Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 30.07.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 229/2021
Вид
Решение № 125
Подписан
30.07.2021
В сила
03.11.2021
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Нова Загора , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100229 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.410 от КЗ във вр.с чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и Изпълнителен директор Б.А.В., чрез пълномощника си адв.Г.С. Я. от АК – Благоевград, със съдебен адрес: *** против Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.„Македония” № 3, представлявано от инж.Д.А., за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 294.00 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” във връзка с щета № 44012312002679, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Исковата молба е депозирана в Районен съд – София, а след възражение от ответника, Софийският районен съд с Определение № 20015603 от 19.01.2021 г. е прекратил производството по гр.д. № 56687 по описа си за 2020 г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Нова Загора.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2020 г. при движение по път между с.Кортен и с.Баня в участък с приблизителни координати 42°35'05.7N" 26°00'40.0"Е водач на л.а. марка Мерцедес, модел Е350 с ДК№ СВ8652НС преминал през несигнализирана и необезопасена 1 дупка на пътното платно, вследствие на което на МПС-то се нанесли материални щети.

Разяснява се, че МПС марка Мерцедес, модел Е350 с ДК№ СВ8652НС бил застрахован в „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+”, № 440219031003401/19.06.2019 г. с валидност от 19.06.2019 г. до 18.06.2020 г. за застрахователна сума от 105419.24 лв.

Посочва се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в Уведомление по щета 44012312002679, опис на претенция и опис-заключение по щета.

Увредена била предна лява гума на автомобила.

Щетите били определени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, като въз основа на калкулация по щета № 44012312002679 и подадена претенция за обезщетение била определена сума в размер на 279 лв. Сочи се, че с Ликвидационен акт от 19.05.2020 г.

„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил сума в размер на 279 лв., която сума била изплатена с платежно нареждане за масов превод от 20.05.2020 г.

Поддържа се, че с изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл.411 от Кодекса за застраховането „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД встъпвало в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу причинителя на вредата Агенция „Пътна инфраструктура”, на която било възложено поддържането на пътя. На основание чл.412 от Кодекса за застраховане „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД предявило претенцията си срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, за изплатеното обезщетение в размер на 279 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. (общо 294 лв.). Сочи се още, че до ответното дружество била изпратена регресна покана с изх. № 0-929863/03.08.2020 г. за доброволно плащане на дължимата сума, получена на 12.08.2020 г., но до настоящия момент вземането не било погасено.

Ищецът твърди, че изложеното обосновавало правния интерес за предявяване на иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховането вр.чл.45 и чл.49 от ЗЗД - регресен иск за сумата от 294 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” в размер на 279 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е претендирал и всички направени разноски по делото.

Моли съдът да постанови решение, с което Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, да заплати на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД сумата от 294 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+”, във връзка с щета 44012312002679, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за 2 адвокатско възнаграждение.

С исковата молба се представят под опис писмени доказателства.

Отправил е доказателствени искания за назначаване на съдебно-автотехническа оценителна експертиза и назначена съдебно-икономическа експертиза.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответникът чрез поделението си в гр.Сливен, чрез пълномощника си А.П. е депозирал отговор в писмен вид по предявения срещу него иск, с който е заявявил, че счита същия за неоснователен и недоказан и излага подробни съображения за това. Прави възражение за съпричиняване от водача на лекия автомобил.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, като аргументите в подкрепа на твърдението му са следните:

Ищецът позовавал исковата си претенция на настъпило ПТП в резултат от преминаване на увредения лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е350“ с ДК номер СВ8652НС през неравност, намираща се на път между с.Кортен и с.Баня,Новозагорска община.

Щетите причинени на автомобила вследствие на ПТП били в размер на 279 лв.

Посочва, че видно от приложените към исковата молба ПТП не е било посетено на място от служителите на КАТ и не е бил съставен протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила, да удостовери факта на наличните дупки на пътното платно на посочения участък от пътя, както и факта на попадането на автомобила в тази дупка, от което да са причинени повредите по застрахования автомобил. Нямало данни да е бил подаден сигнал и на телефон за спешни случаи 112.

Излага доводи, че доказателствата по делото не установявали механизма за настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка между конкретната неравност на пътя и настъпилото ПТП.

От приетата декларация за настъпилото ПТП не можели да се направят изводи, относно скоростта на движение на автомобила при настъпване на събитието, размерите на неравността, сигнализиран ли е бил участъка от пътя и други обстоятелства относно механизма на настъпване на застрахователното събитие. Поради тази причина не можело да се приеме за достоверен напълно и да служи за годно доказателство.

От приложения снимков материал не ставало ясно на кой път и на кой километър била направена снимката, нито на коя дата, нямало данни за извършен оглед на мястото на инцидента от представител на застрахователя. Нямало доказателства за степента на увреденост на гумата и защо се била наложила смяната й с нова.

В отговора се посочва, че ангажирането на отговорността по чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 от ЗЗД изисква установяването на следните кумулативни 3 предпоставки: наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ищеца и предпоставките на чл.49 от ЗЗД – вреди; тези вреди са причинени от лице, на което ответникът като отговорен по чл.49 от ЗЗД бил възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при и по повод възложената работа.

Твърди се, че в случая липсват ангажирани от ищеца безспорни доказателства, относно предпоставките за деликтната отговорност, че тези вреди били причинени от дупка по републиканския път, че бездействието на ответника се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.

Посочва се, че в приложената декларация за настъпване на застрахователно събитие по полицата „Комбинирана застрахователна полица за застраховка Каско+“ водача на увредения автомобил бил заявил, че произшествието е настъпило на 16.05.2020 г., описал обстоятелствата при които настъпило ПТП по неговите възприятия. От същото това заявление обаче не се установявало, дали водача е уведомил органите на пътна полиция и дали е бил проверен за алкохол и с каква скорост е управлявал автомобила.

Сочи се, че няма данни застрахованият да е уведомил държавните органи незабавно за настъпилото събитие, каквото било задължението му, съгласно предоставените от застрахователя общи правила, а застрахования бил длъжен незабавно да регистрира пред компетентните органи събитието в деня на настъпването му.

Ответникът оспорва иска и по размер, тъй като в предоставения опис заключение от 18.05.2020 г. подписано от представител на застрахователя, собственик и вещо лице, са описани увредени части „гума пр. лява“, която била предоставена демонтирана. В нарушение на общите правила на застрахователя, застрахования не бил взел необходимите мерки за предотвратяване и ограничаване на размера на щетите и демонтирал гумата преди застрахователят да е направил оглед и документирал щетите. Липсвали и доказателства дали водачът е имал право да управлява автомобила.

Цитира се разпоредбата за изплащане на обезщетение: „Застрахователят не изплаща обезщетение при щети вследствие на ПТП, възникнали при управление на МПС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и след прием на медикаменти или хранителни добавки, при чиито прием е противопоказно шофирането; При управление на МПС от лице, което не притежава или е лишено от свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС, или е лишено от свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС, или при управление на МПС, спряно от движение;“.

Ответникът сочи, че с изключение на вината, която в условията на непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, в тежест на ищеца е да докаже механизма на 4 произшествието, както и причинно-следствената връзка между установения механизъм и настъпилите щети в резултат на виновното поведение на ответника /Решение № 1441/02.12.2008 г. по гр.д. № 6245/2007 г. V г.о. на ВКС/. За да бъде ангажирана отговорността било необходимо да се установи по безспорен начин, че е налице противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Преюдициален по отношение установяването на противоправността на поведението в случая на бездействие на администрацията, управляваща пътя по отношение поддържането на пътната настилка в състояние, осигуряващо безопасни условия на пътуващите по републиканските пътища, бил въпросът касаещ мястото на настъпване на произшествието, не само да се реализира отговорност спрямо виновното лице, но и с оглед това да се докаже по несъмнен начин причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите в резултат на бездействието вреди. Ако не се докаже безспорно, че вредите са били причинени именно от неравност в точно километриран участък от републиканския път, не можело на ответника да се вмени противоправност на поведението, поради което не следвало да носи деликтна отговорност.

Ответникът сочи, че било видно от приложените към исковата молба доказателства, че липсвали такива, които по безспорен начин да посочат участък на републиканския път където било настъпило произшествието, дали изобщо било настъпило на пътя на участък от републиканския път и в кое платно.

С оглед изложеното ответникът счита, че липсват надлежни доказателства, които да установяват, че заявеното пред ищеца застрахователно събитие било станало по описания от водача на застрахованото МПС начин.

Твърди се, че от предоставените по делото писмени доказателства липсвали доказателства за точната дата на заплащане на съответната вноска от премията, а също така нямало доказателства за степента на увреденост на гумата и защо се е наложила смяната й с нова.

Липсвали доказателства за механизма на ПТП и причинно-следствената връзка на конкретната неравност на пътя, и на настъпилите щети по автомобила, т.е не се доказвало несъмнено, че установените щети по МПС били от преминаване през дупка на конкретния пътен участък, за да се изясни чия собственост е пътя и преминал ли е през нея водача.