Решение № 134 от 12.04.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Владимир Страхилов

Лилия Ненова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500835 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е.-П. П.“ АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК, срещу Решение № 260157 от 11.09.2020 г., постановено по гр.дело № 731/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че Н. И. Г. не му дължи 1 334,51 лева, представляващи коригирана сума по фактура № 0291375840 от 21.02.2020 г. за ползвана електрическа енергия за периода от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г. по партида с клиентски № 1500015611 за обект с № 0510201133, намиращ се в гр. В. Т., ул. „Н. Г.“ № 52, като жалбоподателят е осъден да заплати на Н.Г. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 444 лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Жалбоподателят оспорва извода на първостепенния съд за липса на действаща правна норма, обуславяща правото на дружеството за извършване на корекция на потребената от абоната електрическа енергия, като сочи, че това право на дружеството произтича от разпоредбата на чл. 183 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задължаваща най-общо купувача да заплати цената на получената от него стока. Позовава се на текстове на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за измерванията относно правото на оператора на електроразпределителната мрежа да проверява средствата за търговско измерване (СТИ), задълженията му да осигурява техническата им изправност, както и извършването на метрологична проверка на същите. Позовава се на констатациите за наличието на извършена промяна в схемата на СТИ – подменен елемент /съпротивление/ от електронната платка, както и установен точен измерител на грешка – „минус 80%“ в съставения от Българския институт по 1 метрология (БИМ) констативен протокол, за който сочи, че е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, като извежда извод, че в случая не е отчитана цялата преминаваща през средството за измерване електрическа енергия, в каквато насока било и изявлението на вещото лице по изготвената по делото експертиза. Счита, че в случая е налице виновно неизпълнение на задължението на абоната да не променя схемата на СТИ и да не потребява електрическа енергия без тя да се измерва от такова средство, което според жалбоподателя е основание за ангажиране отговорността на абоната за заплащане на потребената от него, но неизмерена електрическа енергия. Сочи още, че поради невъзможността да се установи датата на извършване на вмешателството в схемата на електромера, както и периодите на потребяване на електрическа енергия, без тя да се измерва напълно от СТИ, доколкото в случая е налице правно и фактическо основание за възникване на процесното задължение на абоната, приложение следвало да намери текста на чл. 162 от ГПК, като оспорва изводите на първостепенния съд за неоснователност на претенцията само поради невъзможността за нейното остойностяване. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.

Препис от въззивната жалба е надлежно връчен на насрещната страна Н. И. Г., чрез процесуалния му представител адвокат П.К. от АК-Стара Загора. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адвокат М., която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства се навеждат доводи и възражения, идентични с изложените във въззивната жалба.

Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание и не се представлява. С депозирана преди датата на съдебното заседание молба чрез адвокат К. дава съгласие за разглеждане на делото в негово отсъствие. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба като счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В приложени към молбата писмени бележки изтъква, че към датата на извършване на проверката на СТИ липсва приложима нормативна уредба и процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, доколкото разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) са били отменени. Счита за неприложима и нормата на чл. 183 от ЗЗД поради недоказаност на доставянето и реалното потребление на допълнително начисленото количество ел. енергия през визирания във фактурата отчетен период. Изтъква, че при монтажа процесното СТИ не е било с нулеви показания по дневна и нощна тарифа, че за останалите регистри не са налице данни за показания към датата на монтажа, както и че липсват доказателства за периода, в която електромерът не е отчитал точно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне 2 по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Н. И. Г. срещу „Е.П. П.“ АД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 334,51 лв., представляваща начислена по партида с клиентски № 1500015611 електроенергия за периода 21.11.2018 г. – 18.02.2019 г. за абонатен № 0510201133 на адрес: гр. В.

Т., ул. „Н. Г.“ № 52.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която заплаща на ответното дружество по горепосочената партида за упоменатия недвижим имот.

Сочи, че с фактура от 21.02.2020 г. сметката му за електрическа енергия за минал период - за времето от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г., е коригирана, като допълнително му е начислена ел.енергия на стойност 1 334,51 лв. Ищецът отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума и заема становище за липса на правно основание за извършване на корекцията от страна на ответника, като развива подробни съображения в тази насока.

В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответното дружество заема становище за допустимост, но неоснователност на иска и оспорва изцяло същия.

Сочи, че на 18.02.2019 г. оправомощени служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на СТИ за абонат на недвижим имот на ул. „Н. Г.“ №.. в гр. Велико Търново. По време на проверката констатирали, че електромерът измерва с грешка „-38,1%“, поради което демонтирали същия и поставили нов. За осъществената проверка бил съставен констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 61 от Общите условия на дружеството. Сочи, че демонтираното СТИ било изпратено в БИМ за експертиза, във връзка с което при извършената метрологична проверка била констатирана външна намеса и изменения в схемата на електромера и бил установен измерител на грешката, с която електромерът измерва преминаващата през него електрическа енергия - „ минус 80%“. Заявява, че въз основа на констативния протокол от метрологичната експертиза и установения факт на неправомерно въздействие върху схемата на електромера, водещо до неизмерване на 80% от потреблението на абоната, било изготвено становище за начисления на електрическа енергия за период от 90 дни, считано от датата на констатиране на неточното измерване, като на основание на съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, ищецът - потребител на енергийна услуга и купувач, дължал процесната сума като цена за потребена електрическа енергия за определен период от време без тя да е била отчетена със СТИ, поради осъществено неправомерно въздействие върху схемата на техническото средство.

След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, че ищецът за процесния период е бил титуляр на партидата на имот, находящ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н. Г.“ № ...., с абонатен № .... и клиентски № ...., към който се водел електромер с фабричен № 75574411, както и че в процесния период ищецът е получавал от ответното дружество услуга по доставка на електрическа енергия. Тези факти се установяват и от представените по делото протокол за монтаж/демонтаж на електромер от 18.11.2016 г., както и от справка за потребление и извлечение за фактури и плащания.

От представения по делото констативен протокол № 1601406, подписан от ищеца, се установява, че на 18.02.2019 г. С.П. С. и Л. С. Ш. - служители на „Е.С.“ АД, са извършили проверка на техническото състояние на процесния електромер, по време на която поради измерена с еталонен уред грешка „-38,1%“ демонтирали същия за изпращане за експертиза в БИМ.

Видно от констативен протокол № 36/27.01.2020 г. на БИМ е извършено изследване на демонтирания електромер, като не са установени механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, констатирано е наличието на необходимите обозначения на табелката на електромера. При продължително натоварване на нощната тарифа на електромера е 3 отчетена грешка „-80%“, което е над максимално допустимата „±2.0“. Установено е още, че при кратковременно включване на електромера е налице отчитане с грешка от „-76.89%“ до „-79.77%“, което също надвишава максимално допустимите отклонения. Посочена е видима външна намеса в схемата на електромера – подменен елемент /съпротивление/ от електронната платка, като е дадено заключение, че електромерът не отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия.

Въз основа на така извършената проверка „Е.С.“ АД са одобрили да се начисли допълнително общо количество електрическа енергия от 6 750,9 кWh по партидата на ищеца за периода от 21.11.2018 г. до 18.02.2019 г. (общо 90 дни), което се установява от справка № 57369_CAF3 от 19.02.2020 г.

„Е.-П.П.“ АД преизчислили количеството енергия, като на 21.02.2020 г. е издадена фактура № 0291375840 за партидата на ищеца, с която 6 751 кWh са остойностени на 1 334,51 лв.

Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като относими, допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна в първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Л. Ш., участвал в извършената на 18.02.2019 г. проверка на процесното СТИ.

По време на разпита си същият сочи, че пломбата на капачката на клемния блок на електромера го навела на мисълта за извършена манипулация. Заявава, че с помощта на еталонен уред констатирали, че СТИ измерва с грешка, поради което подменили същото с ново. Сочи, че проверката на електромера била извършена в присъствието на абоната.

Показанията на свидетеля съдът кредитира като последователни, логични, без вътрешни противоречия и кореспондиращи на останалия доказателствен материал по делото.

От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и почиващо на установените по делото обстоятелства и специални знания на експерта, се установява, че процесният електромер е бил метрологично годен към момента на демонтажа. Вещото лице сочи, че са налице данни за вмешателство, като извършената манипулация на СТИ води до невъзможност да бъде измерена цялата потребена от абоната електроенергия. Посочено е, че е налице неточно отчитане /-80%/ на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия, което означава, че СТИ отчита 20% от преминалата през него и потребена от абоната енергия. Според експерта допълнително начисленото от ответното дружество количеството ел. енергия е математически вярно изчислено за период от 90 дни.