Решение № 131 от 05.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Добрич, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500136 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№260410/09.09.2022г. на Х. П. Г. с ЕГН

********** и М. П. К. с ЕГН **********, двамата от с.Д., общ.Ш., ул.“***“№2, двамата чрез адв.Д. Д., с р е щ у решение №260015/09.08.2022г.по гр.д.№27/2021г.на РС-К. , с което се ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на с. Д., общ. Ш., с административен адрес с.Д., п.к. 9670, ул. „***” № 4, с площ от 2256 кв.м, ведно с попадащите върху имота: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, между съделителите Л. П. Г. с ЕГН ********** и Х.

П. Г. с ЕГН **********, при следните права: 1/2 ид. ч. за Л. П. Г. и 1/2 ид. ч. за Х. П. Г.; ОТМЕНЯ се на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен 1 нотариален акт № 169, том I, вх. рег. № 1338, н. д. № 152/05.06.2020 г., по описа на нотариус Й.П., рег. № 035 на НК, изд. по реда на 537, ал. 1 ГПК, в частта, с която Х. П. Г. с ЕГН **********, е признат за собственик на 1/2 ид. ч. въз основа на давностно владение и наследство на същия поземлен имот и построените в него сгради.

Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на иска за делба с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Обсъждат се мотивите на районния съд за уважаване на иска за делба, както и твърденията на ищеца в исковата молба. Излагат се твърдения за неправилно и при съществено нарушение на правилата на доказване, отричане на правата им на собственост върху делбения имот по давност, с приемането, че не е доказано от тях извършването на действия, сочещи на промяна на намерението им, доведени до знанието на ищеца. Съдът не зачел наличието на нотариален акт, издаден по реда на чл.587 от ГПК в полза на Х. П. Г., по време на брака му с М. П. К., и неговата обвързваща доказателствена сила, предвид на която оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Наличието на нотариалния акт обръщало доказателствената тежест по отношение на правата на владеещия – след издаването му, ищецът, който оспорвал правото на собственост на ответниците носел доказателствена тежест за установяване на обстоятелствата, които да легитимират противопоставими негови права на собственост. Такова доказване не било проведено.

В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна чрез упълномощения адв.И. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи относно статута на делбения имот като съсобствен по силата на наследствено правоприемство и липсата на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на ответниците, установяване на принадлежността на правото на собственост по отношение на делбения имот от районния съд при съобразяване на разписаните процесуални правила. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 25.08.2022г., когато е връчено решението на обжалващите, и край 2

08.09.2022г., чрез изпращането и по пощата на 07.09.2022г.,отговаря на изискванията по чл.260 т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл. 261 т.1-4 от ГПК.

Първоначално по нея е било образувано в.гр.д.№730/2022г.на ДОС. Жалбата е насочена освен срещу решението в същинската му част/по допускане на делбата/, но и в частта с характер на определение за прекратяване на производството по отношение на ответницата М. П. К.. С определение №1017/08.12.2022г. решението в частта с характер на определение за прекратяване на производството е било отменено и делото върнато за разглеждане на иска за делба срещу М. П. К., при което по реда на чл.250 от ГПК обжалваното решение е допълнено с решение №260000/30.01.2023г. с което искът за делба срещу М. П. К. е отхвърлен, срещу което допълнително решение жалба не е подадена.

По повод подадената жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Районният съда е сезиран от Л. П. Г. с искане да се допусне извършването на делба на съсобствен между него и брат му Х. П. Г. ,по силата на наследствено правоприемство от родителите им, на застроен поземлен имот в с.Д., п.к. 9670, ул. „***” №4, а именно : ПИ с идентификатор *** по КК и КККР на с. Д., общ. Ш., с площ от 2256 кв.м, ведно с попадащите върху имота три сгради: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Твърди се от ищеца, че двамата с ответника Х. П. Г. са наследници по закон на П./П./Г. П., починал на ***г., който бил собственик на основание делба и давностно владение на процесния застроен поземлен имот. По силата на наследствено правоприемство и присъединено владение двамата с ответника станали съсобственици в равни части. На 05.06.2020г. ответникът 3

Х. П. Г. се е снабдил с нотариален акт за еднолична собственост върху имота по обстоятелствена проверка с № 92, том III, вх. рег. № 834 на СлВп-К., по време на брака си с М. П. К.. Ищецът не бил вписан като съсобственик, въпреки, че се явявал един от двамата наследници по закон на П. Г. П. и, че заплащал дължимите по закон данък сгради и такса битови отпадъци. Счита, че съставения нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на вписаните в него констатации за размера над ½ ид.ч.

Въпреки, че ответниците ползват целия имот, с оглед възникналата съсобственост по силата на наследствено правоприемство те били владелци на собствената си идеална част и държатели на частта на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответн ика Х. П. Г. се е противопоставил на делбата с доводи за липсата на съсобственост, аргументирани с твърдения да е едноличен собственик на имота по наследство и давност. Конкретно излага, че владеел за себе си имота от смъртта на майка им през 2000г., установил еднолично фактическа власт върху целия имот. Живял в имота още приживе на наследодателите си и до сега, явно и недвусмислено отричал владението на когото и да било, поначало неговото владение започнало именно с намерението да държи за себе си целия имот като свой, с което станал владелец и на наследствените части на ищеца и ги придобил по давност, изтекла във времето от 2000г. до сега. В този период изцяло със свои средства и труд извършил значителни подобрения в имота, с което отново демонстрирал изрично и явно намерението си да свои имота. Ищецът не бил живял в имота, не го владял или държал по какъвто и да е правен способ след сключването на неговия брак, придобил и живеел в друг имот повече от 40г. и приживе на наследодателите им.

С атакуваното решение районния съд е допуснал делбата между Л. П. Г. и Х. П. Г. по съображения имотът да е съсобствен между тях по наследствено правоприемство от техните родители, Л. П. Г. да не е изгубил правата си в имота поради придобиването им от Х. П. Г. по давност.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, 4 въззивният съд намира решението и за правилно.

Няма спор, че страните – ищеца Л. П. Г. и ответника Х. П. Г., са законни наследници, синове на П./П./Г. П., починал на ***г., и Е. Х.ва П.а, починала на ***г /така и удостоверения за наследници л.4-5 от делото на КРС/.

Документ, удостоверяващ правото на собственост на наследодателите върху заявения за делба имат по делото не е представен, но между страните няма спор, че заявените за делба имоти /ПИ и сгради/ са бивша собственост на родителите им. Ищецът е заявил искането за делба, позовавайки се на сънаследяване на правото на собственост, респ.не отрича и правото на собственост на ответника в същия имот на същото основание. Въпреки формулировката „наследствено правоприемство и присъединено владение“ няма твърденията за наследено владение и придобиване в съсобственост на самостоятелно оригинерно основание-придобивна давност. Липсва и оспорване от страна на ответника, че делбените имоти не са били собственост на родителите им, а се твърди завладяване от него след смъртта на майка им през 2000г.и придобиване по давност на наследствените части на ищеца.

Наследниците на П. Г. П. са посочени като титуляри на правото на собственост и в представения с исковата молба разписен лист към плана от 1992г.

При съобразяване на горното, следва да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство, вещни права в обем на по 1/2ид.част върху делбения имот Л. П. Г. и Х. П. Г. са придобили в един и същи моментоткриване на наследството на майка им на ***г./към датата на смъртта на баща им правата им по наследствено правоприемство от него са в друг обем при наличието на трети съсобственик-майка им/, и на едно и също основание.

Събраните по делото доказателства установяват след смъртта на майка им фактическа власт върху имота да е установена само от Х. П. Г., но не и да е започнал да държи за себе си и притежаваната от брат му 1/2ид.част, да е извършвал действия с които по явен и недвусмислен начин да е показал отричане правата на брат си.

Според четиримата разпитани свидетеля - М.Ц. и В.А., водени от ищеца, и П.П. и П.П., водени от ответника, родителите на страните са живели в имота до смъртта си. И четиримата свидетели знаят имота като имот на родителите на страните. След смъртта им в имота останал да живее синът им 5

Х. П. Г., който винаги е живял там, живее и сега. Л. П. Г. живял в имота докато се оженил и малко след това докато си осигури собствено жилище изнесъл се от къщата приживе на родителите си /според св.П.П./, към 19851986г./според св.В.А./. Заживял в свой имот в същото село. Според св.М.Ц. и след като Л. П. Г. се изнесъл, двамата братя гледали заедно животни в процесния имот до към 2000-2002,2003г. / св.В.А./. Заедно да са гледали в стопанските постройки животни-овце, знае и св.П.П.. След смъртта на майка им Х. П. Г. ремонтирал покрива /св.В.А., св.П.П., св.П.П./, сложил ПВЦдограма, правил ремонт на банята, тоалетната и кухнята/св.П.П., св.П.П./.

Според П.П. банята, тоалетната и кухнята са ремонтирани към 2005г., покрива е правен 2015г.Свидетелите П.П. и П.П. знаят ремонтите да са правени със негови средства. Никой от четиримата свидетеля не бил чувал спорове между двамата относно имота. Св. П.П. виждал през летния сезон Л. в процесния имот след смъртта на родителите му на месеца един път, когато братята били в добри отношения. Отношенията им се влошили по повод имота. Х. казал на свидетеля, че брат му иска да делят, а той не бил съгласен защото къщата не е голяма, няма как да се ползва от двете семейства. Св.П.П. не е чувал Л. да се отказал от имота, да не го счита за свой. От Л. П. Г. св.М.Ц. чувал двамата братя да са водели разговори за делба на имота, но нямали нотариален акт за собственост на името на баща им и, че Х. поел ангажимент да подготви документите. В последствие пак от Л. свидетелят разбрал, че Х. се снабдил с нотариален акт на негово име. Св.В.А. чувал по отделно и от двамата братя, че водят разговори да уредят въпроса с имота, че нямали нотариален акт за него.