Решение № 426 от 05.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. П., 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Станислав П. Г.

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000157 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.

Обжалвано е решение № 260481 от 31.12.2021г., постановено по т.д. № 551 по описа за 2021г. на ОС П., с което ЗАД „А.“, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. С.К. № 2, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. „С.“ с рег.№ ......, валидна към 30.09.18г. е осъден да заплати на К. Г. П., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр.П., ул.“4-ти януари“№36, ет.5, офис 4, адв.М., в качеството им на законни наследници и правоприемници на починалия в хода на производството П.Д.П., ЕГН **********, по банкова сметка ..... с титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“, ЕИК ..... сумите от по 2500 лева на всяка от тях, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени приживе от общия им наследодател, вследствие на телесните увреди, причинени му при ПТП, станало на 30.09.18г. в гр.П., на кръстовището на ул.“Д.Т.“ и ул.“П.С.“, където, като пешеходец, бил блъснат от л.а. „С.“ с рег.№ ......, управляван от К.П.К., ведно със законната лихва върху това обезщетение за времето от 18.10.18г. до окончателното му плащане, при определен справедлив размер на следващото се на пострадалия обезщетение от 10 000лв. и след намалението му с 50%, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а иска до пълния предявен размер 1 от по 30 000 лв. за всяка от ищците е отхвърлен, като е отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва за периода 30.09.18г.-17.10.18г..

Решението в отхвърлителната част е обжалвано от ищците К. Г. П., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, представлявани от адв. Л. Д. и И.С. с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и в нарушение на закона – чл. 51, ал.2 ЗЗД относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Искането отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдените 2500 лв. до претендираните 30 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което исковете бъдат уважени в пълен размер. Претендират разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба, подадена от ищците в първоинстанционното производство е постъпил такъв от ЗАД „А.“, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. С.К. № 2, представляван от юрисконсулт Л. М. – Л., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането, отправено до въззивния съд е решението в отхвърлителните му части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Решението в частта, с която ЗАД „А.“, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. С.К. № 2 е осъдено да заплати на всяка от ищците К. Г. П., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН ********** сумата от по 2500 лв. е обжалвано от застрахователя – ответник с твърдения за неправилност на изводите на съда досежно това, че пострадалия е бил предвидимо препятствие на пътя, а в случай, че този извод бъде споделен е оспорен определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

В срока за отговор на въззивната жалба на ЗАД „А.“, ЕИК ..... е постъпил такъв, с който К. Г. П., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, представлявани от адв. Л. Д. и И.С. оспорват жалбата на дружеството застраховател.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на П.Д.П., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. 4-ти януари № 36, ет.5, офис 4 против ЗАД „А.“ ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. ......., Район С., ул.

„С.К." № 2 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 30.09.2018 г. около 19.35 ч. в гр. П. на кръстовището на ул. Д. Т. и П. С. при управление на МПС „С.“ рег. № ...... К.П.К. при неспазване правилата за движение е блъснал 2 пешеходеца П.Д.П., като за станалото е съставен констативен протокол, в който е отразено, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество. Твърди, че след станалото ищеца е постъпил в болнично заведение, където след извършена образна диагностика е констатирано травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на 9-то ребро, вдясно по задна аксиларна линия и фрактура на тибиално плато, което увреждане е довело до болки и страдания в периода на лечението и възстановяването му. Сочи, че увреждането е предизвикало страх у него за възстановяването му, предвид възрастта му, безспокойство и безсъние от невъзможността му да ходи самостоятелно и да остане инвалид до края на живота му, което ще създаде затруднения на близките му, принудени да го гледат. Като твърди, че е изпратил покана до ЗАД „А.“ за изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки това и след като е изискал съответни документи, застрахователя е отказал да определи и заплати такова, настоява съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „А.“ да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 30.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „А.“ ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. С. ......., Район С., ул. „С.К." № 2 в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.

Признава, че е налична валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с виновния водач за управляваното от него МПС. Оспорва твърдението, че станалото ПТП е причинено по вина на застрахования при него водач, както и, че вследствие неговото поведение са настъпили за ищеца съответни вредни последици. Оспорва описания механизъм на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача на МПС-то. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в предприето от ищеца пресичане на пътното платно на необозначено за целта място в нарушение на чл. 113 ЗДвП, чл. 114 ЗДвП във видимо нетрезво състояние, което му е попречило да възприеме правилно пътната обстановка, наличието на МПС на платното, неговата отдалеченост и скоростта, с която се е движило, който принос, според ответника е над 90 %.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца оспорва възраженията на ответника както неоснователни.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на 3 пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна покана, получена от ответника на 18.10.2018г.

/л.16-17/, по която с писмо изх. № 1019-КЗ-68 от 08.01.2019г. е уведомил заявителя, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, първата от които е осъществяване на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно поведение, вредоносен резултат – причинени имуществени и неимуществени вреди, които да са пряка и непосрествена последица от деянието и вина на извършителя, а втората наличието на валидно застрахователно правоотношение между извършилия противоправното деяние и ответното дружество застраховател.

Досежно механизма на станалото ПТП са изготвени и приети две САТЕ – първоначална и повторна, допусната от въззивния съд при условията на чл.

266, ал.3 ГПК. От приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на 30.09.2018г. около 19.34 ч. между л.а. «С. С3», управляван от К.П.К. по платното за движение на ул. Д. Т. в гр. П. в посока от юг на север и пешеходеца П.Д.П. в момент, в който последния е пресичал платното за движение в посока от запад на изток, отляво на дясно пред автомобила. Уточнено е, че произшествието е настъпило на прав, равен и хоризонтален пътен участък, в тъмната част на деня, при намалена видимост и мокра настилка, на кръстовище, на което няма пешеходна пътека, светофар, подлез и/или надлез.

Според експертът, в случай, че пешеходеца се приеме за предвидимо препятствие, водача на лекия аватомобил е имал възможност да го пропусне и ПТП да не настъпи. По отношение на възможността пешеходеца да възприеме приближаващото МПС и съответно да реагира по начин, че да 4 избегне удара експертът е посочил, че тази възможност е субективна и е опосредена от много фактори, в т.ч. зрение и психоемоционално състояние, поради това и категоричен извод не може да се формира.

От приетата пред настоящата инстанция повторна автотехническа експертиза се потвърждава извода на първоначалната такава досежно липсата на категоричност по отношение на възможността пострадалия да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно с уточнението, че доколкото ПТП-то е настъпило в тъмната част на денонощието, то пешеходеца би могъл да възприеме светлината от фаровете на приближаващия автомобил. Според повторната експертиза от техническа гледна точка причината за станалото ПТП е навлизането на пешеходеца на платното за движение по начин, време и място, когато това не е било безопасно и закъснялата реакция на водача на лекия автомобил чрез задействане на спирачната система да предотврати удара в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно.

Пред въззивната инстанция е разпитан св. Д. П., очевидец на станалото ПТП, чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и без данни за заинтерисованост. Свидетелят сочи, че пиел кафе на ул. «Д. Т.», когато видял видимо пиян човек да тръгва между колите по диагонал да пресича на непредвидено за това място, вследствие което кола, която не карала бързо го ударила.

С постановление от 21.04.2022г. РП П. е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 99/2018г. по описа на сектор РПТ при ОДМВР, пр.пр. № 9079/2018г. по описа на РП П., водено срещу К.П.К. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.б пр.2 вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 НК, а от мотивите се установява, че причина за това е приетото, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК.

От комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че вследствие станалото ПТП на ищеца са причинени фрактура на 9-то ребро в ляво, пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, счупване на външно плато на голямопищялна кост и фрактура на горната част на малкия пищял, които увреждания са предизвикали умерени и на моменти значителни болки и страдания, затихнали в хода на оздравителния процес, продължил 2-3 месеца.