Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 268 от 25.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 546/2021
Вид
Определение № 268
Подписан
25.10.2021
Състав
Станислав Петров Георгиев, Стоян Атанасов Германов, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20215000500546 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 9641/09.09.2021 г. от М. Д. Д. с ЕГН – ********** против Определение № 640/02.08.2021 г. по гр.д. 20215300101402 (1402) по описа за 2021 г. на Окръжен съд – П. (ПОС), с което е прекратено производството по делото. Според жалбоподателя Определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е нарушено европейското право.

Изразява становище, че следва делото да бъде прекратено от ПОС, тъй като ответник по внесената искова молба е ПОС и делото да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за определяне на друг равен съд за разглеждането му. Смята, че е налице отказ от правосъдие. Иска отмяна на обжалваното Определение и връщането му с указания делото да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за определяне на друг равен на ПОС съд, който да гледа делото срещу ответника ПОС.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице – ищец, засяга обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК прекратително определение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

1

Окръжен съд - Пловдив е сезиран с искова молба вх. № 3193/01.06.2021 г. от М. Д. Д. с ЕГН – ********** срещу Пловдивски окръжен съд с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и посредством нея са предявени като частични искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 324500 лева от обща сума 3500000 лева и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 129000 лева, частично от 3500000лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба е посочено, че срещу Пловдивски окръжен съд били заведени искови молби в СГС и СРС, но те изчезнали при положение, че още преди повече от седем месеца следвало да бъдат прехвърлени по подсъдност на Окръжен съд - П., поради което ищецът се принудил да заведе настоящата искова молба директно в ПОС срещу ПОС.

С оглед на тези данни в исковата молба, с Разпореждане № 440 от 02.06.2021 г. ПОС е постановил да се изискат справки от СРС и от СГС относно наличието на образувани и висящи дела между настоящите страни с посочване на етапа на производството и изпращане на копие от исковата молба.

В отговор е постъпило писмо вх. № 6848/26.07.2021 г., от Софийски градски съд, според което в този съд е образувано гр.д. 9897/2020 г. с ищец М.

Д. Д. и ответник Окръжен съд – П., като с определение № 14503/20.11.2020 г., производството по това дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд и ето защо препис от исковата молба не може да бъде изпратен.

Постъпило е писмо вх. № 6425/19.07.2021 г. от Софийски районен съд с приложен заверен препис от искова молба с вх. № 22017732/18.09.2020 г. по гр.д. 45018/2020 г. на 174 състав, като делото е висящо пред съдебния състав.

Видно от съдържанието на приложената искова молба страните, основанието и претенциите са идентични с внесената искова молба пред ПОС, с изключение на размера на частичните претенции за имуществени и неимуществени вреди.

С обжалваното Определение № 640/02.08.2021 г. Окръжен съд – П. е 2 приел, че настоящото дело и висящото пред СРС дело са между едни и същи страни, на едно и също основание и за същото искане, като ищецът не е посочил, че предявените с исковата молба частични искове се отнасят до различни части на вземанията му и с оглед твърденията му, че първоначално бил подал същата искова молба пред СГС и СРС е приел наличие на основанието по чл. 126 от ГПК е и прекратил производството по делото.

При справка в АСУД се установява, че с Определение № 20193325 от 03.10.2021 г. по гр.д. 45018/2021 г. по реда на чл. 140 от ГПК СРС е оставил исковата молба на М. Д. Д. без движение за отстраняване на констатирани нередовности, т.е. делото е висящо пред СРС.

Настоящата инстанция намира, че сезираният с исковата молба съд следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по правилата на родовата и местната (в случаите, в които служебно следи за спазването й) подсъдност е компетентен да разгледа предявените посредством нея искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта на производството и при извод за надлежното му сезиране съобразно тях да прецени дали съдията-докладчик, на когото делото е разпределено, може да участва в неговото разглеждане от гледна точка основанията за отвод по чл.

22, ал. 1 от ГПК. От разглеждане на делото се отстраняват съдиите от съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност, за които е налице някое от основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК, препятстващи възможността им да участват в разглеждане на делото. Едва когато поради отвод на всички съдии от съответния съд разглеждането на делото стане невъзможно, същото се изпраща за разглеждане в друг равен съд от горестоящият нему на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК. Посоченото основание за определяне на друг равен по степен съд в случая не е било налице, тъй като съдиите от състава на сезирания Окръжен съд - П. не са отстранени от разглеждането на делото, поради което доводите в частната жалба във връзка с обжалваното определение за изпращане на делото на Апелативен съд Пловдив като по-горна инстанция за определяне на друг равен по степен съд са неоснователни. Постановяването на съдебния акт от съдия, за когото е съществувало основание по чл. 22, ал. 1 от ГПК за отстраняване от разглеждането на делото, не обосновава нищожност или недопустимост на този акт, а би рефлектирало върху правилността му в случай, че поради 3 предубедеността на съдията се е достигнало до противоправен краен резултат.

Следва в тази връзка да се има предвид, че в настоящото производство по частната жалба съдът действа в условията на пълен въззив без да е ограничен от оплакванията в нея и е длъжен служебно да провери всички правно релевантни факти, за да осигури прилагането на процесуалния закон, с което би било отстранено евентуално допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение.

По същество е установено от фактическа страна, че на 01.06.2021 г. настоящият ищец М. Д. Д. е внесъл срещу Окръжен съд - П. искова молба с мотив, че заведените искови молби депозирани пред Софийски градски съд и пред Софийски районен съд са изчезнали. Посредством тях ищецът е предявил частични искове за обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди в частични размери от общо дължими и за двата посочени вида вреди в размер на по 3500000 лева за всяка. Сумите по образуваното пред СРС дело са претендирани въз основа на обстоятелства, формиращи основанието на исковете, идентични на изложените в настоящата искова молба. Правилно в този смисъл с обжалваното определение е прието двете дела да се водят между едни и същи страни и на едно и също основание.

Посочените в петитума две вземания, които се претендират, са идентични по общ размер. Посочената от ищеца причина да се внесе исковата молба и в ПОС - изчезване на исковите молба в СРС и СГС, не се установи от извършената служебна проверка от съда. Напротив, констатира се точно обратното. Образувано е гр.д. 9897/2020 г. по описа на СГС, образувано е и гр.д. 45018/2020 г. по описа на СРС. Мотивът на ПОС в обжалваното Определение, а именно непосочването от ищеца, че предявените искове се отнасят да различни части от вземанията му е напълно в съответствие със задължителните указания в ТР 3/22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС: „Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право.“ В случая липсва конкретизация от ищеца.

Предвид изложените мотиви, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 640/02.08.2021 г. по гр.д. 1402 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5