Решение № 260638 от 31.05.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№260638 гр.

П., 31.05*021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 1240 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ В.Н.В.

, адрес: *** С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от сумата от 6014,99 лв.

/шест хиляди и четиринадесет лв. и 99 ст./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П. ул. М.С. бл* ет* ап**с абонатен № ** .от която сума главница в размер на 5055,56 лв. /пет хиляди и петдесет и пет лв. и 56 ст./, за периода от 01.05*016г.-12.07*019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 959,43 лв. /деветстотин петдесет и девет лв. и 43 ст./, начислена за периода 03.07*016г .-17.10*019г. , както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГГ1К до окончателното изплащане на сумите. Претендира се и ответникът да бъде осъден както да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в заповедното и настоящото производство, по банкова сметка *** „Общинска банка” АД, клон П., IBAN ***, с титуляр „ ВИК” ООД- гр. П..

Ищецът

„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №** г.на ДКЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119;

120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06*006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09*004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал** и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №** г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл**0 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.

Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението не е подал отговор.

По делото е била изслушана СИЕ и са били събрани допълнителни писмени доказателства.

В последното съдебно заседание, представителят на ищеца счита исковата претенция са доказана и моли за уважаването й.

Представителят на ответника я оспорва, като съдът му е дал възможност за депозиране на писмени бележки в срок и доразвиване на доводите си.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл*35 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. **** по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което връчването е било извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Съдът с доклада си, обявен впоследствие за окончателен по делото е намерил, че е сезиран иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №** г.на КЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06*006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09*004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал** и ал.3 одобрените от КЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №** г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл**0 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.

Съдът с доклада си по реда на чл.154, ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест в процеса, досежно спорните между страните факти, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е доказването на настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Съдът изрично е указал на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот.Приел е за съвместно разглеждане възражението на ответника, че задължението е погасено по давност.

По делото към исковата молба не е бил приложен документ за собственост на процесния имот, като по делото ищецът е представил и съдът е приел заверено копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ, за процесния имот с адрес гр. П. ул. М.С. бл* ет* ап**, като видно от декларацията, то имотът е бил деклариран лично от ответника В.Н.В., като декларацията е от 29.03.1998 г., и в същата ответникът е посочил, че притежава имота в съсобственост с трето за спора лице-З.К.В., от по ½ ид.ч за всеки от тях а като ползвател е посочено лицето- Й.В.. Видно от направена справка от съда в НБД, то лицето е починало на 19.12*005 г.

ОТ изслушаната СИЕ досежно размера на претенцията, вещото лице е заключило, че количеството на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес гр. П. ул.М.С. бл** ап** с абонатен №** за периода от 01.05*016г год. до 12.07*019 година е 2403 кубични метра, отчетени на база показания на общ водомер и на база Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите . Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес от гр. П. ул.М.С. бл** ап** с абонатен №** за периода от 01.05*016г год. до 12.07*019 година е в размер на 5055,56 лева.

Законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 03.07*016г. до 17.10*019г. върху сумата от 5055,56 лева е в размер на 959,43 лева Лихвата за забава на плащането на всяка главница е отразена в таблицата Приложение № 1 колона 6.

Общо дължимата сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес гр. П. ул.М.С. бл** ап** с абонатен №** за периода от 01.05*016г год. до 12.02*019 година е в размер на 6014,99 лева, от които главница в размер на 5055,56 лева и лихва в размер на 959,43 лева от настъпване на изискуемостта 03.07*016г. до 17.10*019г..  Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.422 ГПК, ВР. ЧЛ. 415 ГПК. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период.

Както съдът посочи по –горе ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, за този факт, както следва-заверено копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ, за процесния имот с адрес гр. П. ул. М.С. бл* ет* ап**, като видно от декларацията, то имотът е бил деклариран лично от ответника В.Н.В., като декларацията е от 29.03.1998 г., и в същата ответникът е посочил, че притежава имота в съсобственост с трето за спора лице-З.К.В., от по ½ ид.ч за всеки от тях а като ползвател е посочено лицето- Й.В..

Видно от направена справка от съда в

НБД, то лицето е починало на 19.12*005 г. Представителя на ищеца е посочил, в последното с.з. по делото, че не може да се снабди въпреки издаденото и СУ с документ за собственост на имота.

При така изложената доказателствена съвкупност, съдът намира следното:съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл*9, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай не е наведено своевременно от ответната страна възражения за собственост на имота, но съдът намира, че относно собствеността, ползването или въобще вещноправния статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна до извода, че между ищеца и ответникът се доказва /и то след смъртта на ползвателя, през 2005 г. тоест далеч преди исковия период/, че ответникът следва да отговаря за ½ от сумите, като е декларирал, че е собственик на една втора идеална част от имота, заедно с трето за спора лице, за което няма данни и доказателства по делото дали е родственик, съпруга и тн на лицето, поради което и следва да се приеме, че ответникът като собственик и в облигационна връзка с дружеството, но следва да отговаря за една втора от дълга, като за останалата част, искът следва да се отхвърли като неоснователен /по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи/. Декларацията не е оспорена в хода на производството по делото, поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила относно факта, че е подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са направени от нея.