Решение № 85 от 09.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243000500570 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Калипсо ДВ“ ООД, ЕИК 103945556, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ген. Щерю Атанасов“ № 5, офис 1, чрез процесуален представител – адв. Д. Н. от АК – София, срещу Решение № 894/31.07.2024 г. по гр. д. № 2313/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на „СПА“ ЕООД, ЕИК 148027093, със седалище гр.

Варна и адрес на управление гр. Варна, ***, ет.4, ап.10, чрез представляващ С.Д., че „Калипсо ДВ“ ООД е носител на правото на строеж за погинала, поради разрушаване, промишлена едноетажна сграда със застроена площ от 714 кв.м., която е била построена в имот с идентификатор *** намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ, бул. „Владислав Варненчик“ №281, както и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения, и необоснованост, с молба за отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което да бъде уважен 1 предявеният установителен иск. Изложено е, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните. Сочи се, че въззивникът е придобил правото на собственост върху погиналата в ПИ с идентификатор № *** сграда с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 177, том I, рег. № 2468, дело № 177/31.03.2010 г. на нотариус О.Ш., рег. № 147 в НК. Поземленият имот, в който се намирала сградата, бил възложен от ЧСИ с рег. № 711 в производството по изп. д. № 20137110400344 с Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2018 г на „СПА“ ЕООД за сумата от 437 610 лева, но върху сградата не било провеждано принудително изпълнение. В подкрепа на довода си се позовава на ТР № 5/18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГК на ВКС.

Изложено е, че именно с посоченото постановление за възлагане въззиваемото дружество се легитимирало като собственик на сграда с идентификатор № *** като поискал вписване на това обстоятелство от СГКК. Счита, че отправеното искане до СГКК следва да бъде ценено като признание относно обстоятелството, че сградата в ПИ с идентификатор № *** действително съществува. Като индиция за съществуването на сградата сочи и присвояването на идентификатор на същата. Изложени са доводи за неправилно преценка на свидетелските показания от първостепенния съд. Изразява резерви по отношение на извода на съда, че липсата на учредена ипотека върху сградата е индиция за несъществуването й. Искането е за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което установителният иск да бъде уважен.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „СПА“ ЕООД, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наведеното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е бланкетно и необосновано. Сочи, че доводите за неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, съответно, че последното е постановено при стриктно спазване на процесуалните правила, материалния закон и е напълно обосновано. Изразява несъгласие с довода на въззивника, че присвояването на идентификатор на сградата в ПИ с идентификатор № *** е индиция за нейното съществуване. Счита, че неспазването от въззивника на възложената му от съда доказателствена тежест е обусловила правилен извод 2 за фактическа липса на спорната сграда до степен на завършеност „груб строеж“. Намира за неотносими към спора разпоредбите на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, на които се позовава страната. Молбата на въззиваемата страна е за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решение № 894/31.07.2024 г. по гр. д. № 2313/2023 г. по описа на ОС – Варна като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени разноските пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че е придобил правото си на собственост върху промишлена едноетажна сграда със застроена площ от 714 кв.м., която е била построена в имот с идентификатор *** намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ, ***, по силата на договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., обективиран в нотариален акт № 117, том 1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по описа на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС. Въз основа на посочения договор за покупко – продажба ищецът е придобил от праводателите си „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД правото на собственост върху недвижим имот /земя/ с идентификатор ***, заедно със всички подобрения и приращения в имота, поради което твърди, че на основание покупко-продажба е придобил и правото на собственост върху промишлената сграда, по отношение на която поддържа, че е представлявала самостоятелен обет на правото на собственост.

Правата на ответника по отношение на земята твърди, че произтичат от постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2018г., постановено по изп. дело № 344/2013 на ЧСИ Д.Я., с което съдебният изпълнител е възложил на ответника в качеството му на купувач по публичната продан единствено поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 5506 кв.м.

Промишлената сграда, която се е намирала в имота поддържа, че не е била предмет на публичната продан, поради което не е била включена в постановлението за възлагане, при което ответникът не се легитимира за собственик на същата. С постановлението си за възлагане, издадено от съдебния изпълнител по цитираното изпълнително производство, ответното дружество релевирало искане до СГКК, като е било допуснато изменение на КККР на гр. Варна, при което сградата е нанесена в кадастралната карта.

3

Ответникът предприел действия по събаряне на сградата, които реализирал въз основа на заповед № 1854/22.06.2022г. на кмета на община Варна. Твърди, че след събаряне на сградата, ищецът, който се е легитимирал като неин собственик, е станал носител на правото на строеж по отношение на същата, поради което желае да бъде установено в отношенията между страните по спора, че притежава това право на строеж.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „СПА“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва. Сочи, че въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 13.04.2018г. по изпълнително дело №344/2013г. на ЧСИ Д.П. - Я. е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор ***q намиращ се в гр.

Варна, ЗПЗ, ***, от който момент поддържа, че осъществява владение за себе си върху имота ведно с всички подобрения и приращения в него. По посоченото изпълнително дело на 06.11.2020г. е издадено постановление за поправка на очевидна фактическа грешка на постановление за възлагане на недвижим имот, като в диспозитива на същото е посочено, че следва да се чете, че ответникът придобива недвижимия имотземя, „заедно с всички подобрения в имота“. Постановлението за поправка на ОФГ е влязло в законна сила на 25.11.2020г., същото вписано в Службата по вписванията. На ищцовото дружество постановлението за възлагане на имота от 13.04.2018г. и постановлението за неговата поправка от 06.11.2020г. са надлежно връчени. По изложените съображения посочва, че се легитимира за собственик на имота ведно с всички подобрения и приращения в него. В евентуалност оспорва материалните права на ищеца, които произтичат от разпоредителна сделка оформена в нотариален акт №177/2010г. Намира този договор, от който ищецът черпи права е нищожен, като противоречащ на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД доколкото е налице нееквивалентност на престациите предвид това, че уговорената и посочена в договора пазарна цена е 10-пъти по-ниска от пазарната. Евентуално, в тези си възражения посочва, че е налице и нищожност на посоченото основание отново поради нееквивалентност предвид изповядване на сделката при цена 149 000 с ДДС, която е под определената данъчна оценка на имота от 247859,20 лева. В условията на евентуалност излага възражения, че договорът оформен в нотариален акт №177/2010г. е нищожен, като привиден поради абсолютна симулация, на осн. чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД. По отношение на 4 тези си възражения поддържа, че страните по сделката не са имали намерение да бъде реализиран вещнопрехвърлителен ефект по сделката, а единствената цел на същата е била да бъдат затруднение кредиторите на праводателите на ищеца по договора „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД. В подкрепа на тези си възражения посочва, че едноличният собственик на „Калипсо ДВ“ ЕООД към този момент е била Е. Н.а, която отново към този момент е била и съдружник в „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД. В условията на евентуалност оспорва твърденията на ищеца, че се е легитимирал за собственик на сградата, като излага възражения, че в имот с идентификатор *** никога не е съществувала сграда, която да е представлявала самостоятелен обект на правото на собственост. Поддържа, че дори и да е имало застрояване, то осъщественото е било незаконно, извършено без надлежни строителни книжа и подлежащо на събаряне. В посочения имот не е извършвано строителство на сграда, което са е достигнало на етап Акт обр.14, за да позволи възникване на самостоятелен обект в имота. Строителство на сграда като самостоятелен обект в имота не е извършвано от ищеца, нито от неговото частни праводатели, респективно праводателите на последните, поради което право на собственост върху сграда, като самостоятелен имот за ищеца не е възниквало никога. В евентуалност посочва, че с постановлението за възлагане на недвижим имот ответникът е придобил собствеността върху всички подобрения и приращения в имота, включително и незаконното незавършено строителство в този имот. Към момента на описа имота е описан по изпълнителното производство в състояние, такова, в което се е намирал, което е включвало и всички подобрения и приращения в него. В евентуалност навежда възражения, че дори и да се приеме, че ищецът е носител на правото на строеж на промишлена сграда в имота, то същото се е погасило по давност поради не упражняването му от ищеца. В евентуалност твърди, че считано от 13.04.2018г. се намира във владение на имота ведно с всички приращения и подобрения в него, като се позовава на кратката придобивна давност, която намира, че същата е изтекла към момента на сезиране на съда с исковата молба.

Пред настоящата инстанция не е налице спор досежно следната фактическа обстановка:

С договор за покупко – продажба от 10.05.2007г., обективиран в нотариален акт № 34, том 2, рег. № 7950, дело № 220/2007г. по описа на 5 нотариус Р.К. с район на действие ВРС, търговското дружество „Пасифик Стар“ АД продава на „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД собствения си недвижим имот представляващ УПИ № ХХХII – 1764, целия с площ от 5502 кв.м., намиращ се в кв.16, ЗПЗ на гр. Варна, район Владислав Варненчик, заедно с всички подобрения и приращения в имота.

Приет по делото е нотариален акт № 24, том 8, рег. №7707, дело № 1231/27.12.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който търговските дружества „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД учредяват в полза на кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот с идентификатор ***, намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ, бул. Владислав Варненчик №281, с площ от 5506 кв.м, във връзка с договор за банков кредит №07097/21.12.2007г.

С договор за покупко – продажба от 31.03.2010г., обективиран в нотариален акт № 177, том1, рег. №2486, дело № 177/2010г. по описа на нотариус О.Ш. с район на действие ВРС, търговските дружества „Одисейстрой“ ООД и „Одисейтранс“ ООД продават на ищцовото дружество собствения си имот с идентификатор ***, намиращ се в гр. Варна, ЗПЗ, ***, с площ от 5506 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.