Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 05.02.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5488/2020
Вид
Решение № 52
Подписан
05.02.2021
В сила
02.08.2021
Състав
Николай Христов Ингилизов

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 116, ал.2 · Закон за лечебните заведения
  • чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Х. Ингилизов при участието на секретаря Виолина И. Шивачева като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно наказателно дело № 20205330205488 по описа за 2020 година Обжалвано е Наказателно постановление № НП-13-789-5 от 18.08.20207г. на Р.И. - ** на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/, гр. София, с което на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” №66, на осн. чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, вр. чл.235 от ЗЗ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за нарушение на Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, Глава IV, Раздел V : „Организация на пациентския поток в спешно отделение“, т.2.2 вр.чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата моли за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Димо Иванов, който излага аргументи за потвърждаване на издаденото НП и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На основание Заповед № ИАМН-РД 13-789/09.12.2019 г., изменена със Заповед № ИАМН-РД 13-65/05.02.2020 на ** на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, била извършена проверка в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив по жалба с вх. № 96-00-689/05.12.2019 г.

В резултат на извършената проверка било установено следното:

На 12.09.2019 г., около 03.00 часа пациентът Е.Б.Д., на **, придружен от своите родители посетил отделение „Спешна медицина“, звено „Педиатрия“ в База 1 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където бил прегледан от дежурен лекар и поради липса на индикации за спешна хоспитализация детето било насочено за домашно амбулаторно лечение в 03.20 часа. След прибирането в дома, детето се влошило и придружено от родителите си пристигнал около 04.30 часа на Спешна регистратура на База 2 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив. Пациентът Е.Д. не бил регистриран в информационната система на болницата, в която се регистрират всички пациенти в Отделение по Спешна медицина – База 2 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив. В системата липсвали данни както за регистрацията, така и за обективното състояние на детето. Без да бъде извършена регистрация, техническият изпълнител на Спешна регистратура на База 2 е насочил детето към Клиника по детска хирургия, където дежурният лекар отказал да прегледа Е.Д. и го върнал обратно на спешна регистратура, тъй като преценил, че оплакванията и патологията на детето не са обект на детската хирургия. В 05.30 часа Е.Д. бил насочен от Спешна регистратура на База 2 към Отделение по Спешна медицина, звено „Педиатрия“ в База 1, където е прегледан отново от д-р М.И., която поставила диагноза „Остър вирусен гастроентерит. Обс.Невроинфекция“ и с направление за хоспитализация в 06.15 часа го насочила за спешен прием в Клиника по педиатрия. В 06.19 часа пациентът е постъпил в Клиника по педиатрия и генетични болести с диагноза „Остър вирусен гастроентерит.

Обс.Невроинфекция“, след което в 11.00 на същия ден бил приведен в Клиника по инфекциозни заболявания с окончателна диагноза : „МКБ № А 084 Вирусна чревна инфекция“. Установената липса на извлечение от информационната система на лечебното заведение, от която да е видно дата и час на регистрация в Отделение по „Спешна медицина“ на пациента Е.Б.Д. била отразена в протокол за установени липси. Проверяващите приели, че с нерегистрирането на пациента в информационната система на лечебното заведение, УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е нарушило Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, Глава IV, Раздел V : „Организация на пациентския поток в спешно отделение“, т.2.2 вр.чл.6, ал.1 от ЗЛЗ.

Прието било, че нарушението е било извършено за първи път.

2

За констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № А 13-789-5/07.04.2020 г. Актът бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на представител на нарушителя. До ** на УМБАЛ „Свети Георги“ К.Д. била отправена покана за съставяне на АУАН на 06.04.2020 г. за времето от 10.00 до 16.00 часа в Изпълнителна агенция „Медицински одит“ ул. „Свети Георги Софийски“ №3, която покана била получена на 13.03.2020 г. В последствие съставения АУАН бил връчен на 04.06.2020 г. на ** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

В законоустановения срок не постъпили възражения срещу съставения АУАН.

На 18.08.2020 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД гр.Пловдив, на осн. чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за нарушението описано в съставения АУАН.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – НП, АУАН, покана за съставяне на АУАН, обратни разписки, разписка за връчване на АУАН, Заповед № ИАМН-РД 13-789/09.12.2019 г. и Заповед № ИАМН-РД 13-65/05.02.2020 на ** на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Отделение по Спешна медицина към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, протокол за установени липси при извършена проверка, обяснения от Д.П., становище от Д.П., становище от д-р М.И., амбулаторен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.09.2020 г. с час на постъпване 03.00 и час на напускане 03.20 на Е.Б.Д., амбулаторен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.09.2020 г. с час на постъпване 05.30 и час на напускане 06.15 на Е.Б.Д., направление за хоспитализация, копия от документи находящи се в ИЗ 57795 на Е.Б.Д., Правила за дейността и взаимодействието между приемни кабинети, отделения по спешна медицина, клиничните и параклиничните звена на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и от гласните доказателства показанията на свидетеля Я.Н. /актосъставител/, които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото доказателства, но дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното и е 3 основание за отмяната му. И актосъставителят и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, Глава IV, Раздел V : „Организация на пациентския поток в спешно отделение“, т.2.2 вр.чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Според цитираната норма от Наредбата след извършването на медицински триаж се пристъпва към запис на пациентните данни с регистрация за прием в СО, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от З Л З дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ установява принципите, на които следва да се основава правото на дейността на лечебните заведения и работещите в тях медицински специалисти, както и правомощията на министъра на здравеопазването да утвърждава медицинските стандарти при осъществяването на тези дейности, но същата е от категорията на несамостоятелните норми и не вменява конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ.

Конкретните задължения на лицата в тази насока произтичат от приетите медицински стандарти, каквито в случая не се сочи да са нарушени. Сочи се да е нарушена разпоредбата на т.2.2 от Наредба № 3 от 06 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, Глава IV, Раздел V : „Организация на пациентския поток в спешно отделение“, т.2.2 вр.чл.6, ал.1 от ЗЛЗ. Сочената норма обаче урежда какви действия следва да се извършат след осъществяването на медицински триаж, но същата не сочи кое лице е субект на отговорността при неспазване на тези действия. В този смисъл дори и логиката на съжденията на актосъставителя/наказващия орган да сочи за нарушение на някое от конкретните задължения по медицинския стандарт, а именно липсата на триаж съдът не може да формира извод за законосъобразност на процесното наказателно постановление въз основа на тълкуване и извеждане на явно неизразената квалификация на нарушението касателно субекта на административно – наказателната отговорност. Освен това в конкретния случай се установява както извършване на медицински триаж, така и липса на регистрация на пациента след това, а тези действия са самостоятелни такива. Не става ясно защо актосъставителя и наказващия орган са приели при установените факти само осъщестяването на едно административно нарушение, а не на две такива. Освен това не е описано нито в АУАН, нито в НП въз основа на какво се приема именно лечебното заведение да се явява субект на административната отговорност, а не конкретните лица отговарящи за осъществяването на медицински триаж и регистрация на пациентите в лечебното заведение. Посочването на такива основания е пряко свързано с правото на защита на санкционираното лице, още повече че в конкретния случай се установява, че в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД има утвърдени Правилник за устройството, дейността и 4 вътрешния ред на Отделение по Спешна медицина към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив и Правила за дейността и взаимодействието между приемни кабинети, отделения по спешна медицина, клиничните и параклиничните звена на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. При това положение непосочването в АУАН и в НП на правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, която да е нарушена от жалбоподателя, е от категорията на съществените процесуални нарушения. Касае се за невъзможност на наказаното лице да разбере какво точно административно нарушение му е вменено, а от тук и невъзможност да организира адекватна защита срещу обвинението за извършено нарушение.

С оглед така допуснатите съществени нарушения, наказващият орган незаконосъобразно е наложил и наказание на основание чл. 116, ал.2 от ЗЛЗ, която разпоредба предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. В НП е посочена единствено нормата на чл.116, ал.2 от ЗЛЗ, която обаче е препращаща такава към тази на ал.1 от същия член съгласно която който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Така описана приложената санкционна норма създава неясно за какво точно нарушение се санкционира дружеството жалбоподател. Редно е било наказващия орган изрично да посочи, че санкцията се налага за извършване на болнична медицинска помощ в нарушение разпоредбите на Закона за лечебните заведения или на нормативните актове по прилагането му, ако счита че болничното заведение е осъществило такова нарушение. Такова описание обаче липсва, а волята на наказващия орган не би могла да се извлича по тълкувателен път. С оглед на това и съдът приема, че санкционната норма е незаконосъобразно приложена.