Разпореждане № 146003 от 11.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 55644/2024
- Вид
- Разпореждане № 146003
- Подписан
- 11.10.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 146003 гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20241110155644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 17887/07.08.2024 г. – по входящия регистър на РС-Перник, на „Юте Кредит България“ ЕООД против К. Ц. П..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 2500 лв. по договор за кредит с посочена дата, 207,64 лв. възнаградителна лихва, 454,44 лв. мораторна лихва и 534,67 лв. такса за разглеждане.
От описанието в заявлението и от приложеното копие от договора за потребителски кредит и погасителния план е видно, че става дума за заем, даден на потребител, под режима на ЗПК. В договора ГПР е посочен на 60 %, повече от императивния максимум от чл. 19, ал.
5 ЗПК, но в тази величина не става ясно включени ли са вноските за таксата за разглеждане на искането за кредит, която при това нарушава императивното правило на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита, т.е. само за главницата. В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 17887/07.08.2024 г. – по входящия регистър на РС-Перник, на „Юте Кредит България“ ЕООД против К. Ц. П. в частта му за сумите от 207,64 лв. възнаградителна лихва, 454,44 лв. мораторна лихва и 534,67 лв. такса за разглеждане.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2