Решение № 75 от 15.06.2022, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Девня, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20213120200367 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: 148138396, представлявано от управителя Д. Д. против Наказателно постановление № 03013832, издадено на 26.05.2021 г. о т и. д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на въззивника, на основание чл.

414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Въззивникът обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна като твърди, че същото е нищожно, а в условията на евентуалност – незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Доводите си за процесуална и материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт доразвива в писмена молба, твърдейки, че не са били налице елементите на трудово правоотношение между него и установеното в обекта лице – Р. Т. П., а последното е било наето за постигане на определен резултат пи силата на сключен с въззивника граждански договор от предходна дата. Оспорва 1 представената по АНП декларация от 22.04.20021 г. от Р. Т. П., като твърди, че данните, вписани в нея са „диктувани” от проверяващите инспектори.

Сочи, че единственото вярно обстоятелство в нея е вписаното собственоръчно от лицето Р.П., че „е шофьор на колегата си, когото води на работа за първи път”. Излага, че не е изпълнител на посочения в АУАН строеж, а е сключил договор на 21.04.2021 г. със строителя – „Милкос Инженеринг”ООД да извърши единствено бетонов фундамент на същия.

Твърди също, че има сключен граждански договор от същата дата с лицето Р.

Т. П. и категорично отрича да се е намирал в трудови правоотношения с него.

Сочи, че обжалваното наказателно постановление е необосновано в санкционната му част, като АНО е определил санкцията в размер близък до средния, без да изложи каквито и да било мотиви за това. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира разноски. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията в нея.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да му присъди полагащото се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат представител за участие в делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.04.2021 г. свидетелите Е.Н. и Н. – служители в Дирекция ”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – разширение на цех за ремонтни дейности и стругарска обработка на метали, находящ се в ПИ *** за промишлена и складова дейност в гр. Девня. В обекта били установени две лица, едно от 2 които свид. Р. Т. П., който декларирал в писмена декларация, че работи в дружеството – въззивник като шофьор т същия ден, като няма сключен трудов или граждански договор, с работно време от 09, 00 ч. до 17, 00 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. И двете лица били надлежно инструктирани за деня от техническия ръководител на „Милкос”ООД. При изискване на документацията от въззивното дружество се установило, че същото няма сключен писмен трудов с лицето Р.П., поради което е достигнат извод за осъществено от въззивника нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 вр. чл. 61 ал. 1 от КТ.

На 20.05.2021 г. на „А.Д. Развитие”ЕООД бил съставен АУАН за така допуснатото нарушение в присъствието на управителя на дружеството, който му билвръчен и подписан от него без възражения.

В законоустановения срок пред административно – наказващия орган не постъпило възражение срещу така съставения акт, поради което било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на въззивника е наложена предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер между минималния и средния в посока към средния.

В хода на съдебното производство Р. Т. П. е бил разпитан като свидетел по делото. В показанията си същият категорично заявява, че не се е намирал в трудови правоотношения с дружеството – въззивник, а е бил нает от него за извършване на превоз на материали по силата на сключен между тях граждански договор. Сочи, че въпросния ден се е намирал на обекта, за да закара там свой познат и не е извършвал трудова дейност. Твърди, че обстоятелствата, които е вписал в декларацията са му били продиктувани от проверяващите, като той изрично е посочил, че е шофьор на колегата си.

Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, но същия чрез своя процесуален представител твърди, че не се е намирал в трудови правоотношения с установеното на обекта лице, респ. не е бил негов работодател, поради което неправилно е санкциониран 3 като такъв със санкцията, предвидена в нормата на чл. 414 ал. 2 от КТ.

Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

Видно от представеното копие от разписка е, че обжалваното наказателно постановление е връчено на въззивника на 07.07.2021 г., а жалбата е входирана на 12.07.2021 г., т. е. същата е подадена в срок.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ –ръководителя на съответния контролен орган в лицето на и. д. директор на Дирекция „ИТ” гр. Варна.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието на управителя на дружеството – нарушител. Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира правото си на защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той не се е възползвал.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост 4 на обжалвания административен акт.

Предмет на настоящия спор е дали лицето Р.П. е полагал труд в полза на въззивника и е присъствал в качеството на работник в проверявания от контролните органи обект, респ. налично ли е било трудово правоотношение между него и въззивното дружество. Съдът счита, че това обстоятелство не се установява по безспорен и категоричен начин от наличните по делото доказателства. Единственото доказателство, сочещо на съществуващи трудови правоотношения между въззивника и това лице е наличната по делото декларация от 22.04.2021 г., срещу която въззивникът провежда успешно оспорване в хода на проведеното съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление. Разпитан като свидетел по делото свид. П. категорично отрече да се е намирал в трудови правоотношения с въззивника и да е полагал труд в негова полза. Напротив – сочи, че между тях е имало сключен граждански договор за постигане на определен резултат срещу съответно заплащане. Двамата свидетели, установили нарушението не твърдят с нужната категоричност, че свид. П. е извършвал някаква фактическа дейност на обекта при тяхното пристигане.

Заявяват, че двете лица „са се занимавали с организацията, подготовката на строителната площадка”. Каква точно дейност по тази подготовка са извършвали не сочи никой от тях. Свид. И. заявява, че на площадката е имало разтоварени платна и греди, което напълно съвпада с твърденията на свид. П., че предния ден е транспортирал и разтоварил на обекта материали за направата на кофраж. Доказателства, че той и неговия приятел са били наети по силата на трудово правоотношение и то точно от въззивника да изградят въпросния кофраж по делото липсват. С оглед на това и не може да се приеме за безспорно установено, че въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на свид. П., а от там и задължението да сключи с него трудов договор в писмена форма преди да го допусне до работа.

Доколкото нормата на 414 ал. 2 от КТ предвижда отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и др. от КТ, то въззивното дружество не би могло да бъде субект на тази отговорност в качество, което не се установява да е притежавал.

Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото се претендират и са представени доказателства за реално извършени разноски в 5 размер на 300 лева, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение.

Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – Дирекция „ИТ“ – Варна. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от съда като неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013832, издадено на 26.05.2021 г. от и. д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 и чл. 61 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: 148138396, представлявано от управителя Д.Д., на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Варна ЗА ДАПЛАТИ на на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: 148138396, представлявано от управителя Д. Д. сумата от 300 лева /триста лв., 00 ст./, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6