Решение № 33 от 15.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20223100501623 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, образувано по въззивната жалба вх.№ 265067/9.05.2022 от И. Т. Т., чрез адв.Н.Т., срещу решението на ВРС-40с-в № 260219/8.04.2022 по гр.д.№ 13503/2020, което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от нея иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС за признаване правото на изкупуване на продадените от ответниците Н. И. Т.

ЕГН ********** и А. П. С. ЕГН **********, 1/2ид.ч. от съсобствена недвижима вещ, представляваща ПИ с идентиф.№ ****.***.*** по КККР на с.Б., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18/06.03.2015г на Изп.дир. на АГКК, с площ 987кв.м., с адм.адрес ул.„К.“ № 73, за цена, съразмерно от общата от 30000евро, на която вещта е била продадена на отв.Д. В. И. ЕГН **********, ведно с наличните към момента на сделката и несъществуващи понастоящем две постройки, които не са предмет на иска; ОСЪДЕНА е ищцата да заплати на първите двама ответници Н. И. Т. ЕГН ********** и А. П. С. ЕГН **********, сумата от 1630лв - направените разноски по делото, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и на третия ответник Д. В. И. ЕГН ********** - 1500лв за сторени разноски по делото, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението за постановено при съществени процесуални 1 нарушения поради необсъждането на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност.

В изложението се посочва, че основният спорен въпрос е материално правен, свързан с отговор на въпроса: след датата 3.06.1982г, когато е бил сключен между преживялата съпруга на Т. Ив. Д. и сина им Н. Т. И. договор за издръжка и гледане за придобитата от нея 1/2 от имота, доколкото останалата половина от имота е била собственост на самия син като наследник на баща си, дали след посочената дата някой друг е придобивал правото на собственост върху целия имот на собствено основание имота извън наследственото правоприемство.

Мотивите на ВРС и отговорът на този и на следващия, свързан с него въпрос, а именно чия собственост е бил ПИ към момента на извършване на сделката, обективирана в НА № 123 т.I нот.д.№ 123/ 1.08.2016г на н-с Р.Т., по отношение на която е заявената претенцията за признаване правото за изкупуване, са преценени неправилно, откъслечно и дори тенденциозно, като на непоследователните показания на един свидетел е придадено значение, различно от това, което съдържа в себе си владението като основание за придобиване по давност.

Преодоляване съдържанието на очевидно тенденциозните свидетелски показания при противоречието им с други такива следва да стане въз основа на сравнение с обективните писмени доказателства по делото, което решаващият състав не бил сторил.

От показанията и на двамата свидетели се установявало, че наследодателят на ищцата до последните дни от живота си е живял в имота и го е считал за свой; отглеждал там животни; извършвал строителство на постройки от допълващото застрояване - все поведение, което съдът не е коментирал.

Записването върху разписния лист името на отв.Н. И. Н. е въз основа на представения по делото и оспорен от ищцовата страна КНА, за който неоснователно РС не е приел, че доказателствената му сила е била оборена.

Фактите, за които липсвал коментар от страна на съда били следните:

1/ липсва коментар за правното значение на първата по време, подадената след смъртта на прародителите данъчна декларация - тази с вх.№ 2

162/23.03.2012г, стризискана от ищцата, представена и приета по делото без оспорване, в която майката на Н. Ил.Т. - С. Т., наследница на другия наследник /чичо на ищцата/ - И., е декларирала имота като съсобствен и за трети собственик /съобразно действителното правно и фактическо положение, е посочено като придобивно основание само „наследство“ и е бил представен НА № 170/1982г.

Чрез този документ категорично се доказва, че към него момент трите посочени в декларацията лица са били собственици и са се считали за такива, като третият по ред е пряк наследодател на ищцата – Т. Н. Т. с квота 1/2 от имота. Липсва коментар на този изходящ и от насрещната страна частен документ, удостоверяващ неизгоден за него факт.

Посочената декларация по естеството си представлява извънсъдебно признание, че Н. Ил.Т. и майка му признавали правата на чичо му Т. /баща на ищцата/ за съсобственик на имота, като по този начин се отрича тезата, че до този момент били своили имота за идеалните части на нейния наследодател.

Първото фактическо действие, с което отв.Н. Т. е демонстрирал намерение за своене, била подадената вече само от него втора по време декларация - тази с вх.№ 757/2.10.2013г, с която е заявил, че се счита единствен собственик на имота, макар че нов юридически факт, който да води до подобно придобиване, нямало, а как е придобил частта и на майка си, не ставало ясно.

Единственият относим за спора нов ЮФ била смъртта на наследодателя, настъпила на 12.11.2012г, от който момент е било открило наследството му. Едва след този момент Н. Т. би могъл да завладее имота за себе си. Но, при владение от посочената дата до датата на продажбата е бил изминал период от време, по-кратък от 5 год..А дори да би бил по-голям, когато наследник владее срещу сънаследник, владението е недобросъвестно и предполага да е осъществявано за срок от 10 год., съобразно нормата на чл.79 ал.2 ЗС.

Купувачът по сделката не може да прибави своето владение към това на продавача си, тъй като се касае за разнородни владения. От сделката по продажбата без съгласието на ищцата са изминали също по-малко от 5 год. и общо по-малко от 10 год. от смъртта на наследодателя.

Следователно, първата предпоставка за признаване правото на ищцата 3 да изкупи имота, а именно наличието на съсобственост, била установена и доказА.. безспорно

До същият правен извод водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установят, че дворното място и къщата са били собственост на Т. Ив.Д. и съпругата му Т., че къщата била построена от тях и след това придобита от единствения им син Н. по време на брака му с Р. Т..

Няма спор, че наследодателят на ищцата Т. Ник. Т. е стА.л причина фамилното жилище в гр.В. да бъде продадено за негови задължения, при което отношенията във фамилията няма как да са останали такива, каквито обичайно са в едно семейство, но липсвали доказателства след това родителите приживе или той самият да са извършили разпореждане с някаква част от имота или дори да са имали подобни намерения. Тъкмо напротив, показанията на свидетелите сочат, че в този имот в последните години от живота си е живял именно Т. Н. Т., като първоначално е било заедно с майка си до края на дните й. Той е бил този, който е обитавал жилището, отглеждал е животни на двора и в помощните постройки, извършвал е поддръжка на сградата и осъществил допълващо застрояване според своите виждания и начин на ползване на имота, прибирал е плодовете на същия -т.е извършвал е все действия, които по своето естество показват и доказват владение в своя полза.

Разбира се, че владението било със съзнанието, че се владее сънаследствен имот, при което наследодателят на ищцата е владял своята част за себе си и е държал частта на брат си като държател, точно както повелява обичаят.

Особено характерни за действителното отношение на наследниците към имота са показанията на свид.С., воден от ищцовата страна, който установява това субективно отношение към имота - че наследодателят й е считал имота и за свой, като е желаел неговият дял да остане за дъщеря му. Същото субективно отношение, т.е. като към сънаследствен имот, е имал и другият пряк наследник, който никога и по никакъв начин приживе на брат си не е демонстрирал намерение да придобие чрез правна сделка или по друг начин ид.части от имота, наследени от брат му чрез промяна на субективното си отношение към тях.

Поради изложеното липсвала правна сделка или друг ЮФ, по силата на 4 който ищцата да е загубила своята половина от имота, придобита по наследство от нейния баща.

В решението на ВРС липсват мотиви по заявеното от ищцата в хода на производството възражение за нищожност на нотариалното удостоверяване като извършено от нотариус Р.К.Т., осъден за умишлено престъпление от общ характер, която не е имала правото след осъждането и лишаването й от право да упражнява дейността на нотариус.

Пред съда се е позовала на този общоизвестен факт и ВРС го бил приел както такъв, без да й укаже да сочи доказателства в това отношение.

Ето защо главният спорен въпрос по делото следвало да бъде разрешен при точното прилагане нормата на чл.69 ЗС. След като е установено, че бащата на ищцата е държал имота и не било установено да го е държал за другиго, то значи е владял своята наследствена част за себе си. Затова счита презумпцията за необорена и следва да бъде зачетена, тъй като насрещната страна не е успяла да докаже при условията на пълно и главно доказване изгодните за нея факти, от които черпи благоприятните за себе си права. А в случая такива факти в полза на насрещната страна не биха могли и да бъдат доказани, след като не са настъпили в обективната действителност.

Излага още, че правният спор следвало да бъде решен съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2012г на ОСГК - за необходимостта от установяване на изменение на първоначалното основание на владението като предпоставка за придобиване по давност, доказваща намерението за своене на част от имота срещу съсобственици: „Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се 5 предполага."

В процесния случай нищо такова не било установено, т.к. наследодателят на ищцата е бил във владение на имота до края на дните си и всички са считали този имот и за негова собственост.

Поради изложеното моли да се приеме, че продажбата на половината от имота - собственост на ищцата, не й е била противопоставима. За да продадат валидно своята една втора от имота първите двама ответници /или по-точно, само първият от тях като наследник на баща си, а той за тази част-на своите родители/, е следвало, на осн.чл.ЗЗ ЗС да предложи първо своята ид.част на съсобственика си да я закупи на цената, на която са я продали на трето лице, което не е съсобственик. А това не е било сторено.

Правилно РС е приел, че не се установява по делото преклузивният законов срок за предявяване на иска да е изтекъл, след като се доказва моментът на узнаване на извършената продажба, вкл. и цената, на която е била продадена частта на ищцата – денят на извършената справка в СлВп-В., което се установява чрез представената разписка за внесена сума за писмена справка по Имотния регистър.

Насрещната страна не е оспорила факта, че не е отправяла покА. до ищцата по реда на чл.ЗЗ ЗС, нито че е узнала по други време за сделката.

Счита за незаконосъобразни мотивите на РС, че след продажбата имотът бил значително променен, тъй като предмет на иска било само изкупуването на дворното място, а не се доказало в процеса новата сграда да е законен строеж. Но дори и да е такъв, това може да доведе само до възникването на облигационни отношения между ищцата и приобретателя на имота, извършил строежа.

При определянето на цената, която следва да заплати ищцата, поради липсата на старата сграда, моли да се приеме, че размерът на цената следва да се пресметне математически по простото тройно правило през съотношението стойностите на земята и сградата към момента на сделката, определени към момента на продажбата по заключението на поискА.та от нас експертиза, установила тези стойности, като сумата за липсващата сграда счита, че не се дължи, а отношенията по повод новата постройка ще урежда в последващите съдебни производства.