Решение № 1686 от 31.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. П., 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във вр.с чл.19 ал.1 от ЗГР.

Образувано е по молба от П. Я. Б. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№13 ,, в обстоятелствената част на която се твърди, че молителят е роден на 09.02.1975г в град П. .

При раждането си е записан с имената П. Я. Б.. В удостоверението му за раждане родителите му са записани с имената : майка Н. З. М. и баща Я. Б. М.. Молителят твърди, че родът му е от турски етнически произход. Всичките приятели, познати и роднини ги знаят като рода на А. М., а не както са записани родителите му – М.. Молителят твърди ,че дядо му Али е от известен турски род и е бил с турски имена А. М. и всички го познавали.Бащата на молителя по документи е с имената Я. Б. М., но е известен като Я. А. М., каквито са били имената му по документи преди 1989г. при принудителната промяна на турските имена с български.

Сочи се в молбата, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството- към фамилията с определен произход, значение, история , възраст , определян принадлежността му към рода , към корените на родословието ми, семейните у етнически или религиозни традиции. Още когато се е родил родителите са искали да го запишат с името У. и бащино и фамилно име Я. Али, но тогава това не е било разрешено. Досега никой от неговите близки и познати не се е обръщал към него с името П. всички, хора, които познава и с които поддържа връзка го знаят като У.. Молителят също винаги се представя с това име и когато се налага да попълва документи се случва да коригира името си, защото се записва У., а по лична карта е П.. Молителят лично не може да се възприеме с името П. и това име е чуждо за самосъзнанието му. Освен това бащиното и фамилното му ,с които е записан не го определят към рода, от който произхожда и така както е познат в общността, в която живее. Молителят твърди, че е вярващ мюсюлманин и настоящите имена му създават 1 неудобство при определянето му в общността, към която принадлежи.

След направено в съдебно заседание уточнение е поискано от съда да се допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име на молителя от П. Я. Б. на У. Я. М.. В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответната Община П. не е подаден писмен отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура-П. не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си ,поддържа молбата.

Ответната община не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

В съдебно заседание РП-П. не изпраща представител и не изразява становище по молбата.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в молбата твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото писмено доказателство- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №314/15.02.1975г., съставен от община П., е видно, че молителят е роден на 09.02.1975г от майка Н. З. М. с ЕГН ********** и баща Я. Б. М. с ЕГН **********. Представено е удостоверение изх.№И-3803_001/21.08.2024г, издадено от община П. за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че Я. Б. М. и Я.

Алиев М.ов са едно и също лице.

От данните, почерпени от личния регистрационен талон на молителя и от Национална база данни“Население“ е видно, че бащата на молителя към настоящия момент е с български имена. Майката на молителя до смъртта си/ починала на 02.06.2008г. е носила български имена. Молителят има брат А. Я. Б. с ЕГН *****. Сестрата на молителя в предходен период е била с имената Р. Я. М., но през 2005г. по съдебен ред е променила името си на Р. Я. А..

От служебно изисканите справки се установява, че молителят е неосъждан, срещу него не е наличен заявителски материал, няма образувани наказателни дела, респективно следствени дела както и наложени административни мерки. Спрямо него няма наложена забрана за напускане пределите на Република България.

От ангажираните от молителя гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. А. .А. и К. П. П. се установи, че от раждането му всички близки се обръщали към молителя с името У.. Приятелите и съседите също го знаят като У.. Бащата молителя се казва Я. А. М.. Техният род бил известен с фамилията М.. Молителят изповядва исляма и редовно посещава мюсюлмански храм и присъства там по време на служба.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Молбата, с която е сезиран съда, черпи правно основание в разпоредбата на чл.19, 2 ал.1 от ЗГР – промяна на собствено, бащино и фамилно име.

Основателността на молбата се обуславя от категоричната установеност по делото на наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба- името да е осмиващо, опозоряващо , обществено неприемливо/ което не се твърди в настоящия случай,респ. не е предмет на доказване / или „важни обстоятелства“ да налагат това. Молителят се е позовал на втората предпоставка. Ето защо съдът следва да ограничи предметния обхват до това дали заявените обстоятелства са “важни обстоятелства“ за допускане на исканата промяна на собственото , бащино и фамилно име на молителя.

Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяна са строго определени от закона и се допускат при определени обстоятелства. Юридически името е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части- собствено , бащино и фамилно като всяка от тези части се използва при различни условия за социално общуване. Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита се предоставя на правния субект, който реално и ефективно може да постигне осъществяване на индивидуалните права, които действително притежава и които са признати от правна норма. Безспорно е, че молителят е носител на субективно право на иск за промяна на имената по съдебен ред.

Самото име е словесно наименование, чието притежаване е задължително за всяко физическо лице – чл.8, ал.1 от ЗГР и начинът на образуване се регламентира императивно в чл.12 и следващите от ЗГР като възможности за свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото/ личното/име.

В съдебната практика е даден отговор на материалноправния въпрос:“Дали субективното желание на лицето да носи определено лично име може да се квалифицира като „ важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР?“. Така например в решение №1426 от 10.12.2008г по гр.д.№396/2008г на ВКС е прието, че собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „ важно обстоятелство“ и обуславя промяна на това име. С решение №138 от 19.03.2009г по гр.д.№611/2007г на второ г.о. на ВКС и решение №19 от 08.02.2012г. по гр.д.№486/2011г на трето г.о. на ВКС е прието, че от понятието „ важни обстоятелства“не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически и религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда и определени институции.

Безспорно се установи от анализа на гласните доказателствени средства, които съдът кредитира като непосредствени, убедителни и неразколебани в хода на делото, че у молителя е налице едно трайно, постоянно и непрекъснато субективно желание още от момента на неговото осъзнаване като човешка личност и индивид да носи името У.. Установи се, че от 3 момента на раждането си молителят е известен сред близки, роднини,приятели и в махалата, в която живее, с името У.. Никой не се е обръщал към него с името П., което име единствено в акта му за раждане. Установи се също така , че субективното желание на молителя за промяна на собственото му име продиктувано от съображения от етнически и религиозен характер. Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост и удостоверения от Районна прокуратура и Окръжна прокуратура, молителят не е осъждан и срещу него няма образувани и водени производства за престъпления от общ характер, следователно исканата промяна не е свързана с намерение да се въвеждат в заблуждение органите на реда и други институции.

Предвид изложеното и ръководейки се от разясненията, почерпени от задължителната съдебна практика, относно предпоставките, при които следва да се допусне промяна на собственото име на едно лице, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице е налице „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР за промяна на собственото име на молителя от П. на У., поради което молбата в тази част като основателна следва да бъде уважена.

По искането за промяна на бащиното и фамилно име на молителя съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.13 от ЗГР предвижда , че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите. Фамилното име на физическото лице се формира по реда на чл.14 от ЗГР, а именно- от фамилното име бащиното име на бащата с „-ов“ или „-ев“ и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически и религиозни традиции на родителите. Разпоредбите на чл.13 и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани от субективното отношение към тях от носителя на правото име. С други думи силното желание на молителя да носи определено бащино и фамилно име, не може да се подлага на преценка. Промяната на бащиното и фамилно име изисква установяване по несъмнен и категоричен начин на обективни предпоставки, които де бъдат подведени под понятието „важни обстоятелства“. В закона няма легално определение на понятието „ важни обстоятелства“, поради което същото подлежи на преценка във всеки отделен случай.

Такива обстоятелства са например известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира, носенето на лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята на това лице промяна и др. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и чл.14 от ЗГР и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице / В т.см. Решение №256 от 29.04.2004г. по гр.д.№513/2003г, на ВКС, Решение №77 от 16.02.2012г по гр.д.№344/2011г. на ВКС, Определение №1253 от 15.10.2009г по ч.гр.д.№1181/2009г на ВКС, Определение №708/17.05.2012г. по гр.д.

4

№23/2012г. на ВКС, Определение №340/09.02.2012г. по гр.д.№1049/2011г на ВКС ,Решение№507 от 22.10.2010 по гр.д.№227/2010г. на ВКС , Решение №434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г на ВКС/.

В настоящия случай като причина за промяна на бащиното и фамилно си име молителят изтъква обстоятелството, че изповядва исляма като религия и настоящото му име му създава неудобство при определянето му в общността, към която принадлежи, както и че в предходен момент- преди 1989г.баща му е носил турско име.

На първо място следва да се отбележи, че по делото липсват данни в някакъв предходен момент да са били сменени имената на молителя и това да е станало против неговата воля или към момента на раждането си да е записан с имената, които родителите му примерно не са желали детето им да носи поради липса на възможност или ограничена такава да изразят свободно волята си с оглед конкретните политически условия в страната като важни причини , за да се иска възстановяване на предходното положение, което той желае ,приема или се съгласява. Липсват данни бащата на молителя след приемане на българските имена да е сменил същите с предишните си турски имена. Напротив както се установи от анализа на доказателства и двамата родители на молителя са с българските си имена- баща му и към настоящия момент , а майка му – до смъртта си през 2008г. В решение №205/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№654/2011г е прието ,че фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството. Родителите на молителя носят български имена, което е индиция за семейната и родствена принадлежност. Безспорно е, че собственото и фамилно име на бащата на молителя са Я. М. и по правилото на чл.13 и чл.14 от ЗГР са образуващи презимето и фамилното име на молителя .