Определение № 1353 от 25.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1353 гр. Велико Търново, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Пламен Борисов

Валентина Христова като разгледа докладваното от Валентина Христова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500897 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278, ал.1, вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „А.“ ЕООД, с ЕИК . чрез пълномощника юрисконсулт С. С, против Определение № 315 от 16.06.2026 год., постановено по гр.д. № 689/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК от „А.“ ЕООД, против Решение № 60 от 01.04.2026 год. по гр.д. № 689/2025 год. в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА на адв. М. М. от 245,42 евро (480 лева) с включен ДДС на 122,71 евро с включен ДДС, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Въззивникът твърди, че доколкото предявеният от ищеца отрицатаелен установителен иск по чл. 26 ЗЗД има обуславящ характер по отношение на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, съдът е щял да обсъди нищожността в мотивите на своето решение, без да е предявяван като самостоятелен този обуславящ иск. Твърдението защитава тезата за намалена фактическа и правна сложност, произтичаща от обстоятелството, че обуславящият иск не е изисквал от процесуалния представител на ищеца провеждането на самостоятелна защита. Твърди, че е наличен голям обем еднозначна съдебна практика по прогласяване нищожността на договори за кредит и обезпечаващо ги поръчителство. Насрещната страна е част от голям брой заведени еднотипни дела срещу жалбоподателя – ответник, депозираните документи по делото са еднотипни, бланкетни. По делото са били безспорни редица обстоятелства между страните, което не е налагало използването на многобройни, сложни доказателствени средства. Защитата по делото е проведена еднопосочно поради ниската му фактическа и правна сложност, съсредоточавайки се около твърдението, че ГПР в процесния не отговаря на 1 чл. 19, ал. 4 ГПК, проведено едно ОСЗ, в което процесуалния представител на ищеца не е взел лично участие. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА очертава параметрите за определяне размера на адвокатското възнаграждение и дори когато то е уговорено при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, размерът му трябва да е справедлив и обоснован. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното, вместо него да постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като го намали от 245,42 евро (480 лева) с включен ДДС на 122,71 евро с включен ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адв. М. В. М. от АК–Пловдив, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по развити доводи.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 689/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов е образувано по предявен от ищеца М. М. П., чрез пълномощник адв.

М. М., против ответника „А.“ ЕООД, с ЕИК ., установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и цена 800 лева, и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и цена 100 лева., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Исковете са уважени изцяло, с необжалвано от страните и влязло в сила в тази му част Решение № 60/01.04.2026 год., с което ответникът „А.“ ЕООД е осъден на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА да заплати на пълномощника на ищеца – адв. М. В. М. от АК–Пловдив сумата от 245,42 евро (480,00 лева) с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 689/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов. С подадена в срок молба по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като същото бъде намалено от 245,42 евро (480 лева) с включен ДДС на 122,71 евро с включен ДДС, поради прекомерност, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и положения от адвоката труд. Посочил е, че по искът, предмет на делото, е формирана трайна съдебна практика, по делото е проведено едно ОСЗ, като не са ангажирани други доказателства, а трудът на упълномощения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокат на ищеца се свежда до депозиране на бланкетна ИМ, част от голям брой заведени еднотипни дела срещу ответника, е проведена еднопосочно защита поради ниската фактическа и правна сложност на делото, като не е взел лично участие в проведеното едно ОСЗ в първоинстанционното производство. С подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК адв. М. М. е оспорил същата като неоснователна по развити доводи.

2

С обжалваното Определение № 315 от 16.06.2026 год. по описа на Районен съд – Свищов, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „А.“ ЕООД против решението по гр.д. № 689/2025 год. в частта за разноските, с която се иска намаляването му.

За да постанови този правораздавателен резултат, районният съд е посочил, че по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съобразно цената на иска. При цена до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. За всеки един от исковете (установителен и осъдителен) в полза на адв.

М. М. съдът е присъдил по 240 лв. или 122,71 евро с включен ДДС, или общо 245,42 евро (480 лева) с включен ДДС. Така присъдения размер съдът счел за съобразен с минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год.

(НМРАВ), съобразен и с фактическата и правна сложност на делото, с извършения от адвоката труд, и нямащ основание да се коригира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен състав счита, че противно на оплакванията в частната жалба, присъденото от първоинстанционния съд в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 год. (НМРАВ), не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с положения адвокатски труд, поради което не са налице основания за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, предвид което частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предмет на първоинстанционното дело са два иска: отрицателен установителен иск по чл. 26 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, двата във взаимовръзка обуславящ – обусловен иск. Неоснователен е доводът на въззивника, че поради обуславящия характер на иска по чл. 26 ЗЗД, съдът е щял да обсъди нищожността в мотивите на своето решение, без този иск да се предявява като самостоятелен. Предявяването на искове е израз на принципа на диспозитивното начало, който ГПК урежда в полза на ищеца. Отделно предявен, искът по чл. 26 ЗЗД има собствен предмет, по който съдът дължи произнасяне, доколкото ищецът търси самостоятелен установителен диспозитив относно нищожността. Процесуално той не се поглъща по автоматичен начин от иска по чл. 55 ЗЗД. Нищожността по чл. 26 ЗЗД е основанието, поради което полученото се счита дадено без основание по чл.

55 ЗЗД. По следващите оплаквания, че размерът на възнаграждението за адвокат трябва да се редуцира, т.к. делото е с ниска фактическа и правна 3 сложност, с наличен голям обем еднозначна практика, при голям брой еднотипни дела между двете страни, въззивният съд, след като прецени действителната фактическа и правна сложност на първоинстанционното дело, с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, процесуалните действия и осъществената защита, намира че присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, като съответстващо на минимума по Наредба № 1/2004 год. – чл. 7, ал. 2, при съобразяване, че минималните възнаграждения по НМРАВ са ориентир за цената на адвокатския труд, е справедливо и обосновано, и в този смисъл не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано в посока намаляване.

Предявеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. От тук не са и налице основания за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, предвид което обжалваното определение по чл. 248, ал. 3 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а частната жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 315/16.06.2026 год., постановено по гр. д.

№ 689/2025 год. по описа на Районен съд – Свищов , с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника „А.“ ЕООД, с ЕИК ., за изменение на постановеното по делото Решение № 60/01.04.2026 год. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4