Решение № 145 от 28.05.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 145 Дата 28.05.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева в съдебно заседание на 20 май 2020 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 117 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

От М.А.Ч. е обжалвано Решение № 137 от 22.10. 2019 г., изменено с Определение № 79 от 03.02.2010 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 349/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

„ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.А.Ч., ЕГН **********,***, дължи на „О..“ АД, с ЕИК ***, сума в общ размер от 39 783.14 лева, от които: 35 199.68 лева – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.01.2009 г., изменен с допълнителни споразумения № 1 от 10.01.2011 г. и № 2 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до окончателното й погасяване; 3 958.25 лева – договорна лихва, начислена за периода 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.; 625.21 лева – наказателна лихва, начислена за периода 05.06.2016 г. до 25.09.2017 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 487 от 29.09.2017 г. по ч. гр. дело № 1121/2017 г. на Районен съд – П..“, както и в частта му, с която М.А.Ч. е бил и осъден, да заплати на „О..“ АД „сумата от 3 539.59 лева – разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК“ както и „сумата 2 256.20 лева – разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.“

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Искът е по чл. 422, ал. 1 ГПК – за съществуване на вземанията, произтичащи от невърнат навреме банков ипотечен кредит, за събиране на които, по реда на чл. 418, ал 1, във вр. с чл. 417, т. 1 ГПК, ищецът (кредитодателят) „О..“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника (кредитополучателя) М.А.Ч.. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, затова, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, ред. ДВ, бр. 86/2017 г. и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е предявен настоящият иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът е твърдял, че вземанията му по сключения с ответника договор за кредит от 21.01.2009 г. (л. 10 и сл.), за които е била издадена заповедта за незабавно изпълнение, са станали изискуеми, считано от 16.08.2017 г., поради настъпване на условието по чл. 17, ал. 2 и чл. 18, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит – неплащане на дори само две от дължимите месечни погасителни вноски, които в случая са били не две, а 15 (петнадесет) последователни, за обхващащия повече от година период от 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.

Единственото поддържано във въззивната жалба възражение срещу уважаването на иска е, че – според жалбоподателя – уведомлението до М.Ч. по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, с изх. № 121211/17.08.2017 г. (л. 24) за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не му е било връчено редовно.

Според договорената от страните клауза по чл. 8, ал. 5, изр. 1-во от договора за кредит, Кредитополучателят изрично е поел задължението „да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса и другите данни, посочени в настоящия договор, както и при всяка следваща промяна в своя адрес“. И веднага след това страните са договорили, че „При неизпълнение на това задължение, всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й“ (чл. 8, ал. 5, изр.

2-ро).

Адресът, който Кредитополучателят М.Ч. е посочил в договора за кредит е: „гр. П., ул. „М.Т.“ № 2“. Точно на този адрес Банката е изпратила Уведомлението до М.Ч. с изх. № ***от 17.08.2017 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (л. 24), като в Разписката за доставка (л. 26) на датата 30.08.2017 г. куриерът Р.С.е отбелязал, че „Адресатът е напуснал адреса преди повече от 1 год.“.

По делото въобще няма спор, че М.Ч. наистина е напуснал и вече не е живеел на посочения от самия него адрес „гр. П., ул. „М.Т.“ № 2“ – както към датата на изпращане на уведомлението с изх. № ***от 17.08.2017 г., така и към датата 30.08.2017 г., когато същият този посочен в договора адрес е бил посетен от носещият уведомлението куриер. Няма и спор, че по това време неплащащият от повече от година вноските по кредита М.Ч. е бил вече в чужбина, в Г..

При това положение и при липсата на спор, че няма каквото и да било уведомяване от Кредитополучателя за напускането на посочения в договора адрес и при наличие на ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба по чл. 8, ал. 5 от договора, единствената рефлексна правна последица в случая е била, че изпратеното от банката Уведомление до Ч. с изх. № ***от 17.08. 2017 г. е трябвало да „се счита за редовно връчено“ на датата 17.08.2017 г.

Това изцяло решава въпроса за редовността на уведомяването на Кредитополучателя М.А.Ч. – за извършеното от „О..“ АД обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията му по процесния Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.01.2009 г., защото изобщо не е било необходимо (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД) банката да се опитва да връчи уведомлението на други, евентуално настоящи по онова време адреси на Ч., които междувременно, по друг повод, е узнала или би могла да узнае, нито да полага усилия, да издирва настоящ телефон или какъвто и да било друг начин за свързване с неизправния си длъжник.

Констатациите в подробното заключение на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Л.А.(л. 82 и сл.) са приети без възражения от страните и при липсата на спор, че към датата 17.08.2017 г. предвидените в договора основания за обявяване на предсрочната изискуемост на останалите непогасени задължения на кредитополучателя наистина са настъпили, предявеният установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК – като основателен – е трябвало да бъде уважен.

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл.

271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски по чл. 29, ал. 3 ГПК, в размер на сумата 1 646.47 лева (л. 19) плюс 200 лева по чл. 78, ал. 8 ГПК. Общо – 1 846.47 лева.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137 от 22.10. 2019 г., изменено с Определение № 79 от 03.02.2010 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 349/2018 г., в частта му, с която съдът е решил следното:

„ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.А.Ч., ЕГН **********,***, дължи на „О..“ АД, с ЕИК ***, сума в общ размер от 39 783.14 лева, от които: 35 199.68 лева – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.01.2009 г., изменен с допълнителни споразумения № 1 от 10.01.2011 г. и № 2 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до окончателното й погасяване; 3 958.25 лева – договорна лихва, начислена за периода 05.06.2016 г. до 16.08.2017 г.; 625.21 лева – наказателна лихва, начислена за периода 05.06.2016 г. до 25.09.2017 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 487 от 29.09.2017 г. по ч. гр. дело № 1121/2017 г. на Районен съд – П..

ОСЪЖДА М.А.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „О..“ АД, с ЕИК ***, сумата от 3 539.59 лева – разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.А.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на „О..“ АД, с ЕИК ***, сумата от 2 256.20 лева – разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.“

В останалата му част – като необжалвано – Решение № 137 от 22.10. 2019 г., изменено с Определение № 79 от 03.02.2010 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 349/2018 г., е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.А.Ч., ЕГН **********, да заплати на „О..“ АД, ЕИК ***, сумата 1 846.47 лева (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и 47 ст.) разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред

Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.