парцел *****, съседи: поземлени имоти с идентификатори № *****, ведно с построената в имота едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****, със застроена площ 89 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ведно със всички подобрения и приращения в поземления имот, при първоначална цена от 53100 евро (петдесет и три хиляди и сто евро), като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за Й. И. К., ЕГН: ********** – 4/6 ид. ч.; за С. Й. К., ЕГН: ********** – 1/6 ид.ч. и за К. Й. К., ЕГН: ********** –1/6 ид.ч.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Й. И. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, сумата от 1416 евро /хиляда четиристотин и шестнадесет евро/, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела на съделителя.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. Й. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, сумата от 354 евро /триста петдесет и четири евро/, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела на съделителя.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К. Й. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, сумата от 354 евро /триста петдесет и четири евро/, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела на съделителя.

ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН: ********** да заплати Й. И. К., ЕГН: ********** и С. Й. К., ЕГН: ********** сумата от 34,09 евро /тридесет и четири евро и девет евроцента/, представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд 3

Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4