Решение № 69 от 07.08.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Разград, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 30 от 28.04.2026г. по нохд № 525/2025г. на РС-Разград съдът е признал подсъдимия Ц. П. Ц. от гр. Разград за виновен в това, че на 07.08.2024 год. в гр. Разград, в съучастие с Т. С. И. от гр. Разград като извършител, е причинил на К. Р. С. от гр. Разград, средна телесна повреда изразяваща се в: счупване на втора метакарпална (дланна) кост на лява ръка, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на същото наказание за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Ц. П. Ц. е признат за невиновен в това, че на 07.08.2024 год. в гр.

Разград е отнел чужди движими вещи - пари на стойност 800 лева от владението на К. Р. С. от гр. Разград, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Съответно със същата присъда подсъдимият Т. С. И. е признат за виновен в това, че на 07.08.2024 год. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с Ц. П. Ц., като извършител е причинил на К. Р. С., средна телесна повреда изразяваща се в: счупване на втора метакарпална (дланна) кост на лява ръка, довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание 1

„лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при общ първоначален режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия И. по НОХД № 371/2023г. на Окръжен съд – Разград, а именно пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при общ първоначален режим.

Подсъдимите Ц. и И. са осъдени да заплатят солидарно на К. Р. С. сумата от 2 000 евро, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до първоначално предявения размер от 3579,04 евро /7 000 лева/

На подсъдимите са възложени разноските сторени на досъдебното, съдебно производство, както заплащане на държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против присъдата е постъпил протест вх. №5156 от 29.04.2026г., в частта в която подс. Ц. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК. Счита я за неправилна, незаконосъобразна. В допълнителни съображения прокурорът излага такива за допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. не са били обсъдени противоречията в доказателствената маса в частност противоречивите твърдения на подс. И. при разпита му на досъдебното производство, като същите не са били прочетени на основание чл.279 ал.1 т.3 НПК. В резултат на това не бил направен анализ на противоречията и не е било посочено защо се кредитират обясненията на подс.И. дадени в хода на досъдебното производство.

Както това, че присъдата в оправдателната си част е необоснована, т.к. не били обсъдени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност – показанията на св.К. С., св. С. Й., св.И. А., от които се установява наличието на процесната парична сума в сервиза както това, че там не са влизали други лица освен двамата подсъдими и св. С.М.. Поради което намира, че са налице косвени доказателства за авторството на деянието извършено от подс. Ц.. С протеста не са направени доказателствени искания.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба вх.№5656 от 12.05.2026г. от подс. Ц. чрез защитника адвокат Д. Б.. Счита присъдата в частта, в която е признат за виновен за неправилна, незоконосъобразна и постановена в нарушение на законна. Молбата е да бъде признат за невинен, алтернативно, да бъде определено по-леко по вид и размер наказание.

Против присъдата е постъпила и въззивна жалба вх.№5652 от 12.05.2026г. от подс. Т.

И. чрез адвокат М. М.. С жалбата присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна.

В допълнително писмено изложение сочи, че мотивите на съда са изградени и буквално преписани от съдържанието на обвинителния акт, като цитира пасажи от същия. Намира, че не е доказано безспорно участието на подс. И. в извършеното на деяние сочейки, че първият съд е дал вяра единствено на показанията на пострадалия С., а по отношение на самопризнанието на подс.И. върху които органите на досъдебното производство не могат да основават своите заключения. Също така единствената свидетелка С. И.а пряк очевидец не давала ясни и достоверни отговори кой от двамата подсъдими е извършил деянието и с 2 какви действия, по какъв начин е увредил св.К. С., а отговорите дадени пред съда са уклончиви, неясни и неточни, които са възприети като истински. Предлага присъдата да бъде отменена, както в осъдителната, така и в гражданската част, а подс. Т. И. бъде признат за невиновен за престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК, както и произнасяне по мярката за неотклонение по реда на чл.336 от с.к.

С жалбите не са направени доказателствени искания.

Преписи от жалбите, съответно протеста са връчени на другите страни, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията, изложени в него. Счита, че е налице верига от косвени доказатества, които помежду си водят до извод за авторството на подсъдимия, че именно той е извъшил кражбата на 800лв. Намира писъдата в останалата част за правилна и законосъобразна.

Частният обвинител и гаждански ищец К. Р. С. се явява в съдебно заседание, като не изразява становище по отношение на депозирания протест и жалби срещу присъдата.

Защитникът на подсъдимия Ц. - адв. Д. Б. поддържа жалбата, изразява недоволство от присъдата в частта, с която подзащитния му е признат за виновен. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание. По отношение на протеста го намира за неоснователен.

Подсъдимият Ц. се присъединяват към становището на защитника си.

Защитникът на подсъдимия И. - адв. М. поддържа жалбата по изложените в нея събражения. Сочи, че присъдата е постановена в нарушение на чл.303 ал.1 и ал.2 НПК, не е доказана безспорно и по несъмнен начин. Пледира за отмяна на присъдата в осъдителната и гражданската част, като подс. И. бъде признат за невиновен. В който случай на основание чл.336 ал.3 НПК моли за произнасяне по наложената мярка за неотклонение.

Подсъдимият И. сочи, че не бил съгласен с обжалването. Изразява съжаление за стореното.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста недостатъци, така също и по отношение попълването на делото с доказателства и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. Неоснователни са възраженията, както и доводите в протеста относно процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към присъдата. Същите съдържат необхоД.то съдържание съгласно чл.305 ал.3 НПК, посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателства е сторено това, както и правни съображения за взетето решение относно деянието по чл.194 ал.1, за което е било повдигнато обвинение на подс. Ц..

3

Посочено е също така /на л. 4 от моитвите/ защо не са взети предвид обясненията на подс.

И. дадени на досъдебно производство, а тези дадени пред първия съд. В този смисъл не е налице и твърдяното в жалбата на защитата на подс. И. непълнота и противоречие в мотивите към присъдата. Дадените обяснения от подс.И. са били подложени на анализ с оглед събраните доказателства - показанията на пострадалия С., както и на очевидеца - св.

М., приета е липса на други доказателства относно извършителят на кражбата на процесната сума пари, с което съдът е аргументирал извода си за недоказаност на това обвинение.

Налице са обстойно аргументирани мотиви и по отношение на обстоятелствата относими към състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 НК, за което е повдигнато обвинение на подс. И. и подс. Ц., както са анализирани събраните доказатества във връзка с това деяние.

При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони съществено от възприетите от районния съд факти и по - конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Т. С. И. е *** в гр. Разград, живее в гр. Разград. Същият е със средно образование, неженен, осъждан.

Подсъдимият Ц. П. Ц. и св. С. К. И.а живеели на семейни начала от 2016г. Двамата се разделяли за съответни периоди, а след това отново се събирали. През 2024г. когато били разделени, св. И.а имала кратка връзка за около три месеца със св. К. Р. С. от гр. Разград.

Когато подс. Ц. узнал за това се стигнало до проблеми между него и св. С., за което свидетелят подал жалба в полицията и била извършена проверка.

Подс. Т. С. И. не притежавал недвижимо имущество, живеел в жилища под наем в гр.

Разград, нямал постоянна работа. От години той употребявал алкохол и психоактивни вещества. Страдал и от личностово разстройство – бил емоционално нестабилен, импулсивен.

Св. К. Р. С. живеел и работел в гр. Разград. Същият имал автосервиз на ул. „Южен булевард“ в гр. Разград, където основно пребоядисвал автомобили. На 06.08.2024г. получил плащане от клиент – сума в размер на 500 евро. На 07.08.2024г. св. С. обменил тези пари в левове и след като направил покупки се прибрал в сервиза. Когато започнал работа той извадил парите от джоба си, които били 850 лв. - 8 банкноти от по 100лв. и 1 банкнота от 50лв. и ги поставил върху шкаф закачен на стената, където държал ключовете за автомобилите.

На 07.08.2024г. подс. Ц. Ц. и св. С. И.а се видели с подс. Т. И., когото познавали и в разговор между тях станало дума за връзката, която св. И.а имала със св. С. в предходен период. Подс. Ц. Ц. се афектирал от това и решил да се саморазправи със св. С., а подс. Т. И. решил да го придружи. В изпълнение на това решение на 07.08.2024г. около 22.00ч., подсъдимите Ц. Ц. и Т. И., заедно със св. С. И.а отишли в автосервиза на св. С. в гр. Разград.

С оглед късния час там нямало клиенти. Подсъдимите Ц. и И. и св. И.а влезли в халето при св. С., който в този момент бил седнал на стол до автомобил, по който работел. Св. С. ги попитал защо са дошли, но вместо да му отговорят двамата подсъдими нападнали св. С. и 4 му нанесли удари с ръце по лицето и тялото, при което свидетелят С. паднал на земята, след което двамата подсъдими продължили да му нанасят удари с юмруци ритници по лицето и тялото. В един момент подс. Ц. застъпил с крак ръката на св. С., който продължавал да лежи на земята, като двамата подсъдими му нанасяли удари. Св. И.а, която останала до вратата, притеснена от ставащото започнала да вика към подсъдимите да спрат. След като нанесли множество удари двамата подсъдими накрая спрели да го удрят и заедно със св. И.а излезли от халето и напуснали автосервиза, като се отдалечили. Когато св. С. успял да се изправи, той се обадил на приятеля си св. С. Й. Й.. След което бил подаден сигнал на тел. 112. Св. Й. дошъл в сервиза и видял, че лицето на св. С. било в кръв, ръката му била подута, сервиза бил разхвърлян. Казал му, че Ц. и още едно момче го нападнали в гръб. Малко по-късно св.