Определение № 733 от 13.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. Велико Търново, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500570 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от Община Велико Търново, представлявана от заместниккмет С. Д. - И.а против решение № 452/01.08.2024 г. по гр.д. № 899/2021 г. по описа на ВтОС.

С въззивната жалба решението на ВтОС се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се иска постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД се отхвърлят като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици от това. Според въззивната Община по делото е безспорно доказано, че в процесния участък, в който се е реализирал инцидента не следва да преминават пешеходци, тъй като не са налице пешеходни пътеки и има ограждения и след като пострадалата е пресичала неправилно ул. „Толедо“ не може да черпи права от неправомерното си поведение и да претендира вреди от това поведение, като се поддържа, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Обсъждат се подробно събраните доказателства относно метереологичната обстановка в деня на увреждането и положените усилия от снегопочистващата фирма в процесния участък, вкл. извършеното опесъчаване, поддържа се, че е налице небрежност от страна на пострадалата, обсъжда се заключението на приетата съдебно медицинска експертиза /СМЕ/, съгласно което 1 продължителността на възстановяването на пострадалата се дължи и на друго нейно заболяване - карцином, както и на наднорменото й тегло. Счита се, че е налице съществено противоречие между показанията на свидетелите А. С. и С. С. относно възстановителния процес при пострадалата. При условие на евентуалност, в случай, че съдът намери, че Общината като възложител на снегопочистването носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД се поддържа, че присъденото обезщетение за конкретното увреждане е завишено тъй като с оглед установената съдебна практика обезщетението следва да е между 8 000 лв. и 15 000 лв., поради което се иска присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанция.

С въззивната жалба не се правят доказателствени искания. Представена е квитанция за внесена държавна такса в размер на 649,96 лв. по сметка на ВтАС.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на Община Велико Търново – „Нелсен Чистота“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Д. Д. от САК, с който се поддържа въззивната жалба, депозирана от Община Велико Търново. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението на задълженията на дейностите по зимно почистване на града към процесния момент, както и на доказателствата във връзка с наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не е съобразила поведението си със зимните условия и е пресичала пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека. Счита се, че претърпените неимуществени вреди са останали недоказани и алтернативно, че присъденото обезщетение за тях е завишено. С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адвокат Р. Т., в качеството на пълномощник на въззиваемите страни, ищци в първата инстанция - К. Е. Н., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Е. Н. и Е. Е. Н., малолетен, действащ чрез баща си Е. Н., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се обсъждат подробно събраните по делото доказателства и се прави извод за правилност и законосъобразност на постановеното решение, за липса 2 на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и за доказаност на претърпените от нейна страна имуществени и неимуществени вреди.

Въззивният съд в производството по чл. 267 ал. 1 ГПК приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, но констатира, че в диспозитива на съдебното решение в противоречие с мотивите му е пропуснато да се посочи, че съдът се произнася по частичен иск за сумата от 30 000 лв. от иск за сумата от 60 000 лв., както и не е посочено, че решението е постановено при участие на трето – лице помагач на ответника – „Нелсен Чистота“ ЕООД, гр.

София. При тези констатации въззивният съд намира, че следва да прекрати производството по делото и да върне същото на първоинстанционния съд, който по реда на чл. 247 от ГПК да отстрани констатираните очевидни фактически грешки в решението.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 570/2024 г. по описа на ВтАС и ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за произнасяне с решение по реда на чл. 247 от ГПК съобразно мотивите на настоящото определение.

След изтичане на срока за обжалване на решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК делото, ведно с постъпилата жалба да се изпрати отново на ВтАС.

При повторното му изпращане във ВтАС делото следва да разпредели при условията на чл. 80 ал. 10 от Правилника за администрацията в съдилищата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО като непреграждащо не подлежи на обжалване, но следва да се съобщи на страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4