Решение № 710 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20241100513891 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 13112 от 03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 35591/2023 г. на СРС, 171 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователно обвинение в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК, по което Е. А. А. е призната за невиновна и е оправдана с влязла в сила на 15.02.2023 г. Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № 4946/2021 г. по описа на СГС, 21 св, ведно със законната лихва за забава от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото съдебно решение, искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендирания от 10 000 лева, като неоснователен. Прокуратурата е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 660лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която обжалва решението в осъдителната част за сумата над 1 000 лева до определения от първоинстанционния съд размер от 5 000 лева. Изложени са съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Възражения са насочени срещу размера на определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че 1 продължителността на наказателното преследване, водено срещу ищцата, изчислено от привличането й в качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда, възлиза на по – малко от три години, който период не може да се определи като неразумен, с оглед фактическата и правната сложност на делото. В тази връзка посочва и че по отношение на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Изтъква, като аргумент за по – ниския интензитет на търпени неимуществени вреди, предходно водени срещу ищцата наказателни производства, по които е признавана за виновна, като същия аргумент използва и за да очертае ищцата, като личност с по – висока обществена опасност. Неподкрепени с доказателства остават както твърденията за уронване доброто име и достойнството на ищцата, така и за наличие на трайни увреждания за психическото и физическо състояние на последната. Релевирани са подробни съображения за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в несъответствие с принципа за справедливост, регламентиран с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават, установени от константната съдебна практика. Въззивникът, счита, че определеният от първоинстанционния съд размер е завишен с оглед основната цел на обезщетението, а именно да служи за преодоляване на търпените морални вреди. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено.

Въззиваемият Е. А. А. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Между страните не се спори, че на 14.03.2018 г. срещу ищцата е образувано досъдебно производство № 56/2018 г. по описа на НСлС и пр.пр.

№ 226639/2017 г. по описа на СГП, като Е. А. А. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК. Въз основа на съставения обвинителен акт на 29.04.2021 год. е образувано НОХД № 1801/2021 г., като на ищцата е повдигнато обвинение за това, че на 12.12.2014 г., в гр. София, като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество „Конект груп“ ЕООД – София (с предишно наименование – „Рокит клуб“ ООД до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справка2 декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № 22102381347/12.12.2014 г., на търговско дружество „Конект груп“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП София – офис „Център“ и й е наложена МНО „Подписка“. Съдебното производство по делото е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения с протоколно определение № 1206/29.09.2021 г., постановено по НОХД № 1801/2021 г. по описа на СГС, 21 с-в, потвърдено с определение № 1173/08.11.2021 г., постановено по ВНЧД № 1180/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 с-в.

Между страните не се спори и че въз основа на обвинителен акт, съставен на 30.11.2021 год. е образувано НОХД № 4946/2021 г. по описа на СГС, 21 с-в срещу Е. А. А., за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро НК и че с Присъда № 56/19.04.2022 г., постановена по НОХД № 4946/2021 г. по описа на СГС, 21 с-в, потвърдена с Решение № 11/16.01.2023 г. по ВНОХД № 505/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО,5 с-в съдът е признал подсъдимата Е. А. А. за невинна в това, че на 12.12.2014 г., в гр. София, като еднолично управляваща и представляваща търговското дружество „Конект груп“ ЕООД – София (със старо наименование – „Рокит клуб“ ООД до 28.10.2014 г.) е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 125 ЗДДС, в особено големи размери, на обща стойност от 37 945,54 лв., като затаила истина в справка-декларация, изискуема по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, с вх. № 22102381347/12.12.2014 г. на търговско дружество „Конект груп“ ЕООД за периода 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП София – офис „Център“.

Присъдата е влязла в законна сила на 15.02.2023 г.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ е обективният факт на оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Основание за отговорността на Прокуратурата е, че с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинение срещу определено лице, внасянето му и поддържането му в съда, което лице впоследствие е оправдано от съда. Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон и не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице - чл. 4 ЗОДОВ.

Пренесеният пред настоящата инстанция спор касае размера на дължимото обезщетение. При незаконно повдигане и поддържане на 3 обвинение се засяга правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане.

Възраженията за липса на ангажирани доказателства, които да установят конкретно търпените неимуществени вреди, настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни по следните съображения: В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК ). С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2009 г., е прието, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.

Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищцата не е извършила, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1091/2009 г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр. решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, Първо отделение, по делото Й. срещу България (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98 г., в което е посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, изглежда необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани да бъдат отхвърляни като неоснователни.

Предвид изложеното и при наличие на едно наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, без съмнение за ищцата са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат 4 предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – „тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. Относно въпроса за причинно-следствената връзка следва да се изходи от принципните постановки на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 5 г., съгласно които причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е указано изрично в т. 2 на Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ. Пряка причинноследствена връзка е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието /решение по чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС/. Както е изяснено и в т. 11 на ТР 3/2005 г. на ОСГК, ВКС държавата по силата на чл. 4 ЗОДВПГ отговаря при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди“ (Вж. Решение № 477 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 2376 / 2024 г. на ВКС). В този смисъл следва да се отчетат: твърденият период, през който ищцата твърди вреди – 19.02.2020г. /периодът от привличане на ищцата като обвиняем посочен като начален период на претенцията/ до влизане в сила на оправдателното решение /15.02.2023 г./, наложената мярка за неотклонение „подписка”, така и характерът на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по глава шеста НК престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната системи - чл.